Николай Куюмджиев: Риболовците имат люспа в мозъка

Снимайте се с уловените риби и ги пуснете обратно в реката, съветва членът на спининг клуб “Старите видри”

Николай Куюмджиев се радва на улова, снима се и най-често пуска рибата обратно. Снимки: личен архив

Николай Куюмджиев e от Русе, но живеe в София. Има дипломи за инженер по автоматика и международни икономически отношения. Управител e на българския клон на ИТ фирма, която създава уеб базирани приложения, реализирани главно във Великобритания. Ник, както го наричат приятелите му, има тежко увлечение –риболова. Той е член на риболовен спининг клуб “Старите видри”. Миналата седмица “Старите видри” участваха в почистването на язовир “Искър” заедно с природолюбители и пишман риболовци и пусна стотици риби в язовира. А начинаещи и малко по-напреднали риболовци хванаха 20-ина от тях по време на проведения след събиране на боклуците турнир…

– Какви хора обикновено стават рибари. Какви чешити има сред вас?

– Ние не сме рибари, а риболовци. Риболовецът лови риба главно и предимно за удоволствие. Нататък ще говоря от името на риболовците и като член на спининг клуб „Стари видри“.
Всеки е луд сам по себе си. За риболовците няма значение професията, образованието или социалното положение. Ние сме доктори и санитари, полицаи, продавачи в супермаркет, компютърджии, банкери, спедитори. Ние сме инженери, икономисти, биолози, химици и каквито още се сетите.

Изкуствена стръв, каквато използва Куюмджиев. Снимки: личен архив

– Какъв трябва да си, за да станеш рибар? Какво търсиш в тоя спорт?

– Зависи всеки какво търси в рибарлъка. Аз съм се ориентирал към риболова с изкуствени примамки и с мухи, защото този вид риболов е много динамичен. Всичко необходимо го носиш със себе си, движиш се от едно място на друго. При всеки излет, изминавам голямо разстояние, което съчетава всичко каквото ми трябва – туризъм и физическо усилие; контакт с природата, спокойствието, чистия въздух, зеленината; тръпката при контакта с рибата – да надхитриш противника.

– Колко струва хобито риболов?

Снимки: личен архив

– Ами… хобито няма цена. Едно обаче е сигурно – ако сега започваш, не се хвърляй да купуваш скъпи такъми и оборудване. Купи си най-необходимото, да е възможно най-евтино със задоволително качество и възможно по-универсални характеристики. Попитай преди това приятелите, колегите по онлайн форумите и тогава купувай. Чак когато започнеш да ходиш редовно и си сигурен, че ти харесва, тогава може да започнеш да си набавяш по-специализирани пръчки, макари и останали аксесоари.

За цената на оборудването има много вицове. Например „Най ме е страх, че като умра, жена ми ще продаде въдиците ми на цените, на които съм й казал, че съм ги купил“.

– Как се мами една риба? В какъв ден не трябва да се излиза на риболов?

– Ех, ако знаех отговора на тези въпроси! Това го учим през цялото време. Има колеги – риболовци дето старателно си водят статистика – записват мястото, обстановката, деня от годината, часа, температурата, налягането, фазата на Луната и какво ли не. Има и други, които отиват за риба, въпреки лошото време, въпреки вятъра и мътната вода. Знаят, че шансът да хванат нещо е минимален и въпреки това са там – на реката.

– Какви правила трябва да спазва начинаещият риболовец?

– Да си отговорим на въпроса какво искаме от риболова – почивката, туризма, да се налудуваме на чист въздух, да покажем на всички къде сме и какво представляваме или…
Най-важното е да направим така, че след нас на реката и на язовира да оставим чисто и подредено, за да бъде удоволствие риболовът следващия път пак. Да не търсим излавянето на всичката риба. Вземете само толкова, колкото е позволено и толкова, колкото наистина ви е нужно. Ако искате да се изфукате – снимайте се с улова и след това пуснете рибите, които не ви трябват, обратно във водата.

– Риболовците не са ли особняци и в ежедневието, в работата си? А ти?

Николай Куюмджиев край язовир „Искър“. Снимки: личен архив

–  Ами риболовците са … почти като останалите хора. Само дето имат люспа в мозъка. Могат да обсъждат по всяко време с разни непонятни термини, риболовни теми и са винаги готови да откраднат някой час за любимото хоби.

– Сънувал си се като риба?

–  Не съм, но съм си риба по зодия и като такава, обичам водата и да съм близо до нея.

–  Каква риба предпочиташ да ловиш? Ядеш ли рибата, която си хванал? Сам ли си я приготвяш?

Снимки: личен архив

– Рибата е странно животно. Различните видове имат различни навици и поведение. Аз съм се насочил в последните години към спининга и мухарството. Ние ловим хищни риби. От сладководните – костур, щука, распер, кефал, сом и някои други. Напоследък обръщам поглед и към морския спининг, но там е съвсем различно.
Риба в къщи ядем сравнително рядко. Обикновено връщам уловената риба обратно. Понякога вземам риба, която е поръчана от мои приятели. Най-често рибата, която ядем в къщи е морска и закупена от магазина.

–  Кога ходиш на риба? Колко въдици имаш? Как се избира въдица, такъми, примамки?

– Ходя винаги, когато мога. Почти всеки уикенд. Въдиците… това е тайна. Сега съм си наложил забрана за покупка на нови въдици и примамки. Там насита няма. Винаги има още една, която е още по-… и точно тя ти трябва. Улавям се, че в един момент се превръщам от риболовец в колекционер, който не използва голяма част от оборудването си.

Под водата на една ръка разстояние се виждат рибите. Снимки: личен архив

– Коя риба е най-чиста?

– Тази, която живее на най-чистото място. За съжаление в България са все по-малко и по рядко.

– Има ли места по света, които един риболовец трябва да посети? Накъде те влече?

– Има толкова много чудни места, които си струва да посетиш, а ако може и да половиш там. Представете си например водопадите Виктория, Чили, канадските езера и реки, Норвегия, Сибир…. списъкът е безкраен. Пожелавам на всеки да има възможност да се докосне до повече чудни места на земята.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.