Иранците спасяват исляма от корумпираните аятоласи
Мелъди Моези*
Неотдавна ми се обади репортер и ме попита какво мисля за ислямската Нова година. На секундата избухнах в смях. „Аз съм иранка, казах й. Ние не празнуваме особено Нова година. За нас истинската нова година е първият ден на пролетта. Така че, ако се обадите през март, ще ви кажа нещо много по-интелигентно.“
Иранската Нова година, Невруз, е само една от многото древни зороастрийски традиции, които иранците са съхранили, често пъти добавяйки към тях собственото си виждане за шиизма. В повечето ирански домове стандартната украса (софре) за Невруз включва Корана. Празнуването на Невруз е само един от многото примери за смесване на ислямски, зороастрийски и персийски културни традиции.
Ето защо ислямът в Иран е доста шиитски, но също и доста зороастрийски и персийски. Този уникален вид ислям е може би един от най-големите козове, които настоящата иранска опозиция държи в битката срещу все по-бруталния ирански режим. Ето защо опозицията не е чисто ислямска. Иранци от други вероизповедания също са заложени в нейния успех. Сред тях са зороастрийци, евреи, християни и бахаи. Всички ние ще имаме полза от падането на Ислямската република, но вероятно не повече от иранските мюсюлмани.
Така наречената Ислямска република Иран е срам за религията, която твърди, че въплъщава. С преследването на малцинства, религиозни и други, правителството не успя да се придържа към основните ислямски принципи на разнообразие, справедливост и равенство.
Вероятно най-неислямската политика на „ислямската“ република беше прибягването до принуда по отношение на религиозните практики. Най-великата свещена книга – Корана – ясно проповядва, че в религията не трябва да има принуда, че да налагаш вяра на когото и да е е тежък грях.
Правителството не само опозори исляма със своите действия, но накара много иранци, най-вече младежи, да обърнат изцяло гръб на исляма, като ги убеждаваше, че погрешният начин, по който властта представя вярата, е правилният.
Нарастващите проблеми с наркотиците и проституцията в Иран не са случайни. Мнозина възприеха позицията, че ако изопачената версия на правителството по отношение на исляма е вярна, те не искат да са част от нея. И в резултат дойдоха недоверието, разочарованието и изумлението.
Има чудо зад настоящите бунтове в Иран. Младежите най-накрая разбраха най-голямата и най-пагубната лъжа, която предполагаемата Ислямска република разпространява през последните 30 години като устойчив въздушен вирус: че моллите и аятоласите задължително представляват исляма, а всъщност те представляват единствено властта и политиката.
Иранският народ започва да преоткрива исляма. Не онзи ислям, който разделя и дискриминира, а онзи, който обединява и кани всички наши братя и сестри да се включат в борбата. Ислямът в ирански стил не само признава други вероизповедания, но е силно повлиян от тях. Като иранка, изповядваща шиизма, не мога да отрека, че моят ислям е също зороастрийски, еврейски, бахайски и християнски в същността си.
Тези влияния се съчетават, за да създадат неговия уникален вкус, смесица от шафран и мед, поръсена с парченца шам-фъстък и потопена в розова вода. Нищо друго не е толкова вкусно и нищо друго не ухае толкова сладко. Този ислям принадлежи на народа и иранският народ най-накрая го спаси от корумпираните молли. Можехме да крещим всичко от покривите на сградите, за да потвърдим, че движението е все още живо и в добра форма. Но избрахме думите „Аллаху Акбар“, Бог е велик. Защото се борим срещу фалшив идол. Защото единственият Върховен лидер за всеки мюсюлманин е Бог.
*Мелъди Моези е писателка, активистка и адвокат. Първата й книга „Война срещу грешката: истински истории на американски мюсюлмани“, печели наградата на щата Джорджия за автор на годината. Родена е в Чикаго и живее в Атланта.
По БТА