Цитат в десетката: Стоян Александров: Да отида в парламента с 2000 лв. заплата и да ме упрекват, че ям кюфтета
Имал съм невероятни трудности и всичко съм постигнал сам. Моите родители работеха на полето за мижави заплати. Ние сме четири деца и като дойдеше есента и трябваше да ни купуват гащи и учебници, изпадахме в ужас. Цялото си следване съм изкарал с кредити от съседи и роднини… Последните години имах кошмарни преживявания. И тримата ми братя, които са по-малки от мен, починаха. Починаха и баща ми, и майка ми. Голяма трагедия. Останах с племенниците си и като вожд поемам отговорност за тях. Затова, когато говоря за политика, имам предвид не само моите деца.
…
Ако сега се подчинявам само на разума си, никога не бих поискал да отида в политиката. Това е абсолютно безумие, при условие че годишно сега получавам по 500-800 хил. лева. Ако отида в парламента, трябва да прехвърля формално всичко на жена си, на любовница, на не знам си кого… И там ще получавам 2000 лева заплата. Същевременно ще ме упрекват, че ям кюфтета, че се возя на служебни коли и не знам още какво. Така че един разумен човек не би предприел такава стъпка.
…
Никога не съм казвал, че съм ляв. И аз не мога да се определя. Икономически съм вдясно, а си продавам задника на левите, с извинение. Така е, защото навремето се захванах с тях. А никога не съм членувал в партия. Баща ми пък беше изключен от БКП. Ненавиждам тия, които минават от партия в партия, като д-р Щерев, например.