Мир в Близкия изток – все по-непостижим за Барак Обама
Преизбирането на иранския президент хардлайнер и твърдата по тон реч на израелския премиер, известен като ястреб, са сигнали за все по-трудния път пред надеждите на президента Барак Обама за прекратяване на ядрената заплаха на Техеран и посредничество за мир между Израел и палестинците. Неуспех на който и да е от външнополитическите фронтове би бил нежелан в Белия дом, но трудности по двата неразривно свързани въпроса може да забавят напредъка в осъществяването на амбицията на президента за промяна на пейзажа в Близкия изток.
Вицепрезидентът Джо Байдън заяви в неделя, че усилията на Обама да възобнови диалога с Техеран след близо три десетилетия хлад в отношенията ще продължат въпреки всичко. Обама, който промени курса на своя предшественик, отбеляза, че иска да разговаря с теократичния режим в Техеран с основната цел да го възпре от производството на ядрено оръжие. Той определи края на годината за краен срок за положителен отговор на предложението си.
Байдън каза за телевизия Ен Би Си в неделя, че администрацията все още анализира дали изборите в Иран от петък са точен израз на отговор на желанието на Обама за ангажиране със ситуацията. „Въпросът е следният,“ каза Байдън. „Това ли е резултатът от желанията на иранския народ? Надеждата е, че всички гласове на иранския народ ще бъдат преброени и то ще бъдат преброени честно. Но вижте, все още не знаем достатъчно.“ Той допълни, че САЩ сега нямат друг избор освен да приемат резултата, така както беше съобщен, но подчерта, че „има съмнения“ за неговата достоверност.
Според резултатите твърдолинейният президент Махмуд Ахмадинеджад победи кандидата реформатор Мир Хосейн Мусави, макар неговите привърженици да твърдят, че резултатът е фалшифициран.
В Ерусалим, където премиерът Бенямин Нетаняху е в необичаен открит спор с Обама за пътя към мира с палестинците, израелският лидер произнесе важна реч, която със сигурност е предизвикала разочарование в Белия дом.
Обама настоятелно иска от твърдолинейния Нетаняху, който беше премиер и при президентството на Бил Клинтън през 90-те години, да замрази действията по заселването в земите, искани от палестинците за тяхна бъдеща държава. Нетаняху отказва да приеме разрешение с две държави на десетилетния конфликт. В речта си той спомена за евентуална палестинска държава, но постави условия, които най-вероятно ще спрат напредъка още преди началото на преговорите. Той заяви, че бъдещата палестинска държава трябва да бъде демилитаризирана и палестинците трябва да признаят Израел като „държава на еврейския народ“.
Нито едно условие обаче не се очаква да бъде прието от представителите на палестинския политически спектър, който подобно на територията, която ще се превърне в държава, е разделен между Газа, управлявана от ислямистите от Хамас, и Западния бряг, контролиран от умерената организация Фатах.
Белият дом се опита да придаде положителен оттенък на изявленията на Нетаняху. Според говорителя Робърт Гибс Обама „вярва, че решението може и трябва да осигури както сигурността на Израел, така и да удовлетвори законните аспирации на палестинците за държава, и приветства определянето на тази цел от премиера Нетаняху.“
Хамас има твърдата подкрепа на Иран и подобно на Ахмадинеджад призовава за унищожаване на Израел. Нетаняху и неговите поддръжници смятат, че Израел е заплашен на три фронта, всички произлизащи от Техеран.
Упоритото желание на ислямския режим да създаде ядрена бомба се възприема от Нетаняху като заплаха за съществуването на Израел. По-малко, но по-непосредствени опасности идват от Хамас и Хизбула, другата организация, действаща от името на Иран в региона. Двете групи редовно извършват ракетни нападения и навлизат в Израел от Газа на юг и съответно от Ливан на север.
Като противовес на обезкуражаващите новини от уикенда беше важният и неочакван неуспех на Хизбула на изборите в Ливан миналата седмица. Освен това в арабските страни на Близкия изток се увеличава безпокойството от иранската ядрена програма. Въпреки че както арабите, така и иранците са мюсюлмани, арабите са преобладаващо сунити, докато почти всички иранци са шиити. Освен това иранците са етнически персийци и в исторически план не се разбират с арабите.
Макар победата на Ахмадинеджад в Иран и тонът на речта на Нетаняху да не бяха неочаквани, един различен резултат можеше да породи по-бързо и по-енергично движение към по-всеобхватен мир в региона, ключова външнополитическа цел за Обама.
По БТА