Мъртва ли е „международната общност“?

Американският президент Барак Обама (вляво) се смее с италианския премиер Силвио Берлускони (в средата) и руския президент Дмитрий Медведев, докато позират за снимка с президента на Китай Ху Цзинтао на срещата на Г-20 в Лондон. Снимка: Ройтерс

Понятието „международна общност”, под което обикновено се имат предвид правителствата от „Запада“, е прекалено употребявано (при търсене с Гугъл излизат 447 милиона отпратки) и доста недомислено. То често е заблуждаващо, а понякога е направо погрешно. Пример за това е коментарът на американския президент Барак Обама на пресконференция тази седмица за смазването на следизборните протести в Иран. „Съединените щати и международната общност са ужасени и възмутени от заплахите, побоите и арестите през последните няколко дни“, каза Обама.

Коя международна общност? Определено не тази, която включва страната с най-голямо население, Китай, където няма признаци на възмущение. Вместо това външното министерство подкрепи оспорваното преизбиране на президента Махмуд Ахмадинеджад като избор на иранския народ и изрази надежди за стабилност.

В този контекст „стабилност“ означава „непрекъснат приток на петрол“: месец преди изборите в Иран и последвалите размирици Иран изпревари Саудитска Арабия и стана пръв доставчик на суров петрол за Китай. Според дилъри това може би е явление, което ще продължи един месец, но числата показват зависимостта на изпитващия недостиг на енергия Китай от иранския петрол.

Преди двайсет години китайското правителство наложи стабилността у дома, като разстреля стотици участници в антиправителствените улични протести и изпрати танкове да прочистят площад „Тянанмън“ в Пекин. За да предотврати публичното отбелязване на годишнината от масовите убийства на 4 юни, правителството осъществи мащабна операция по налагане на цензура, като блокира интернет-сайтове.

Русия, единствената страна, която Ахмадинеджад посети след спорните избори, не показа признаци, че е ужасена или възмутена. Значи ли това, че Китай и Русия не принадлежат към „международната общност“? От гледна точка на международните финанси те принадлежат към нея – и двете са членове на Г-20, групата на финансовите министри и управителите на централните банки на най-важните икономики в света.

„Хората в Иран имат всеобщото право на събрания и свобода на словото. Ако иранското правителство иска да спечели уважението на международната общност, то трябва да уважава тези права и да се вслуша във волята на собствения си народ“, каза Обама.

Отново питаме: коя международна общност? Да използваш това понятие е по-лесно, отколкото да го определиш. Ако то означава „правителства с безупречна репутация в областта на правата на човека“, по-голямата част от света не отговаря на критериите за членство в тази общност. Ако означава „демокрации“, към него могат да бъдат отнесени доста по-малко от половината държави на планетата. Ако означава „страни, които ценят демокрацията повече от стабилността“, кръгът на попадащите в общността се свива още повече. Ако под него се имат предвид, както обикновено, САЩ и Европа, в общността влиза по-малко от една пета от населението на света. Ако под него се имат предвид страни, които действително предприемат действия за спиране на човешките катастрофи, например масовите убийства с размера на геноцид в Руанда, списъкът е ужасяващ.

Преподавателката по право в Йейлския университет Рут Уестуд определи „международната общност“ като „опасна опора за наивните“, защото според нея смисълът на това понятие предполага наличието на ангажимент, а това подтиква тези, които в крайна сметка трябва да се грижат сами за себе си, към неблагоразумието да разчитат на други. Погледнато логически, това понятие би трябвало да се отнася за ООН, в чийто устав, съставен в Сан Франциско месец след края на Втората световна война, се очертава споделена визия за по-добър свят и се обещава предотвратяване на войните, съблюдаване на основните права на човека, спазване на международните договори и насърчаване на по-високи стандарти на живот.

Но изразът „международна общност“ почти никога не се прилага към ООН, сред чиито 192 държави членки са най-големите в света нарушители на правата на човека и международното право. Погледнете Зимбабве. Погледнете Судан. Погледнете Мианма. Ако ООН представлява колективната воля на света, то тази воля често влиза в конфликт със САЩ, които смятат себе си за двигателя на „международната общност“.

Когато в Общото събрание се гласува по спорни въпроси като американското ембарго върху Куба или израелските селища на Западния бряг, САЩ обикновено остават буквално сами.

„Международната общност“ обикновено изригва във възмущение, когато хората в развития свят видят на екраните на своите телевизори или компютри потресаващи образи на нехуманно отношение от едни хора към други. В Китай това беше образът на самотен демонстрант в бяла риза, застанал пред колона от танкове. В Иран това беше кратък любителски видеоклип, показващ смъртта на окървавената млада жена Неда Ага Солтан на улица в Техеран, след като беше застреляна от снайперист. Така че вероятно е правилно понятието „международна общност“ да се отнася не за САЩ и Европа, нито за институция, чието седалище е на Ист ривър в Манхатън, а за глобалната мрежа от умело боравещи с Интернет граждани (и репортери), които заобикалят правителствената цензура с цената на големи рискове, за да осигурят информацията, която разпалва възмущението.

И така, как да се отървем от този израз в неговата стандартна, аморфна употреба? Като начало медийните организации биха могли да обезкуражат използването му (някои вече го правят). Що се отнася до политиците, винаги има възможност да се попита за разяснение. Да, г-н президент, има възмущение, но коя точно е международната общност?

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.