Моята първа дискотека в Студентски град

На дискотека в Студентски град. Снимки: личен архив

За дискотеките в Студентски град се носят легенди. Пълни са от понеделник до неделя. Постоянно има агитационни плакати: вторник вечер – студентско парти. Вход свободен за студенти. Сряда вечер на едно място – „Флирт” парти – малка водка за 50 стотинки, на друго – Парти на аристократите, каквото и да означава това. Четвъртък е ретро вечер. И така за всички дни промоции и аванти! Най-примамени са студентите, които особено сега покрай сесията гледат да се разтоварят някъде вечер.

Сесията приключи и решаваме с колеги да отпразнуваме събитието в дискотека. Аз, колежката ми Мануела от УНСС и Мартин – приятел от Техническия университет. Избираме „Плаза”. Вторник вечер – студентско парти. Имаме уговорка с още колеги да се чакаме направо вътре.

Към 11 вътре няма почти никого, а и останалите ги няма. В дискотеката има две зали – едната е за чалга, другата я наричат „Комършъл” – пускат поп и денс. Избираме чалгата. Любезна костюмирана кака ни настанява. Решава, че така, както сме трима души, можем да се съберем на един стол. Не, че много щяхме да сме седнали, но все си мисля, че трябва поне две места да ни отпусне. Поръчваме си пиене. Музиката е поносима, но не съм слушала нито една песен от тези, които пускат. Пазят си хитовите чалгии за по-късно.

Малко преди 12 идват колегите, които за щастие са запазили маса и се преместваме. Иначе свити и невинни колежки сега магически са се превърнали в нощни секси птици – къси полички, токчета, деколтета, грим. Все едно са излезли на конкурс. Тони и Ники поръчват бутилка водка и почват да пият. Всички пушат, дори и тези, които по принцип не пушат. В тоя момент си мисля колко съм изпуснала и как почти не се вписвам в стандартите – не пуша, не се напивам, и като съм излязла да се забавлявам не се правя на мухоловка в пола, с която да ми се вижда задника.

В дискотеката има сцена, на която сигурно пеят поканени певци и певици, но в момента я използват за дансинг. Няколко души танцуват там. Присъединяваме се с Мануела. Сцената свети в много цветове и ако се загледаш малко повече, може да решиш, че си се напушил. Но тъй като отнякъде вони на трева цяла вечер, може би наистина съм се опиянила. Танцуваме, когато изведнъж някакви двама идват и се присламчват към нас. Или поне опитват. Изтупани са, с прически, и определено са прекалили с парфюма. Свиркат и пляскат, движат се адски бавно, може би защото са друсани или пияни, а може би и двете. С Мануела слизаме от дансинга и сядаме на масата. Идват още колеги. Момчетата като по сценарий кимват, махват на всички и се заземяват за столовете с чаша водка с портокалов сок, без никакво изражение на лицето. Момичетата идват, целуват се с всички и почват да танцуват, пият и пеят.

В 12 и 30 диджеят обявява началото на партито и започват известните парчета на фолкпевиците. Не усещам кога дискотеката се претъпква. Като че ли целият университет се е изсипал тук. Музиката е прекалено силна, за да можеш да си размениш реплика с някого, всички танцуват и само се усмихват. Дребнички сервитьорки прелитат измежду студентите с табли с напитки без да разсипват нищо – „сестри на вятъра” – минават покрай теб, без да ги видиш, но усещаш въздушната струя. Бутилките водка свършват и става все по-забавно – колегите стават все по-странни. Не бях ги виждала в такава светлина.

Снимки: личен архив

С Мануела, Диди и Веси отново сме на дансинга, който вече е претъпкан – всички искат да се качат там и да ги видят останалите колко добри танцьори са. Навсякъде се виждат разлигавени пияни момченца с разкопчани ризи, и кокетни момичета с къси поли-гъзовейки, които се лепват за всеки, който ги загледа за повече от две секунди. Трудно е да танцувам, защото няма място. Притискат ни. Двамата ни ухажори отпреди час са си намерили някакво момиче, което да разсъбличат и обарват и то изглежда щастливо, че някой му обръща внимание. Всеки настъпва всеки и на никого не му пука. Някакво момче, в стил наполовина „Фешън”, наполовина „Емо”, се върти като пумпал без да му пука, че около него има още 50 човека и раздава шамари наред.

Таман решаваме да слезем, някаква ръка ме хваща през кръста. Момче с половин глава по-ниско от мен ме гледа с влажен мачовски поглед. Обръщам му гръб, за да не реши, че го харесвам. В следващия момент отново ме сграбчва и хваща моя ритъм. Няма значение коя съм, откъде съм, дали съм куха лейка, или супер интелигентна. Дори не пита за името ми, а и аз за неговото, защото много искам да ме остави на мира. Танцуваме малко и в интерес на истината танцува много хубаво. Само че желанието ми да си свали ръцете от мен е по-голямо и затова слизаме с момичетата. Набързо му изкрещявам в ухото, че след малко идвам и, разбира се, не го правя.

Масата ни е близо и до ВИП-сепаретата, и до дансинга. Навсякъде гледката е неописуема. Тук-там по масите вече са се качили кючекчийки. В едното от сепаретата се друсат в ритъм няколко възпълни момичета, облечени с прилепнали дрехи, от които се разлива плът на килограм. Гримирани са силно, едното носи къса пола, с единия крак е стъпило на сепарето и друса гюбеци над някакво момче, което пляска с ръце и му зяпа под полата.

Снимки: личен архив

На дансинга е станало още по-нагъчкано. Колкото по-нов хит пускат, толкова повече хора напират да се качат горе, само че не се получава и всички се ръгат като на пого-парти. Не може да се танцува като хората, но е много важно всички да се бутат. В това време колегите ми съвсем се наквасват и се олюляват на местата, на които се бяха занитили още в началото, с поглед тип „ти мен уважаваш ли ме?”. Прииждат още хора. Появяват се колеги, които рядко виждам в университета, но сигурно, ако идвах по-често на дискотека, щях да ги срещам всеки път.
Наближава 3 часа, когато с Мануела и Мартин решаваме да си ходим. Допиваме си питиетата, оставяме пари на Диди, която не е пияна (да не повярва човек) и се запътваме към изхода. Трудно стигаме до там – по пътя някакви непознати ни щипят по дупетата и направо се заиграват.

Пред входа виждаме някакъв автосалон – онези от ВИП-сепаретата са паркирали мерцедеси и беемвета почти едно върху друго, за може на излизане да ги видят всички. Само черни и сиви са, с тъмни стъкла. Гъзария.

Май ще пропуснем следващото студентско парти в „Плаза”. Не, че беше тъпо. Просто можем да се забавляваме без да се напиваме, напушваме, без свалки с непознати и без да си скачаме по краката на дансинга. Явно студентските партита в Студентски град не ми понасят…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.