Бъсеску и пандемията от некомпетентност в Румъния
Добре е, че и президентът на Румъния най-накрая разбра, че икономиката на страната е в рецесия и обяви това публично. Но за кого е от полза това? За никого. Дори и за президента. Защото той прекалено късно обърна погледа си към най-важния проблем на страната и то без да направи нищо конструктивно.
Очевидно е, че с оглед на бъдещата си кандидатура за държавен глава Траян Бъсеску се опитва да се дистанцира от липсата на резултати от опитите на правителството да съживи икономиката. За да не губи повече от популярността си, той трябва да се предпази от проблемите, превърнали се в основен мотив на недоволство на населението: загубата на работни места, замразяване и спадане на заплатите, несигурност за бъдещето.
Но ще му бъде почти невъзможно да се разграничи от пандемията от некомпетентност, заразила икономическата политика на държавата, защото вече са малцина онези, които смятат, че той не е сред основните източници на заразата от лошо управление. Ако не по други канали, дори и само чрез тоталното влияние, което има над министър-председателя. Ако е упражнил това влияние и върху икономическите решения, така както го направи в редица други области, критиките, които отправи към правителството, са само грандиозна демонстрация на лицемерие.
Предупрежденията му за „икономическо и социално боксуване“ трябваше да бъдат дадени още в първите дни от мандата на премиера Емил Бок, от момента, в който президентските съветници очертаха картата за риск от рецесия и заключиха, че „опасността е неизбежна“.
Преди шест месеца трябваше да се направи и забележката, че „инвестициите са по-слаби в сравнение с миналата година“, защото още тогава всички анализатори в частната икономика предупреждаваха, че планираните приходи в бюджета са нереалистични и че няма да има ресурси (дори) и за инвестиции, колкото и скромни да са те, с които правителството да се ангажира.
„Тези, които се надяват, че щом имаме президентски избори, ще кажат през октомври „дайте ни пари за заплати“, поемат голям риск“, казва президентът. Но реалността всеки ден казва друго. А именно, че изборите тази година, президентските на първо място, изкривиха напълно реакцията, която би трябвало да има румънската държава с оглед на кризата. Грижата да не се влезе в конфликт със синдикатите, да се съхрани непокътнат и доволен свръхраздутият административен апарат, да се оскубят до последно компаниите, за да не остане държавата без пари, надхвърлят твърде, твърде много конкретните усилия за подкрепа на частната икономика.
А в основата на тази диспропорция е предизборната обсесия да не се ядоса масата гласоподаватели. Фактът, че Мирча Джеоана, съперникът на Бъсеску за поста държавен глава, използва максимално демагогия и популизъм и риторика на опозиционна партия, въпреки че е лидер на управляващата, не е извинение за Траян Бъсеску. Джеоана не е президент на Румъния и вероятно никога няма да бъде.
Траян Бъсеку е президентът на Румъния и ако не иска да напусне този пост с подвита опашка и охулен, трябва да престане с евтиния театър и да предприеме истински мерки, така че Румъния правилно да определи приоритетите си. С лостовете на влияние, които има върху правителството, президентът трябва да предизвика съживяване на политиките за подкрепа на частната икономика.
И не само с имиджови програми тип „Първи дом“, но с по-драстични инициативи, с пренасочване на ресурси към сфери, които могат да съживят икономиката. Траян Бъсеску напразно ще спечели нов мандат (при липсата на истински съперник), ако следващите пет години прекара начело на държава, върната заради кризата на нивото от 90-те години. На него ще се гледа не като на победител, а като на загубил.
По БТА