Путинизмът влиза в стадия на пираня

Брет Стивънс

Руският премир Владимир Путин в Пикалово. Снимка: Ройтерс

Навремето Олег Дерипаска беше любимец на Владимир Путин. Руският металургичен магнат, с когото Путин караше ски, трябваше да стане спонсор на олимпийската мечта на Русия за 2014 година. Той обичаше „патриотичната” работа, като например поддръжката на „Болшой театър”. Освен това той добре научи урока, преподаван на бившите олигарси и никога не подлагаше на съмнение нито методите на г-н Путин, нито – още повече – контрола му върху властта.

Но какво се случи миналата седмица, когато г-н Дерипаска се оказа в забутаното градче Пикальово, на 130 мили от Санкт Петербург, където огнедишащият г-н Путин го развеждаше из един от неговите циментови заводи, сравнявайки магната с „хлебарка” – и всичко това пред камерите на националните телевизии?

„Направихте заложници на амбициите си, на непрофесионализма, а може би и на обикновената си алчност хиляди хора”, обвини Путин Дерипаска, преди да го принуди да изплати всички задължения по заплатите и да подпише договор за подновяване работата на завода. „Къде е социалната отговорност на бизнеса?” Тези думи на руския министър-председател бяха посрещнати с одобрителни възгласи на благодарните работници.

Добре дошли в третия стадий на путинизма. В първия стадий Путин играеше ролята на решителен технократ-модернизатор, който искаше само да въведе диктатурата на закона в младата демократична държава, затъваща в анархия. Този период приключи през октомври 2003 година с ареста и последващото осъждане и хвърляне в затвора на олигарха Михаил Ходорковски, на който бяха повдигнати съмнителни обвинения за укриване на данъци и измама.

През втория стадий Путин се освободи от технократското си поведение и, подобно на Бонапарт, фактически се назначи за цар, заобиколен от нова порода предани олигарси и бивши приятели от КГБ. Те щедро си присвояваха чуждите инвестиции, проявявайки особен интерес към чуждестранните енергийни компании. Този стадий продължи, докато растяха цените на енергоносителите, и достигна апогея си в миналогодишното нахлуване в Грузия.

Сега се намираме в третия стадий, по време на който Путин се превръща в Уго Чавес – той не е по-малко властен от преди, но в поведението му се появиха популистки уклони. Това е период, по време на който хора като Дерипаска позволяват на Путин да ги унижава публично, мислейки, че са част от екипа, а всъщност получават по един зад врата.

Може би си мислите – как можа да се случи това на толкова мил човек? Дерипаска изплува по време на т.нар. „алуминиеви войни” през 90-те, когато борбата за корпоративния контрол се водеше с цената на десетки животи. През 2007-ма вече пишехме за това, как той не успя да получи виза за САЩ, тъй като ФБР имаше „съмнения по повод направените от него заявления”. (По-късно адвокатската кантора на Боб Доул реши проблема му). Миналата година Дерипаска нарече въпроса за свободата на пресата и за демокрацията „глупости” и настояваше, че „твърдението, че всичко се ръководи от Кремъл е невярно представяне на Русия. Икономиката ни е много либерална. Можеш да правиш каквото си искаш.”

Опа! Откакто направи това мъдро изявление, руската икономика рухна, нивото на безработицата скочи, потокът от кредити секна, а Дерипаска загуби около 90 процента от предполагаемото си богатство. Малките заводски градове, като Пикальово, се превърнаха в места с възможни граждански размирици. През декември отряди за борба с масовите безредици бяха изпратени от Москва във Владивосток, за да се оправят с протестиращите там. Протестът в Пикальово, проведен миналата седмица, доведе до улично задръстване, което се проточи на няколкостотин мили.

http://www.youtube.com/watch?v=L2BU1M2aBtM
Руският премиер Путин буквално принуждава олигарха Дерипаска
да подпише договори за доставка на суровини в Пикальово
и завършва: „Само ми върнете писалката!“

Като изключим малко вероятния ръст на стоките за широко потребление, ситуацията може само да се влошава. И въпреки че Путин може да се прави на герой в Пикальово, няма да може да направи същото за стотиците градове, оказали се в същата ситуация, дори и да прати Дерипаска и приятелите му в банкрут.

Така че какво предстои? Вероятно Путин ще позволи на Дерипаска и на другите олигарси да усъвършенстват бизнеса си, да продадат това-онова, а друго да закрият. Това е толкова вероятно, колкото и решението на администрацията на Обама да не се меси в управлението на компанията „Дженерал Мотърс”.

По-скоро Путин ще се опита да обуздае антиолигархическите настроения с помощта на конфискация на активите, поддържане на работата на заводите и закупуване на продукцията им от държавата за рубли, които с всеки изминал ден губят стойността си. Инфлацията в Русия вече е 14 процента – Путин може да рискува, предполагайки, че руснаците ще се примирят с хиперинфлацията до заздравяването на световната икономика или до криза в Близкия изток, която ще накара цените на нефта да се взривят. (Вижте колко трудно ще е да бъде изкопчена от Русия помощ по повод Иран.)

Системата поддържаше Съветския съюз в продължение на десетилетие след мрачно десетилетие. Единствената разлика е, че старото съветско ръководство държеше границите затворени, огромна армия, рискове в чужбина, идеологическа увереност и огромен апарат за поддържане на страха. Русия едва ли ще поеме по този път, но не трябва да отхвърляме тази възможност напълно.

Когато бях в университета имах познат, който напълни аквариума си със златни рибки и с пирани. Отначало пираните изядоха златните рибки. Беше ужасно да се гледа. След това той спря да храни пираните и те започнаха да се ядат една друга. Това беше по-интересно, защото нямаше за кого да ни е жал. Накрая остана една пираня. Не мисля, че съкурсникът ми повтори този експеримент. Пиранята-шампион умря от глад. Такава е теорията и логиката на третия стадий на путинизма.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.