Социализмът на Чавес потъва заедно с цената на петрола

Президентът на Венецуела Уго Чавес на пресконференция в Токио. Снимка: Ройтерс

Венецуелският президент Уго Чавес обяви в телевизионно предаване, че ще преразгледа държавния бюджет за 2009 година, за да го съобрази с очаквания 6,7-процентен спад на приходите, породен главно от поевтиняването на петрола. Новият бюджет ще бъде базиран на цена на петрола от 40 долара за барел, вместо прогнозираните миналата година от депутатите 60 долара. Правителството прогнозира годишни приходи от 72,1 милиарда долара, което ще сложи край на големите държави разходи и на щедрите социални програми. Означава ли това край на популярността на Чавес, пише сп. “Икономист”.

Глобалният капитализъм може и да е в криза, но благодарение на “социализма на 21 век” икономиката на Венецуела е бронирана, а бедните в страната няма от какво да се страхуват. Това е посланието на президента на страната Уго Чавес и на министрите му през последните месеци. Ако някой трябва да страда от ниските цени на петрола – основната опора на страната – според тях това трябва да е само “олигархията”. И така й се пада: според Чавес богатите са чисто и просто “животни с човешки облик”.

От декември цената на петрола се удвои (въпреки че все още е наполовина от върха си преди година), затова мнозина може да очакват, че войнствените слова на Чавес ще се отразят на колебаещото се жизнено ниво. Но инфлацията е близо до 30 процента, реалните заплати спадат, а схемите за социално подпомагане бяха силно орязани. Настроението на улиците в бедните предградия на столицата Каракас е мрачно.

“Пазарувам когато успея да събера малко пари”, казва Педро Лопес, зидар, който е без работа през последните три месеца. Официално безработицата е стабилна – около 7 на сто. Но Лопес твърди: “Не съм само аз. Много от колегите ми също са на улицата.” Според Централната банка през първите четири месеца на годината икономиката отбелязва растеж от 0,3 на сто в сравнение със същия период от 2008 година. Строителството се е увеличило с 3,6 на сто. Но някои икономисти подлагат тези цифри на съмнение.

Държавните капиталовложения са намалени. Този месец например шефът на метрото в Каракас обяви, че ще бъдат преразгледани плановете за новата линия, чието строителство вече течеше, и най-вероятно две станции ще отпаднат. Той заяви, че тъй като те се намират в райони, обитавани от средната класа, щели да “бъдат от полза за олигархията”, която и без това се движи с автомобили. Други проекти от обществения сектор също бяха забавени или спрени, явно поради липсата на пари.

Според компанията за изследване на пазара „Датааналисис“ доверието у потребителите е спаднало между декември и май със 17 на сто. Консумацията на храни сред бедните венецуелци намалява, казва Павел Гомес, икономист от икономическия и образователен център IESA в Каракас. Проучванията на общественото мнение разкриват рязко увеличение на притесненията за цената на живота. Отговорът на правителството на годините постоянна инфлация е контрол на цените и „Меркал“ – верига от магазини за хранителни стоки, собственост и субсидирани от държавата, която предлага ограничен брой храни с намаление от 40 на сто. Но през първите пет месеца от годината продажбите на „Меркал“ намаляха с над 11 на сто, донякъде заради проблеми с дистрибуцията и затваряне на магазини.

“Всеки ден нещата се влошават по малко”, казва Мигдалиа Перес, активист в Катиа – квартал на работническата класа в западната част на Каракас, в който живеят 500 000 души. “Мина доста време откакто тукашният “Меркал” работеше.” Близо до станцията на метрото “Пропатриа” десетина служители на “Меркал” седят и скучаят пред вратата на магазина. Те твърдят, че той се “почиства”. Местните настояват, че работи само когато има случайна доставка на вносни пилета. По-малките магазинчета, известни като “Мекралитос”, които отделят място на полиците си за субсидираните стоки, също спират работа. “Работата не е рентабилна,” казва Хосе Кабрита, собственик на “Меркалитос”. “Не ни позволяват да намаляваме цените.” И добавя, че доставките са нередовни.

Най-популярната част от програмата за социална политика misiones на президента Чавес е Барио Адентро, които включват мрежа от центрове за медицинска помощ, които първоначално бяха обслужвани от хиляди кубински лекари. Но много от тях също затвориха врати. По-бедните венецуелци трябва да разчитат на занемарените обществени болници, които страдат от недостиг на средства. Зидарят Лопес казва, че когато си счупил китката по време на работа “бяха необходими три месеца, за да я оправят и трябваше да си купя металните пирони сам”.

Много от парите за десетките социални „мисионес“ (пунктове за социална помощ), инициирани от Чавес като паралелно държавно подпомагане, идваха директно от държавната петролна компания PDVSA. Но производството на петрол спада. Когато миналата година цената на суровината се срути, трансферите към социалните програми намаляха от 7,1 милиарда (през 2007 година) на 2,7 милиарда долара.

При тези обстоятелства настоящето повишение на цените на петрола до приблизително 70 долара на барел ще позволи на Чавес да избута нещата без радикални промени в политиката. Но венецуелският петрол, по принцип примесен със сяра, се продава с намаление от около 10 долара на барел.

Миналата година изчисленията на Доминго Маса Савала, бивш управител на Централната банка, показаха, че за да успее да осъществи публичните плащания без дефицит ще трябва да продава петрола за около 90 долара на барел. Магическата цена обаче днес е по-висока заради инфлацията и продължаващото разпростиране на държавата чрез национализация на частния бизнес.

Това води до редица съкращения и заеми. Тъй като държавният дълг беше нисък – 20 процента от БВП през миналата година, а банките във Венецуела имат малобройни частни клиенти, има пространство за заеми. Този месец народното събрание навреме упълномощи правителството да вземе заем. Но мечтите на Чавес да остане на власт десетки години ще зависят от цената на петрола.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.