Цитат в десетката: Ликуйте консерватори!
Политическият процес в страната ни все повече е белязан от една основна характеристика: намаляване на демократичността.
Нарушения и измами при провеждане на изборите. Купуване на гласове или дори принуждаване за гласуване за определени формации.
Разбира се нито една съвременна консервативна формация не би подкрепила подобни извращения, заглавието е заигравка със сантиментите на някои мои приятели и познати, които се идентифицират като консерватори.
Но по същество случващото се в България е еманация на традиционния консерватизъм – там където държавата се е оттеглила и не съществува, на нейно място идват силните люде, които пазят народа от самия него.
За консерваторите още от времето на Едмънд Бърк (който се възприема за баща на тази идеология) пример за подражание е светът преди Френската революция. Е, България днес по много неща прилича на Франция отпреди революцията или дори на Прусия от доста по-късни години. Но с избори, които да осигурят международна и вътрешна легитимност на системата.
Феодализмът, който наблюдаваме в части от българската територия, е проявление на този идеал – широките безпросветни маси имат своите естествени лидери, които да се грижат за тях. Дотолкова, че да им определят за кого да дадат гласа си. В замяна на това обгрижване масите нямат право на никаква отчетност от страна на лидерите си за това, което те вършат от тяхно име в „кралския двор“.
Индустриалното крепостничество (което с модерната икономика, никак не е ограничено до индустрията) – при което работниците на определени предприятия биват заставяни да гласуват „до 10 сутринта“ срещу заплахата, че ще изгубят и мизерното възнаграждение от 200 лв., на което разчитат за физическото си оцеляване, също е проява на тази система. Техните началници разчитат на тяхната „вяра“, а в замяна им обещават „да се погрижат за тях“. Отново условието е да не им се търси отчетност.
Системата на политическо представителство е така изградена, че да осигури възпроизвеждането на един и същи „елит“. Независимо от лицата, които се завъртат в публичното пространство, основните играчи (които някои наричат и с по-нелицеприятната дума „кукловоди“) остават същите, тъй като тяхното влияние е гарантирано от порочната система на правене на политика и от зависимостта на видимите политическите играчи от финансите на тази ограничена и скрита прослойка, която по същество съставлява олигархията в България.
В тази обстановка навярно много хора биха посочили с пръст съгражданите ни – които продават гласа си, които гласуват на принципа на стадото, мотивирани от първосигнален страх (дали от намаляване на пенсиите или от нов „Възродителен процес“) и дори тези, които се отказват доброволно от правото си да участват в политическия процес – и биха казали „Ето, народът не е готов за свободата си, не е дорасъл умствено за правото да избира сам съдбата си“, точно както са твърдяли и някои от по-старите ни първенци.
И въпреки уважението ми към тези, които споделят ценностите на една традиционалистка идеология, ще кажа, че не това е пътят, който България трябва да следва днес. Страната ни днес има нужда от прогресивни реформатори, които да поставят в дневния ред на обществото проблемите и решенията, които ще го направят проспериращо и устойчиво.
Виж целия текст в блога на Илия Марков