Загадъчната госпожа Меркел

Най-опитният политик на Европа трябва да пристъпва по-смело към реформи, ако иска да я възприемат като канцлер с историческо значение

Германският канцлер Ангела Меркел на срещата на европейските лидери в Брюксел. Снимка: Ройтерс

Тя е първата жена лидер на Германия и първият канцлер след войната, който идва от източната част. Заема поста от три години и половина и изглежда ще го запази и след парламентарните избори през септември. Въпреки това докато се готви за срещата си с Барак Обама във Вашингтон тази седмица, над нея все още витае някаква загадъчност. Коя е тя и докъде ще доведе страната?

Личността на Меркел най-добре се обобщава от това, което тя не е. За разлика от други европейски лидери, тя не е нито харизматична, нито със светкавичен интелект, нито доминираща. Но никой не може да отрече, че тя е крайно ефективен политик. Тя смачка всички съперници в партията си Християндемократически съюз /ХДС/, въпреки че дойде извън традиционната база на партията. Тя си приписа всяка заслуга за голямата коалиция със Социалдемократическата партия /СДП/, като изтласка кандидатурата на съперничещата формация за канцлерството доста назад. Спечели си слава с председателството на Европейския съюз и на клуба Г-8 през 2007-ма. Ако прояви интерес към поста президент на ЕС, който ще бъде създаден, ако Лисабонският договор бъде ратифициран тази есен, би го получила на тепсия.

Преди всичко Меркел запази популярността си – по-последователно отколкото всеки друг канцлер след Конрад Аденауер. И постигна това във вихъра на най-лошата рецесия в Германия след войната. През първото тримесечие на тази година БВП спадна със 7 процента. Промишленото производство спадна с над една пета. Безработицата беше замаскирана със субсидии за създаване на работни места и схеми за временна заетост, но е вероятно следващата година отново да се повиши до над 4 милиона безработни. Това, че Меркел е все още фаворит да бъде преизбрана за канцлер, независимо дали в друга голяма коалиция или с либералната Свободна демократическа партия /СДП/, се дължи на политическите й умения.

НО ДАЛИ ТЯ Е РЕФОРМАТОР?

Въпросът е не дали Меркел ще задържи властта, а дали е готова да я използва. Има необикновен опит като лидер на ХДС: дъщеря на протестантски пастор, отгледана в комунистическа Източна Германия, тя беше физик, преди да се насочи към политиката. Това би трябвало да е добър предвестник в партия, която клони повече към консенсус, отколкото към радикална промяна. Тя изглежда приема каузата за по-голяма либерализация, по-малки правителства и по-свободни пазари, но се отдръпна от по-съществени реформи по четири причини.

Първо, тя е предпазлива по темперамент. За разлика от френския президент Никола Саркози, тя е повече методичен учен, отколкото непостоянен революционер. Онези, които някога се надяваха Меркел да е реформатор в стил Тачър, да е „Маги от Мекленбург“, при всички положения се разочароваха. Освен това инстинктивната й предпазливост беше подсилена от втори фактор: опитът й в изборната кампания през 2005 година. Когато тогавашният й икономически съветник започна да говори за големи данъчни съкращения и за радикални реформи в социалната сфера, подкрепата за нея спадна драстично – и дори след като се отърва от него и се върна обратно в центъра, тя почти загуби. Това доведе до третата и най-очевидна причина защо Меркел беше неспособна да е радикална: нейната победа с минимална преднина я принуди да влезе в голяма коалиция. Такъв съюз функционира чрез най-малкия „общ знаменател“. Меркел не позволи той да се разпадне, но с цената на отлагане на сериозни разговори по повечето бъдещи реформи в пазара на труда, социалните грижи, финансирането на здравеопазването и изключително сложната данъчна система. Единствената съществена мярка, която нейното правителство прие, е повишение на възрастта за пенсиониране. Партньорите й от СДП дори успяха да оттеглят част от програмата от реформи за 2010 година, която начертаха в предишната коалиция със Зелените през 2003-2004-та.

Това е четвърто обяснение за липсата на реформаторски плам у Меркел, характерно за цялата й страна. Германия е място, изградено върху консенсус – на работното място, в обществото и в политиката. И това дава резултат. Германия е все още най-големият износител в света. Благодарение на впечатляваща дисциплина в сферата на заплатите, компаниите отново станаха конкуретни, а държавните финанси са в по-добро състояние от повечето други страни. Песимизмът отпреди десетилетие, когато изглеждаше, че Германия може да е новият „болен човек“ в Европа, отдавна отмина. Вместо това глобалната икономическа криза се възприема в Германия като нещо, дошло изцяло отвън заради англосаксонски фанатици на тема свободен пазар, и това не направи германците по-големи привърженици на следваща либерализация.

Но всичко това издава опасно самодоволство. Дори и икономическата криза да не се е родила в Германия, тя промени света: Германия ще пострада, освен ако отвърне. Разчитането в миналото на износа изглежда вече не работи. Потребители, сдържани откъм разходи, спъват вътрешното търсене. Услугите – гръбнакът на всички съвременни икономики, не са достатъчно развити. Германия страда от една още по-дълбока слабост – демографските прогнози са мрачни и заплашват държавните финанси. Образованието, което някога будеше завистта на света, сега е посредствено – особено когато става дума за университети, където правителството едва започва да въвежда реформи.

Нека признаем, че много други европейски страни имат и по-големи непосредствени проблеми от Германия. Но истината е, че цяла Европа има нужда от реформа: да обърне гръб на високите данъци, на щедрите и прахоснически социални грижи и преди всичко на прекомерно регулираните и негъвкави пазари на производство и труд. Ако Германия на Меркел иска да бъде начело, тя няма да е просто най-голямата икономика на Европа, но ще е и неин интелектуален лидер.

ПО-УМНА ОТ НИКОЛА (ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА СИЛВИО), НО НЕ И ОТ КОНРАД

Съпоставена с този завишен критерий, програмата на ХДС, която Меркел ще обяви този уикенд, вероятно ще бъде разочароваща. Тя ще предложи не повече от обещания за приемственост, подсилени от имиджа на самата Меркел. Това може да е достатъчно, за да й осигури преизбиране – германците изглежда се задоволяват с някой, който да ги уверява, а не вдъхновява. Но Меркел трябва да помисли защо въобще иска да бъде канцлер. Ако не начертае планове за реформа в здравеопазването, за повече либерализиране на пазара на труда и производството, за приватизация и съкращаване на данъците и разходите, тя ще има нищожен шанс да прокара тези реформи, докато е на власт, независимо каква е коалицията й.

Меркел ще остане в историята като първата жена лидер на Германия – немалък подвиг. Но ако иска да е съизмерима с Аденауер или Хелмут Кол, тя трябва да убеди германците в мотивите за промяна. А за тази цел ще трябва да е доста по-смела.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.