В Иран историята се повтаря трагично

Пол Тейлър*

Иранци в Берлин на митинг в подкрепа на опозицията в Иран. Снимка: Ройтерс

„Онези, които не помнят миналото, са обречени да го повтарят“, писа роденият в Испания философ Джордж Сантаяна. В Иран и двете страни помнят миналото. Участниците в продемократичната кампания имитират тактиката на ислямската революция, а властите се опитват да избягват грешките на шаха, отстоявайки онова, което смятат за законен ред. Властите отхвърлят всякакви сравнения между събитията през 1978-79 година и днешните мощни протести срещу оспорваното преизбиране на президента Махмуд Ахмадинеджад. Сблъсъците и кръвопролитията по улиците на Техеран навяват мрачни спомени за миналото. Върховният лидер аятолах Али Хаменей твърди, че протестите са подбудени от враждебни западни сили и от терористи. Той застана изцяло зад Ахмадинеджад.

Бунтът през 1978-79 година беше направляван умело от вътрешни и външни водачи, които използваха джамии и аудиокасети, за да разпространяват антишахските проповеди на аятолах Рухола Хомейни – изгнаник първо в Ирак, а по-късно във Франция. Революционерите се възползваха от шиитския жалеен цикъл и превърнаха траурните шествия на седмия и четиридесетия ден след всяка смърт в нови протести, които бълваха нови „мъченици“ за каузата. Култът към мъченичеството е отличителен за шиитския ислям, който почита имам Хюсеин, внук на пророка Мохамед, убит от тирана Язид в битката за Кербала.

Огнища на антишахския бунт станаха градове и села в провинцията. Сред най-успешните тактики бяха стачките на работниците в петролната индустрия, които спряха кранчето на приходите от петрола, както и на търговците по пазарите, които финансираха духовниците революционери.

Главният опозиционен кандидат за президент – Мир Хосейн Мусави обвини властите, че са му откраднали победата и отправи призив за жалейни шествия за демонстрантите, убити в протестите. Освен това призова за стачка, ако бъде арестуван. Досега обаче няма признаци, че предстоят работнически протести, а търговците по пазарите изглежда са лоялни към режима, при който процъфтява бизнесът им, основан предимно на внос. Правителството контролира изкъсо петролната индустрия – жизненоважен източник на приходи за държавната хазна и за възнаграждаване на хората, верни на режима.

При революцията новините за протести, стачки и загинали бяха разгласявани по телефона в чужбина от мрежи на съпротивата и излъчвани към Иран от Би Би Си и други радиостанции с късовълнови емисии. Като млад репортер в Париж бях „бомбардиран“ с телефонни обаждания. Изгнаници като Аболхасан Банисадр и Ебрахим Язди ми разказваха за събития в Иран, които обикновено не подлежаха на проверка или потвърждение.

През 1980 година Банисадр стана първият избран президент на Иран, но година по-късно беше отстранен и принуден отново да замине в изгнание във Франция. Язди – лекар, образован в САЩ и приближен на Хомейни – все още оглавява забранената Партия на свободата. Миналата седмица той прекара няколко дни в ареста.

Участниците в днешните продемократични протести използват технологията на социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и Интернет по същия начин, както последователите на Хомейни използваха аудиокасетите и телефона, за да разпространяват новини и да информират медиите. Те имат разпръсната мрежа от поддръжници в чужбина, които поддържат уебсайтове и телевизионни станции. Например прочутият ирански кинорежисьор Мохсен Макмалбаф постави славата си в услуга на опозицията и говори от името на Мусави в Европейския парламент и по френски медии.

В Иран участниците в продемократичните протести имитират революционните тактики – събират се през нощта и скандират от покривите на къщите си „Аллах е велик“ и „Смърт на диктатора“. Възгласите им ехтят до планината Елборз, на север от Техеран.

Грешките на шаха

Според правозащитници от онова време, голямата грешка на шаха беше, че с изтезанията и проливането на кръв настрои срещу себе си иранците. Но историци са на мнение, че шахът е бил твърде слаб, бавен и колеблив в потушаването на бунта. Когато решил да нанесе удар, вече било твърде късно да пресече набралото огромна сила движение, а силите за сигурност му изменили. След дълги колебания решил да предложи диалог на опозицията, но Хомейни отхвърлил всякакви компромиси и осъдил на смърт колаборационистите.

Една от главните поуки, които Хомейни и последователите му извлякоха от революцията, беше необходимостта да дублират службите за сигурност с паралелни революционни структури на всички равнища, за да гарантират вярност към властта и да предотвратят евентуален преврат.

Тази система е съхранена и досега – в смазването на протестите участват силите за борба с безредици, басиджите и революционните гвардейци, които използват срещу демонстрантите сълзотворен газ, палки и дори истински боеприпаси.

Малцина иранци се съмняват в решителността на властите да смажат протестното движение. Въпросът е дали това ще засили враждите сред управляващото духовенство и ще разпали дългосрочна съпротива, способна да разбие революционната система.

*Пол Тейлърс е анализатор на Ройтерс, който отразяваше като кореспондент иранската революция през 1978-79 година – първо от Франция с аятолах Хомейни, а по-късно от Техеран.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.