Микроразплащания – нови измерения на благотворителността и социалните мрежи

Сайтове като Twollars предлагат разплащания посредством виртуални парични единици, които могат да се разменят за реални пари и са предназначени най-вече за подкрепа на благотворителни каузи.

Микроразплащания за микроблогъри – просто и ясно, нали? В онлайн общностите, където като неуморни пчелички потребителите създават съдържание в реално време, изразяват публично подкрепата си за социални каузи и изтъкват пред света предпочитанията си към търговски марки, те ще искат да осъществяват парични транзакции в реално време със същия ентусиазъм, с който споделят ежедневието си в „Туитър“.

Или поне така си представят нещата множеството начинаещи компании, решени  да доставят услуги за микроразплащания. Като за начало тези компании се целят в „Туитър“. Искат плащането по интернет да става толкова лесно, колкото и публикуването на прословутото съобщение от 140 знака.

„Извършените микроразплащания ще се появяват като ново събитие в секцията за новини на профила им. Това ще представлява едно въздействащо послание за всички останали, че подкрепяш дадена кауза“, казва Майкъл Айви, главен изпълнителен директор на една от тези услуги – „Туитпей“ (Twitpay).

„Туитпей“ дава възможност на потребителите на „Туитър“ да правят онлайн дарения и да плащат за сваляне на интернет съдържание. „Когато дарявате за някоя благотворителна инициатива или за друга кауза по този начин, това се случва публично. Плащанията се превръщат във видима изява на нашия светоглед и нашите конкретни намерения.“

Друг сайт, „Туолърс“ (Twollars), предлага разплащания посредством виртуални парични единици. Те могат да се разменят за реални пари и са предназначени най-вече за подкрепа на каузи като проекта Ливстронг или Проект Вода, посветен на осигуряването на питейна вода в страните от Третият свят. „Ако превеждате пари за дарение, не се удържат такси“, пояснява съоснователят на „Туолърс“ Есо Кант. Компанията разчита да печели на спонсорство от корпорации и от такси за внедряване на услугите им към уиджети, промоции и микросайтове на благотворителни организации. „Искате повече хора да чуят за вас? Искате да си направите собствена благотворителна организация подобна на Фондацията „Пепси“? Няма проблем – ние ще ви осигурим това.“

Моделът на микроразплащанията докосва до дълбините нашата  личност – желанията ни, политическите пристрастия, културните предпочитания и житейските стремежи. Вече няма да се говори за това, че Джордж Сорос е направил дарение в размер на милиони долари за нова програма на лечение на някаква болест и всички вестници да пишат за това; сега нещата се преобръщат към милионите потребители на „Туитър“, които правят миниатюрни дарения и получават признанието на своите познати. Но както „Туитър“ се изправя пред големи предизвикателства в намирането на по-широка маса потребители от тази на редовните, пристрастени почитатели, така и услугите за микроразплащания може да се окажат скъпи за поддръжка и непопулярни сред масовия потребител.

За да добиете представа как работят микроразплащанията, вземете за пример потребителя от „Туитър“ носещ псевдоним zendawg1. Услугата за микроразплащания „Типджой“ (Tipjoy) дава възможност на блогърите да събират малки суми от читателите си. Zendawg1 използвал тази услуга, за да направи дарение на „Туитънтропия“ (Twitanthropy), сайт за микрофилантропия, който набира средства за осигуряване на питейна вода, хигиена и всякакви други проекти свързани със здравето, по целия свят. „От гледна точка на превеждането на парите, мога да кажа, че съм впечатлен колко лесно се използва“, споделя потребителят zendawg1, който дарил пари чрез „Типджой“ за клиника в Централна Америка. „Също съм използвал „Туолърс“, за да даря сума за изкопаването на кладенец в Кения.“

Микроразплащанията обхващат и ниши извън „Туитър“. „Типджой“ вече е интегриран в няколко социални мрежи, включително и „Фейсбук“. „Опитваме се да се „разклоним“ във всички възможни посоки, но „Туитър“ определено представлява най-големия дял от покритието ни,“ заявява Аби Киригин, съосновател и главен изпълнителен директор на „Типджой“. „Искаме да предложим една всеобхватна платформа за електронна търговия, която да се ползва от блогърите и всеки друг, желаещ да внедри система за разплащания на сайта си.“

За да успят, Киригин и останалите предприемачи в този бизнес ще трябва да  преодолеят с поне две големи препятствия. За хората, които не си падат по усвояването на нови технологии, микроразплащанията и виртуалните парични единици добавя още една степен на сложност. Повечето се престрашават да пробват нови неща, едва когато те станат вече наложен стандарт. Това се оказва сериозна спънка в разгара рецесия. Колко добре се справят начинаещите фирми с образоването на техните потребители ще бъде от решаващо значение.

„Процесът на образоване на потребителите е бавен – не всеки се ориентира лесно в компютрите или пък изпитва желание да пробва нови неща, заключава Айви. Нито пък всеки забелязва промените в живота ни, които внася „Туитър“… много хора не успяват да проумеят смисъла. Затова търпението е задължително и в никакъв случай не бива да се отказваме рано.“

Друга голяма трудност са разходите по транзакциите, особено, когато става дума за конвертирането на истински пари в микровалути. „Идеята за микроразплащането заприличва на приказното гърне в края на дъгата, което било пълно със злато“, казва Лий Халър, директор в „Пойнт Джудит Кепитъл“ и бивш изпълнителен директор в „Пейпал“. „Оставам някак си скептичен за  широкото възприемане на истинските микроразплащания, дори в „Туитър“.

По начало микроразплащанията боравят с голямо количество малки транзакции за покупката на неособено скъпи неща. Начинаещите компании трябва да понесат разходите по техническа поддръжка, съхранение на данните, програмиране и администрация, и още много други. А маржовете от малките транзакции могат да бъдат лесно заличени след тези разходи. „Теоретично разходите по транзакциите могат да бъдат намалени, но на практика, колкото и да се опитваме да ги намаляваме, не можем да стигнем точката, в която ще се окажем на печалба“, пояснява Халър.

За рисковите капиталисти и разните самостоятелни инвеститори остава питанката: ако тези нови компании не предлагат нищо коренно различно, у кого тогава се крие работещият бизнес модел? На теория, компаниите за микроразплащания в социалните мрежи не представлят особено сложни начинания и бариерите за достъп на този пазар остава ниски, след като „Пейпал“ и „Амазон пеймънтс“ присъстват в картината. Тогава как да ги разграничим?

За да се ориентираме по-добре в този пейзаж, добре е да гледаме на нещата като на една растяща екосистема от софтуерни приложения от трети лица, които предлагат специфични финансови услуги пригодени за „Туитър“ и другите социални мрежи.

Успехът ще зависи от това до каква степен те ще се справят с нуждите и очакванията на своите потребители – например, да предлагат гъвкави възможности за обмяна на истински долари в микро парични единици или да достигнат критична маса сред онлайн търговците и да се справят с ограниченията пред транзакциите.

Компаниите за микроразплащания също трябва да избегнат потенциалните рискове, като всевъзможните пробиви в сигурността и да се пазят от финансови операции, които могат да накърнят репутацията им. Паричните транзакции се крепят на доверие, а нарушеното доверие е такава щета, която почти не може да се поправи.

В технологичната индустрия желанието за промяна на света чрез софтуерни приложения се е превърнало в постоянна тема и на дискусия, и на мислене. Ала понякога революционната промяна произтича от много фини въздействия, които нямат почти нищо общо с технологиите. Истинската стойност лежи в човешките отношения, които се разгръщат в динамичните интернет социални мрежи. Микроразплащанията са просто нов инструмент за събиране на пари; неговата употреба следва от чисто човешки намерения.

По сп. Бизнес уик

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.