Басиджите – най-опасното оръжие на Иран
Откакто в Техеран започнаха протестите срещу преизбирането на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад за втори мандат, на басиджите – крилото от доброволци към Корпуса на гвардейците на ислямската революция – се гледа като на най-голямата заплаха сред иранските сили за сигурност. По общо мнение техният брой е 12,5 милиона при общ брой на гвардейците на ислямската революция от 120 000. Те са най-елитната военна структура в Иран, която има свои сухопътни, военновъздушни и военноморски сили. Тези сили дори надминават по брой самата иранската армия.
Сухопътните сили на Гвардейците на ислямската революция са по-силни от конвенционалната армия. Задачите им са да гарантират териториалната цялост на страната и стабилността на режима. Вниманието на иранската армия е насочено по-скоро към външни заплахи и към подпомагане на гвардейците да гарантират сигурността в граничните райони на Иран, където етническото и религиозното многообразие буди безпокойство сред централната власт.
В борбата с вътрешните прояви на несъгласие Гвардейците на ислямската революция хвърлят именно басиджите – армията от техни доброволци. На басиждите някои гледат като на професионални бандити и главорези. За други те са пазители на духа на революцията. За режима в Иран басиджите са онази сила, на която може да се разчита най-много при потушаването на народното несъгласие.
През 1999 година на басиджите беше поверена задачата да сломят протестите в Техеранския университет. Облечени в цивилни дрехи, но с каски и щитове, въоръжени когато е необходимо с метални или дървени палки и прътове, в последно време те бяха забелязани да регулират движението по улиците, да проверяват колите, но и да бият протестиращите. Яхнали мотоциклети, те се придвижват из Техеран понякога на групи от по 40 души и преследват опозиционерите.
В качеството си на паравоенна сила, която дава отчет директно на аятолах Али Хаменей, върховния ирански духовен лидер, басиджите разполагат със 70 000 бази из цялата страна. Когато обстановката в Иран е спокойна и протести няма, главната им задача е да следят правителствените служители, студентите и политиците.
Милициите на басиджите бяха създадени от аятолах Рухола Хомейни, бащата на Ислямската революция, като допълнителни сили за сигурност, които трябваше да достигнат численост 20 милиона. В продължение на две десетилетия те останаха самостоятелен контингент от доброволци към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Те обаче бяха включени в сухопътните сили на гвардейците преди две години, когато режимът се притесни, че международният натиск върху Иран да прекрати ядрената си програма ще предизвика бунтове в страната.
Мохамад Али Джафари, главнокомандващият на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, заяви тогава, че вътрешнополитическите заплахи са по-големи, отколкото тези извън Иран.
Само един процент от басиджите обаче са въоръжени и се водят на щат към Корпуса на гвардейците на ислямската революция, за което получават и заплата. Останалите са или активни членове, които не получават възнаграждение за труда си, но са задължени да прекарват по 20 часа на месец в някоя от базите на басиджите. Или пък са резервисти, които могат да бъдат привикани, когато има нужда от тях.
В последните години басиджите играят и важна политическа роля, като мобилизират подкрепата за най-твърдолинейните кандидати за президенти. Така се случи през 2005 година, когато изборите в Иран бяха спечелени за първи път от Махмуд Ахмадинеджад. Повечето от басиджите го подкрепиха и на вота от миналата седмица.
Не всички басиджи обаче представляват заплаха. В малките градове и села на тях се гледа дори като на помощна ръка, участват в проекти за развитие и в областта на образованието. Дори в университетите някои преподаватели твърдят, че поведението на басиджите през годините е станало по-зряло, по-малко насочено към конфронтацията и по-съсредоточено върху условията на живот на студентите.
В последните дни обаче репутацията на басиджите, че са най-опасното оръжие на режима, отново се върна, тъй като залозите в Иран сега са доста високи и се смята, че лагерът на неуспелия кандидат за президент Мир Хосейн Мусави има намерение да организира „нежна революция“. Доказателство за това намерение било предпочитанието на този лагер към зеления цвят, пишеше в листовка на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, появила се непосредствено след президентските избори в Иран.
По БТА