Къде сгреши Путин със Световната търговска организация?
Преди седмица Москва постави под въпрос 16-годишната си кампания за членство в Световната търговска организация (СТО). Премиерът Владимир Путин заяви, че Русия ще се присъедини само като част от митнически съюз с Казахстан и Беларус. Новите условия ще забавят присъединяването на Русия към 153-членната организация. В краткосрочна перспектива тази стъпка е разбираема, но в дългосрочна ще навреди преди всичко на Русия. Защо, пише в. “Зюддойче цайтунг”.
Понякога да се добереш до същността на нещата помага малка викторина. Кой не е член на Световната здравна организация? Списъкът на “ренегатите” е толкова къс, колкото и шарен. Той включва Иран и Северна Корея, Сан-Томе, Самоа, а също така и Русия. Поглеждайки списъка с настоящите “държави-аутсайдери” и забравени острови, става ясно какво означава Русия да не влезе в Световната търговска организация: това очевидно е ненормално положение.
СТО има 153 члена и отдавна се е превърнала в структура, която направлява икономическата съдба на света.
Русия като най-голямата държава в света, като огромен доставчик на енергоресурси и важна сила в Европа, трябва да бъде неин член. И от 1993 година страната преговаря за влизането в нея. Но сега влиятелният както и преди в Русия Владимир Путин явно иска да превърне ненормалната ситуация в нормална.
Преговарящите му блокират процеса на влизане, а самият министър-председател блокира преговорите, като поставя абсурдно условие: империята му ще влезе в СТО само при условие на митнически съюз със съседите, като например Беларус – т.е. държавите, които същият този Путин въвлече миналата седмица в търговска война. По този начин той циментира положението, при което в СТО влизат Куба и Конго, но не и Русия.
Когато през 1993 година Русия за пръв път се опита да влезе в СТО, Съветският съюз току-що се беше разпаднал. Гигантската империя се бореше за оформяне на структурите си, за признание на международната арена и за укрепване на икономическата си мощ. Влизането й в търговския клуб с пазарните му правила би позволило бърз ръст на икономиката в дългосрочен план. Междувременно се промениха много неща: нефтът и газът обогатиха страната и някои нейни граждани. Русия отново стана нещо като световна сила. По времето на Студената война Москва демонстрираше силата си с помощта на ракети със среден обсег и с атомни подводници, а от две десетилетия осигурява влиянието си за сметка на природните ресурси на страната, на нефта и газа.
Ако влезе в СТО, Кремъл трудно би попречил на доставките на енергоресурси от Средна Азия през собствената си територия за Европа, а ще бъде и по-сложно да прекъсва руските доставки на нефт и газ. С други думи: Русия би загубила властта и влиянието си върху западните и южните си съседи. А правителството в Москва би имало по-малко възможности да диктува цени на Евросъюза, който получава от Русия една четвърт от енергията си. Това е истинската причина за бавенето на Путин.
Завоят на Русия на 180 градуса се случва в момент, когато положението на СТО едва ли би могло да е по-лошо. Икономическата криза все по-често подтиква правителствата на различни страни да дискриминират чуждестранните фирми, за да защитят националните производители – въпреки че от подобен протекционизъм кризата се изостря още повече. В същото време членките на СТО отдавна и безрезултатно спорят за новия търговски договор, който би подобрил глобалната конюнктура с помощта на по-ниски митнически тарифи. В тази ситуация фактът, че най-голямата страна в света демонстративно обръща гръб, отслабва организацията. В качеството си на член на СТО Русия би била по-стабилна, съвременна страна, по-предсказуема за останалия свят, дори само заради правилата на СТО. И затова вредата за всички народи по света е още по-голяма.
Особено голяма е вредата обаче за самата Русия. Влизането в СТО би подтикнало страната към модернизация, която ще принуди предприятията да работят в условията на конкуренция и ще повиши благосъстоянието на населението – както това се случи с друг гигант, който не познава демокрацията – Китай. В средносрочна перспектива Световната банка разчита да получи ежегоден приход в размер на 20 млрд. долара. Русия трябва да престане да се концентрира изключително върху запасите си от нефт и газ, чиито обеми са ограничени, и заради които в страната се налага нездрава структура.
Ако Путин запази тези структури без промени, ще носи отговорността за упадъка на Русия. Остава да се надяваме, че ще се намеси съперничещият с него президент Дмитрий Медведев, който по всичко личи, че иска да придържа страната в курса към Запада.