Народната библиотека номинира в световен конкурс еротичен роман на… директорката си
На 11 юни 2009 г. лордмерът на Дъблин Иблин Бърн обяви тазгодишния лауреат на международната награда IMPAC (Imported Management Productivity and Control), която е в размер на 100 хил. евро. Това е роденият в Бостън американски писател Майкъл Томас (Michael Thomas), който живее и работи в Ню Йорк. Награденият му роман е “Потънал човек” (Man Gone Down), издаден в САЩ през 2007 г. от Grove Atlantic (и класиран в „Топ тен” на в. „Ню Йорк таймс” за годината), а във Великобритания е издаден през 2009 г. от Atlantic Books.
В надпреварата тази година участваха 145 заглавия, номинирани от 157 публични библиотеки от 41 страни (номинацията може да се прави само от големи обществени библиотеки). На финалния кръг Майкъл Томас се състезава с девет писатели от САЩ, Франция, Индия, Пакистан и Норвегия.
И ето я “публичната” изненада – Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е номинирала… своята директорка Боряна Христова, скрита зад литературния псевдоним Йорданка Минева. Предложен е нейният еротичен роман “Чувствата. Срок на годност” (Feelings. Expiry Date). Другата българска номинация е за книгата на Красин Кръстев “Калта” (The Mire). И двете са се появили на английски език в издателство “Христо Ботев”, чиито директор е… Красин Кръстев.
В коментара на Народната библиотека, който съпровожда предложението в Дъблин за г-жа Минева/Христова пише следното: “Това е най-интересната дамска литературна изповед в България. Тя разкрива по един нов, жив начин описанието на социалистическото общество преди демократичните промени”. Има основание да се предполага, че двете хвалебствени изречения са написани от самата г-жа Христова.
Ето цитат и от единствения достъпен критически отзив за романа: „…върху изтърпялата всевъзможни словесни упражнения хартия са възпроизведени единствено интимни подробности. Пред европейски елит са представени описания на дългата, но, все пак, безуспешна борба колега на разказвачката, който е виден специалист в общата им научна област, но си има свое семейство, да бъде превърнат в законен брачен партньор. Междувременно, тази всеотдайно любеща и научно незаменима сътрудничка за творческото израстване на професора имала свои странични забежки, признава (или се изфуква?) разказвачката.“
Както e-vestnik вече писа, на 18 март миналата година тази книга бе представена в ротондата на Белгийския федерален парламент в Брюксел от зам.-министъра на културата Надежда Захариева. Месец преди това от името на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” Боряна Христова бе номинирала за същата награда IMPAC в Дъблин… Надежда Захариева и нейния роман “Тя и тримата”. Така, плетейки на две куки, двете мили дами с литературни (но и финансови) амбиции, опънаха своята бойна нишка. И се вградиха в рехавата представа за съвременната българска литература в авторитетен конкурс.
Така се стигна и до тазгодишния гьонсуратлък на г-жа директорката, която се самопредложила от името на ръководената от нея Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Нареждайки псевдонима си до имената на такива писатели като Марио Варгас Льоса, Артуро Перес-Реверте, Филип Рот, Харуки Мураками, Кен Фолет и ред други автори с международен авторитет.
С прости думи това може да се квалифицира като спекулация със служебното положение. Или като ползване на национална институция за лични цели. В т. нар. българско публично пространство не се забеляза дори полъх на възмущение, или поне на някаква реакция. Пълно мълчание, ако не броим репликата на Люба Кулезич по Нова ТВ, която, по нейните думи, „взела повод” от публикацията в e-vestnik. Дори инак суетните наши литератори замълчаха, проявявайки нетипична за тях “аристократичност”.
Тези дни г-жа Боряна Христова направи още един гаф. Твърде предварително тя обяви номинацията за конкурса IMPAC на Народната библиотека за 2010 година. Това ще бъде книгата на Валери Стефанов “Изгубените магарета”. По регламента на IMPAC предложенията се правят през февруари на актуалната за годината награда. Т.е. г-жа директорката превърна юни 2009 във февруари 2010.
Виж още интервю с носителя на наградата IMPAC за 2008 г. Рави Хадж: Eмигрантските ми години в Ню Йорк бяха по-тежки от войната в Бейрут