Македонските политици: денем се координират, нощем се минират
Неуспехът на политическите представители в парламента на Македония да се обединят около една обща стратегия за името на страната извади наяве цялата обърканост, неспособност и несериозност на македонската държавна политика по отношение на този съществен проблем. Очевидно е, че македонското ръководство не може да изгради общо становище за позициите на държавата в преговорите с Атина. Търкания има между властта и опозицията, между македонската и албанската етническа общност, и което е най-лошо, вече се съзират пукнатини между президента и премиера.
Събитията от началото на седмицата хвърлиха изцяло нова светлина върху общия климат в държавата, когато става въпрос за спора около името. Първо като бомба отекнаха публично отправените „съвети“ на представителя на президентския кабинет Ристо Никовски за ново име на страната да бъде прието Република Македония (Вардар) или Република Македония (Скопие). След това се навърза и искането на лидера на Нова Демокрация Имер Селмани в новото име на Македония да има и албански белег.
Епизодът със стратегията за името в парламента завърши с изтеглянето й от вносителя Стоян Андов. Крайно объркващи са сигналите от лагера на властта. Коалиционните партньори на премиера Никола Груевски, макар и малки и неважни в политически смисъл, този път послужиха за отхвърляне на инициативата на депутата Андов за приемане на стратегия за името в парламента. Човек да не знае в какво да вярва! Дали в политическите съюзи или в блоковете, които се правят при необходимост. Създава се впечатлението, че главните политически актьори денем се координират, а нощем се минират.
За кого е от полза това объркване? Ако е с цел да се спечели повече време или пък да се инсценират преговори, трябва да се каже, че това вече не дава резултати. Тези тактики вече са прочетени и е време за нещо ново и ефикасно. Ако целта е да се обърка противникът Атина, и тук ефектът е слаб, тъй като южният съсед по-добре знае какво се случва в нашия двор, отколкото ние самите, които сме част от тези игри. Ако пък правителството извършва маневри, за да разберат гражданите сами, че е дошло време за промяна на името, а не това да им бъде публично съобщено, стъпките не са премерени за сериозна политика.
За каквото и да става дума, това не изглежда добре. Седянките в президентския кабинет, като онази вчера, са полезна работа, но само ако са във функцията на разрешаване на проблема, а не на усложняването му. Не помагат и изявленията на президента Георге Иванов, който, очевидно гневен от изявлението на своя съветник Никовски, нарече някои членове на своя екип „т.нар. съветници“. И то в присъствието на медиите.
Втората страна в спора за името – Гърция, от дълго време наблюдава дебатите, които се водят у нас по този въпрос. Ясно е, че нерешаването на въпроса повече засяга нас, отколкото тях. Също така е ясно, че официална Атина знае, че някога този спор трябва да бъде разрешен, и от самия факт, че Македония ще приеме ново, променено име, победата ще бъде на гръцката страна.
Голяма загадка е какви са анализите на Македония. Тях никой не ги знае, но все пак от стъпките, които се правят, може да се досетим каква е целта на македонското държавно ръководство. Какви са и кои са резервните варианти и въобще какви са прогнозите на нашите стратези около този най-важен въпрос за бъдещето на страната. Очакванията бяха, че последните избори, на които десницата спечели абсолютна политическа доминация, ще донесат на премиера Никола Груевски ясна мисъл и план как да извлече Македония от задънената улица, в която се оказа. Властта вече няма алиби, както беше преди, когато част от държавното ръководство беше президентът Бранко Цървенковски. Сега всичките са от една политическа партия. Но преди да се стигне до тази цел, трябва да се прескочи една голяма пречка. На правителството със сигурност е ясно, че не му остава друго освен да се заеме с прескачането на препятствието.
По БТА