Пътуващ Кулинарен фестивал пази старите рецепти от баба
Баби готвят по рецепти от своите баби и ги носят на фестивал, редом с ястията на професионални готвачи. Няма майтап. Кулинарен фестивал, при това пътуващ. И това вече е факт в България – на едно място традиционна българска кухня, заедно с фолклорни песни и танци. Пътуващият Кулинарен фестивал обикаля страната в опит да запази български традиционни и автентични рецепти. Нарича се “Пъстра трапеза на гости на… Моя град”. Тази година е преминал през Пазарджик, Свищов, Велико Търново, Добрич и Хисар, както и през село Баница, община Враца, село Джулюница, община Лясковец. До края на фестивала остават още три дестинации – село Проглед, община Чепеларе – 18.07, Етнографски комплекс Етъра – 25.07.2009 и Троян – 19.09.
Организатор на фестивала е Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите, създадена от двама ентусиасти – Павлин Петров и Пеньо Иванов.
„Идеята за Фестивала беше на една жена, която се прибра преди 2 години от Испания. Там е гледала как се правят такива фестивали”, казва Павлин Петров. За пръв път такъв фестивал е направен у нас в село Баня, Панагюрско миналата година. Взимат участие готвачи професионалисти от България и чужбина. „Участниците се записват на сайта ни. Главният виновник да го има Фестивала е Пеньо Иванов. Миналата година участва в кулинарен фестивал в Брюксел, единствен от страна от Източна Европа. Победи с ястие, което се казваше „Пъстърва с трохи”. С него се запознахме на фестивала в Баня, и решихме да има такъв и тази година. Тогава имаше много медии, сега са още повече. Отразяват ни, имаме телевизия, която пътува с нас на всички мероприятия”, обяснява Пеньо.
В България няма друг такъв фестивал. Прави се на 3 „блока”. Първият е сцена, на която танцуват и пеят различни фолклорни състави. Българинът е свикнал като има маса, да има песни, танци. Вторият блок е кулинарната изложба, където баби от региона показват всякакви техни кулинарни произведения, като някои от тях са доста стари, по автентични рецепти.
„Имаме рецепти на по 200-300 години. Бабите идват сами. Правят си нещата у дома и ги носят след това при нас, разказва Пеньо Иванов. Мен много ме впечатли една рецепта – жетварски таратор, който вече не се прави. Това е вода с чесън, оцет и подправки. Този жетварски таратор не е бил случаен. Когато хората са били по цял ден под слънцето на полето, този таратор свива кръвоносните съдове и ги спасява от сърдечен удар. Нашите деди са се хранели предимно с вегетарианска кухня. Много рядко се е яло месо, не е както сега.”
На фестивала ястията не се оценяват традиционно – първо, второ и трето място. Има категории „вкусно”, „добра етновизия на масата”, „автентично”. Автентично е ястие, което е типично българско и не е заимствано от друга кухня. Примерно автентично е качамак.
След като телевизията заснеме всеки един участник, е разрешена дегустацията от цялата аудитория. За съжаление задължително трябва да има охрана при масите, защото се случват инциденти. „Случвало се е масата да бъде ометена преди да сме стигнали до нея с камерата. Затова изискваме да има разделителна ивица поне един метър между тълпата и масите. Колкото и да ми казват: „Не, нашите хора тук са много свестни”, в момента, в който се каже, че може да се яде първите минават въжето, вторите дори не знаят, че е имало въже”, смее се Павлин.
На фестивала няма парични награди, само предметни, най-често от спонсори, плюс грамоти за участие от организаторите.
Според Павлин Петров основна цел е да се запазят автентични български рецепти, които, за съжаление, се забравят. Затова септември или октомври месец ще излезе книга с тези рецепти, обещава той. Стремежът им е наред със старите рецепти да показват и новите тенденции в готвенето.
„Изграждаме професионална кухня, на която каним професионални готвачи да правят демонстрации. Имаме едно условие – правят се две ястия, едното задължително да е българско, а другото може да е друга национална кухня, казва Павлин. Даваме възможност в професионалната кухня да дойдат и хора, които са любители, но имат умения в кулинарията. В Търново един млад мъж на около 28 години, който е военен, дойде с голямо желание и сготви за цялата аудитория леща по някаква специална рецепта, която той научил от своята баба. Всички бяха много доволни. Той не се беше изявявал пред широка аудитория, дойде при нас и каза: „Аз обичам да готвя, но вкъщи. Много симпатичен, после дори помагаше в кухнята с каквото може.
А в Хисар трябваше да излезе единия от фолклорните състави, само че беше възпрепятстван и не успя навреме. Появи се една баба от един от другите състави и започна да пее сама, без съпровод. Дори не я бяхме поканили. Просто видя, че имаме проблем, че има възможност да се изяви, пита ни дали може да изпее нещо, казахме, че може и така.”
Фестивалът се кани да включи и аюрведическа кухня (б. а. – аюрведа е начин на живот, основан на консумация на природни продукти). Има проект септември месец пред НДК да се направи такъв фестивал с партньорство на вегетарианското общество. И да се поканят фирми, които се занимават с разпространяването на био продукти.
Фолклорният ансамбъл на фестивала се казва „Нашенки”. Той е от село Гара Бов. Особеното при тях е, че в състава има само двама професионалисти. Другото са хора, които танцуват с желание, много естествени. „Когато видях техните изпълнения не ми остана нищо друго, освен да ги поканя да бъдат наши партньори навсякъде. На всички места, където ходим, вдигат градуса”, казва Павлин.