Възмута по лидерски
“Лидер” силно се възмути. По лидерски. Не можели да извадят кандидат-депутата си Иван Иванов, обвиняем по делото за източването на САПАРД, от кандидатските си листи. Нямало как: законът не го позволявал.
Районната избирателна комисия на Пловдив оставила без уважение молбата им, защото след регистрацията в листите можели да се правят промени само в два случая: при смърт или при трайна невъзможност за изпълнение на правомощията на кандидатите. А иначе биха искали да махнат тоз лош, корумпиран човек, дето дори не си бил направил труда да признае, че е подсъдим. Много биха искали.
Формалният лидер на “Лидер” Кънчо Филипов обвини за случилия се гаф и юридически абсурд тройната коалиция. Те били виновни, щото приели такъв закон. Възмущенията и извиненията бяха продължени от лицето на лидерската кампания и на разни брадъри Емил Кошлуков: „Въпрос на хигиена и на политически морал е, когато имаш дело, да оставиш съда да си свърши работата, а не да търсиш защита зад имунитета“. Умно звучи, когато Емил Кошлуков заговори за хигиена и политически морал, при това не от екрана на “Нова”. Но и някак си странно.
Патосът на тези казвания се съдържа горе-долу в следното: извинявайте, не знаехме що за птица е този и че ще ни набута в такъв гаф. Недостойно и непристойно е неговото явавяване за депутат, дето блокира най-важното за държавата ни антикорупционно дело и направи страната ни за резил; прочее отричаме се от този избор и сме чисти и невинни като ангелчета.
Тук има някаква грешка – може би все пак не става дума за политическа партия, а за детска градина. Невъзможно е да се явяваш на избори и следователно да претендираш да управляваш тази страна, а да не знаеш срещу кого се води най-шумния съдебен процес за който от година и половина се говори по всички медии – процес за престъпление, което струваше на България стотици милиони евро плюс още нещо много по-скъпо – доверието на цивилизования свят. След всичко това да почнеш да мънкаш: “Ми не го знаехме кой е тоя, ама той всъщност отде се взе…” е нонсенс. С това безхаберие и с този контрол над кандидатурите си “Лидер” като нищо би могъл да включи и Митьо Очите в своите листи.
Са ли “лидерите” обаче такива морални чистофайници, за каквито се представят? По нищо не личи. Просто защото не само Иван Иванов е подсъдим. Срещу неформалния, но напълно реален лидер на “Лидер” Христо Ковачки също се води следствие. За данъчни измами в особено големи размери. Същият е на свобода срещу най-голямата парична гаранция, плащана някога в България.
Делото срещу него тече от 2008 г. и, разбира се, се бави. Може би след изборите съдиите все пак ще се поразмърдат – като стане ясно кой кой е сред техните подсъдими – кой е в парламента и кой е във властта.
А може би не. Може би и това дело ще издъхне безславно, прекратено поради модерната напоследък причина – че някой от подсъдимите е прихванал мерак да постои в сградата, на която пише “Съединението прави силата”. Има вече такъв – Никифор Вангелов, който е съподсъдим с Ковачки по делото за данъчни измами – и е мажоритарен кандидат на “Лидер” в Кюстендилския избирателен район. А както вече знаем от казуса с Иван Иванов и Марио Николов, когато един от бандата поеме към парламента, делото се прекратява. Тотално и за всички останали подсъдими. Тъй че нищо чудно покрай кандидатирането на Никифор Вангелов и Ковачки да запърха преждевременно с ангелски крилца. И без това той открай време повтаря с интонацията на добрия войник Швейк: “Аз съм невинен, бе хора!”
Кой знае защо партия “Лидер” при цялата си възмута от казуса Иван Иванов не се възмущава хич от аналогичния случай с Никифор Вангелов. И не смята да го оттегля от листите си. Но не е зле лидерите да внимават, закото Кюстендил не е какво да е място. Има там едни братя, дето са по-достойни от Вангелов и по-невинни от Ковачки. Та да не вземе да стане някоя пукотевица, че после и Мики Маус да тръгне по тайни срещи да я оправя.
Виж още текстове на сайта svobodata.com