Цитат в десетката: Сини партизани в „Свежо“
В Интернет пространството широко са разпространени легенди за червени бабички, турски туристи, работници под строй и др. В Интернет пространството специално са като призраците – всеки говори за тях, но никой не ги е виждал (разбирай „не ползват Интернет“). От известно време обаче като че ли се възроди един друг феномен – сини партизани. Тъй като може да се каже, че е сравнително нов феномен (и преди е съществувал, само че не знам под каква точно форма), аз ще си позволя като същински изследовател да го опиша набързо.
За разлика от червените бабички, които копнеят по доброто старо Тошево време, сините партизани копнеят по доброто старо Костово време, въпреки че голяма част от тях преди година още са го обвинявали за залеза на СДС.
Смятат, че България, за да се оправи, е достатъчно да се изгонят БСП+ДПС и „добрите да дойдат“. Нататък всичко ще се оправи от само себе си.
Тихи, но смъртоносни са. Винаги, когато аз или някой друг напише публикация против Синята коалиция, те се пробват да я унищожат чрез отрицателния вот в Свежо. Характерното обаче за тях е, че никога не оставят коментар и така реално вместо да изразят мнение, налагат цензура.
Така, между другото, ще стане и с тази публикация, но тук може да оставят коментар.
За тях демокрацията е 50% „Койт’ не скача е червен“ и 50% „нашите“ да са на власт.
Вярват, че са демократи, но реално не признават правото на останалите десни партии да съществуват.
Смятат, че който не е с тях е против тях и е комунистически агент.
„Каквото кажат нашите е вярно. Всичко друго е лъжа!“
Те са против безпринципността в основата на Тройната коалиция, но в същото време тяхната партия се коалира със Сульо и Пульо.
Съществува култ към личността на Мартин Димитров и Иван Костов, които пък действат еднолично (което далеч не е демократично).
Ако смятате, че и вие притежавате тези симптоми, не се притеснявайте и гласувайте отрицателно. Аз съм кораво копеле и ще го понеса.
Виж още текстове в блога на СкручЪ.