Цитат в десетката: Мажоритарни работодатели на изборния терен
Кънчо Филипов от ЛИДЕР – водач на листа и мажоритарен кандидат от Стара Загора. Това не трябва да изненадва, разбира се. Сигурно сега следват разговори с бившите му подчинени, които ще имат за цел да ги убедят, че те са правилният избор на предстоящите парламентарни избори. И те, работниците, ще им повярват. Как няма да им повярват, ако при лошо представяне има финансови санкции. Кое иначе ще накара/ стимулира 100% от служителите в едно частно предприятие да отидат до изборните урни. Харизмата на лидера им? – едва ли. Толкова много да са им повярвали и да решат да ги подкрепят – ха ха ха. Гладния на сития не вярва.
Иван Марков от БСП – мажоритарен кандидат в Стара Загора, но по-важното е, че е шеф на въгледобивното дружество Мини „Марица Изток“. Обзалагам се, че и той ще води разясняващи и убеждаващи разговори с неговите служители. А и те са хиляди.
Иван Колев от ГЕРБ – мажоритарен кандидат в Стара Загора. Тук вече броят на неговите служители е значително по-малък от предишните двама, но пак не е за подценяване. Разясняване, убеждаване, и пак разясняване, и пак убеждаване, убеждаване, убеждаване…
Предстои ни една основно убеждаваща, по начина на протичане, предизборна кампания. Сигурен съм, че подобни случаи има още в много региони на страната. Губещи ще са винаги тези, които получават заплатите си от сегашните кандидати. Всеки район ще излъчи само по един мажоритарен РАБОТОДАТЕЛ, а виждате, че в Стара Загора те са повече от един. Неспечелилите ще са повече.
Други пък, които нямат такива работодатели в районите си, умело са овладели техниката на покупко-продажбата на гласове. Те могат да си позволят да кажат не само, че ще „спрат корупцията”, но също така, че ще построят магистрала до луната. Примерно. И двата лозунга са еднакво неизпълними за тях.
А как хубаво знаеха трудещите се за кого да гласуват преди време – една партия, една бюлетина!
Нека сега са повече партии. Няма лошо. Дано обаче, печелившите не са на „убедителни” работодатели.
Виж още текстове в блога на Тодор Павлов