Америка се връща на Луната, за да търси вода
Америка планира да се върне на Луната и след това да полети към Марс. Пътуването ще започне идната сряда с безпилотен предварителен полет, който трябва да търси вода. Как ще стане това, пише в. „Нойе цюрхер цайтунг”.
Да се върнем към 2004 година. Една година след катастрофата на „Колумбия”, при която загинаха седем астронавти, американският президент Джордж У. Буш посети главната квартира на НАСА във Вашингтон. Той трябваше да посвети изпадналата в криза и страдаща от липси на цели космическа агенция в едно ново предизвикателство: „Целта ни е завръщането на Луната като стартова площадка за мисии, които ще отидат далеч в космоса.”
Първоначално безпилотните роботи трябваше да кацнат на повърхността на Луната най-късно през 2008 година. Те трябваше да подготвят последващите пилотирани полети. Сега, с една година закъснение, задачата ще бъде изпълнена. Идната сряда НАСА ще изпрати към Луната ракета „Атлас“ V. На борда й ще има двоен полезен товар – космическият апарат Лунар Риконисънс Орбитър и сондата LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite), която ще се насочи към конкретен кратер на южния полюс на Луната.
Специалистите обръщат специално внимание на LCROSS – първоначално тя ще проследи с измервателните си уреди стълкновението на ракета със спътника, а след това сама ще слезе на Луната, за да позволи на други телескопи да направят анализ на материал от повърхността.
Това ще бъде първият случай, в който НАСА ще изследва целенасочено полярните области на Луната. При програмите „Аполо” през 60-те и 70-те години американските астронавти кацнаха на екватора. „Досега не сме били на полюсите,” казва Бътлър Хайн, заместник-ръководител на програмата за роботизирано изследване на Луната в центъра „Еймс“ на НАСА в Калифорния. Няколко безпилотни сонди прелетяха над полюсите и доказаха наличието на въглерод от вътрешната страна на кратерите. Дотам не стигат слънчеви лъчи. Ако на стените на кратерите наистина има лед, той не може да се изпари и се намира там от милиони години. „Не може да знаем какво точно има там, преди да сме се докоснали до мястото,” казва Хайн.
За Скот Хоровиц от централата на НАСА във Вашингтон „докосването” е омаловажаване. „Това ще бъде по-скоро агресивен контакт с Луната.” Защото LCROSS е разработена за принудително кацане. Съдбата на сондата е да се разбие в кратера Шакълтън на южния полюс на Луната – в служба на науката, разбира се.
Преди обаче да тръгне на самоубийствения си полет, тя ще свърши и полезна работа като ще наблюдава друг сблъсък –горната степен на задвижващата ракета първа ще се сблъска с Луната, при което ще вдигне от повърхността значително количество прах. Ще образува огромен фонтан, който ще бъде съставен от различни материали, сред които вероятно и очакваният лед.
Такива поне са надеждите на изследователите. Кратерът трябва да е голям приблизително колкото една трета от футболно игрище и да е дълбок пет метра. „С подобно количество лунна почва можем да запълним товарните помещения на пет совалки”, твърди Дан Андрюс, програмен мениджър на мисията. Фонтанът трябва да се издигне най-малко на 50 км над образувалия се кратер. Астрономите на Земята ще могат да го наблюдават с телескопи.
С този сблъсък в космоса ще започне мисията на сондата LCROSS. Тя ще прелита през фонтана прах, за да установи какво се изхвърля в пространството и какво пада отново на повърхността на Луната. „Ще разберем дали ледът става газообразен когато влезе в контакт със слънчевите лъчи”, надява се Дан Андрюс. Този процес ще отнеме известно време, за да може първо да се образуват ледени кристали, а след това водна пара.
Фонтанът ще може да се види веднага и ще се задържи няколко часа. Вероятно прахът ще образува екзосфера – обвивка около Луната, която ще я обгръща в продължение на няколко дни.
След като прелети през фонтана, LCROSS ще се разбие на Луната. Учените ще наблюдават втория сблъсък с прясно ремонтирания телескоп „Хъбъл”. Астрономите-аматьори в западната част на САЩ също ще могат да проследят сблъсъка.
Научните данни от мисията ще бъдат важни за бъдещата пилотирана мисия до Луната и за строежа на лунна база. Наличието на вода или на кислород ще намали значително цената на връщането на човека на Луната.
„Ако можем да добиваме тези вещества на място, вместо да ги караме от Земята, преодолявайки земното притегляне, цената на цялото начинание ще бъде значително по-ниска”, обяснява Бътлър Хайн. Досега двете американски космически сонди Lunar Prospector и Clementine позволиха само предположения за наличието на вода на Луната. От замръзналата течност ще може да бъдат добивани кислород, питейна вода и гориво. А геолози и астрономи искат да извлекат възможно най-доброто от предстоящото брутално посещение на място.