Има ли спасение от звуковия терор на телевизионната реклама?
Работният ден е свършил, вечеряли сте, вече лежите пред телевизора и гледате приятен филм преди да заспите. Изведнъж – звукът гръмва, вие се стряскате… Рекламен блок! „Кажете не на целулита!“ – гърми женски глас от телевизора. Подскачате, търсите дистанционното, за да намалите звука и докато това стане, сте разбрали, че „кладенецът на сватята още не е пресъхнал“.
Според Закона за радио и телевизия са забранени реклами, които използват средства за подсъзнателни внушения. Усилването на звука по време на рекламния блок обаче е такова внушение, целящо да концентрира вниманието на зрителя. Но в България сякаш никой не го е грижа за това нещо, тъй като винаги има „по-належащи проблеми“.
Редом със забраната за рекламиране на цигари и определени лекарства, преди две години Европейският парламент забрани средствата за подсъзнателно внушение – когато звукът при рекламите е по-силен, отколкото звукът при самото предаване. Новите правила трябва да бъдат въведени до края на 2009 година.
Усилено обсъждане относно силния звук на рекламите имаше преди няколко месеца във Федералната комисия по комуникации в Щатите. Според проектозакон, наречен Акт за приглушаване на шума от телевизионните реклами, трябва да се въведе стандарт, който да „забрани излъчването на реклами при определени по-високи звукови нива от програмите, на които са излъчвани.“
Радио и телевизионни оператори в Щатите заявяват, че имат собствен план за намаляване на звука на телевизионната реклама, който би могъл да влезе в сила в рамките на няколко месеца. Преминаването към цифрова телевизия също може да помогне – цифровизацията позволява по-широк диапазон от аудио нива и те могат да варират в зависимост от това какво се излъчва и кой го излъчва.
В света се разработват устройства, с които се пропускат телевизионните реклами. Някои от телевизорите в Щатите имат вградени устройства, които автоматично намаляват звука, когато започне рекламен блок. Тези устройства се използват и в Япония. В началото на рекламата се вгражда т. нар. „маркер” във видеосигнала. При цифровата телевизия има определени байтове, които отговарят за това, че ще започне реклама и в този момент малък микропроцесор задейства функцията „mute” – намаляване или изключване на звука на самия телевизор. „От техническа гледна точка това се изпълнява от т.нар. импулсен, синхронен отделител или импулсен отделител на синхронизиращи импулси, което би струвало да се направи, ако човек разбира от електроника, около 5-10 лева”, казва Веселин Бешевлиев от сервизен център „Бушона”.
Според някои изследвания зрителят превключва каналите много повече по време на телевизионните предавания и филми, отколкото по време на рекламите. Причина за това, според доц. Боян Дуранкев, специалист по маркетинг и стратегическо планиране, е че често рекламите са по-приятни и интересни отколкото голяма част от тривиалните предавания.
Професионалистите в сферата избягват да използват и така наречените „образи-вампири“. Това е нещо, което се помни в рекламата, като телевизионна звезда да речем, но пречи да се запомни марката, колкото и да гърми звукът. Пример за това е много популярната напоследък реклама на мастика с участието на попфолк певицата Андреа. Рекламата дразни любопитството, помни се, но не предизвиква желание за покупка. „В случая се запомня образът, свързва се с допълнителни асоциации, но не предизвиква желание за покупка, просто се запомня рекламният клип. Колкото и да е предизвикваща, тя не е продаваща реклама“, обяснява Дуранкев.
Една от най-глупавите и шумни реклами в българския ефир
И въпреки всичко зрителят не сърфира по време на рекламите, тъй като те често са по-интересни от предаванията. Може да настъпи време, когато ще се казва: „Извиняваме се, че ще прекъснем за малко рекламите, но след това ще продължим.“ А дотогава ще очакваме телевизиите да вмъкнат в сигнала си опцията за намаляване на звука при реклама. Както е служебната информация на телетекста, която е „вградена“ в самия комплексен видеосигнал – ако телевизорът има декодер, ако самата телевизия излъчва този сигнал в пълния му вид, човек може да си пусне и да види телетекста.
По същия начин видеосигналът може да съдържа данни кога започва рекламата и кога свършва. Съществуват декодиращи устройства, които разбират това. В България обаче държавната регулация и политика едва ли скоро ще обърнат внимание на необходимостта да се защити потребителят от звуковия терор, заради силното лоби на рекламодателите в българския парламент и медиите.