Валерия Петрова, мажоритарен кандидат от „Шоуто на Слави“: Битката е крайно нечестна

Валерия Петрова. Снимка: личен сайт

Валерия  Петрова е необичайна кандидатка за депутат на изборите. Тя е на 25 години, независим мажоритарен кандидат във Варна, откъдето е родом. Явяването си на изборите дължи на… своето уволнение като чиновничка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където се опълчи лично на министъра, че нарушава собствената си заповед да не се пуши в министерството.

Слави Трифонов я покани в шоуто си след този случай, а по-късно реши, че трябва да й помогне да се кандидатира за депутат. Шоуменът отдавна се опитва да пропагандира мажоритарните избори, за които внесе подписка в парламента. Това е и причина за амбицията на Слави да помогне за кандидатурата на Валерия. Тази помощ е малко нож с две остриета, защото Слави Трифонов се възприема нееднозначно и има както симпатизанти, така и хора, които не го обичат. Но независимо от това 25-годишната Валерия има собствени качества и идеи, които иска да наложи, като се кандидатира.

Валерия Петрова е родена във Варна на 17 март 1984 г. На 17 години отива да живее в Норвегия заедно с майка си. Завършва гимназия в гр. Мос, а след това ”Европеистика” в Университета в Осло. Връща се в България в началото на юни 2008 г. В края на септември минава централизирания конкурс за младши експерти в държавната администрация и на 5 януари 2009 г. започва работа в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дирекция ”Европейска координация и връзки с обществеността”, отдел ”Европейска координация, международна дейност и протокол”.  Валерия е непримирима, заради „нарушаването на законите в МРРБ и липсата на нормални работни условия“. Обръща се директно към министър Асен Гагаузов, обяснявайки, че я смущава системното нарушаване на законите и заповедите, подписани лично от него. Министърът й отговаря: ”Така съм решил и така ще бъде!” „Казах му, че не мога да уважавам човек, който не уважава себе си и собствения си подпис. Две минути по-късно министърът вече се беше обадил на моя пряк началник и му беше казал, че сме започнали да ставаме много хора в тази дирекция и ”тази малката от утре да я няма”. След два дни получих заповедта си за прекратяване на служебното правоотношение“, разказва Валерия.

– Мотото на кампанията ви е „Правилата са за всички“ – как, според вас, ще се случи това в една държава, чието мото от години е „На всички ни е ясно, че правилата тук не са за всички“?

– Това ще се случи, когато повече българи започнат да поемат отговорност както за собствените си постъпки, така и за нередностите, които ги заобикалят в обществото, в което живеят. Когато протестът срещу абсурдите и неравнопоставеността не се изразява само от дивана вкъщи, с дистанционното в ръка. Когато хората повярват, че властта е в техни ръце и че всеки ”нормален” глас намалява тежестта на купените гласове.

– Живяла сте в Норвегия, как ви се стори България, когато се върнахте тук?

– Да, върнах се преди година. Мисля, че очевидната липса на санкции е един от основните проблеми в България и това беше първото нещо, което ме порази. Разбрала съм, че човек трябва да се задържи някъде известно време, за да добие представа за ситуацията; да се сблъска с институции и т.н. Навсякъде е хубаво за малко. И в началото имаше неща, които ми правеха лошо впечатление, като например чакащите на пешеходните пътеки пешеходци, сърдитите полицаи, които не са разбрали, че работата им се състои в това да ми помагат и да ме пазят, когато имам нужда и т.н. Но естествено, най-големият шок дойде след като постъпих на работа в Министерството на регионалното развитие. Там повечето служители твърдяха, че са безсилни срещу ”това безхаберие”, а след това излизаха в двучасова обедна почивка.

– Защо се съгласихте да се кандидатирате за депутат?

Валерия Петрова събира подписи за регистрацията си като независим кандидат. Снимка: Булфото

– Искам да бъда обществено полезна; защото, когато си част от едно общество, не е достатъчно да си полезен само на себе си, за да живееш добре. За съжаление, оставам с впечатление, че много хора в България не разбират това и се стремят да се изолират от обществото и от всичко, което ги дразни, мислейки, че по този начин могат да се чувстват добре. Непримиримостта с нередностите и с ненормалните неща, която винаги съм проявявала на битово и на служебно ниво, сега може да се превърне в инструмент за борба с нередностите на по-високо ниво. Няма да съм сама в този процес, защото екипът на ”Шоуто на Слави”, както и всички, които ме подкрепят и ми гласуват доверие, споделят моя начин на мислене, смятат, че е важно да има граждански контрол върху работата на политиците и виждат смисъл в търсене на нови решения.

http://www.youtube.com/watch?v=SCZ2xZJBKek
Защото точно тези, които се занимават с политика откакто аз съм се родила, сега афишират навсякъде, че искат промяна и че повече така не бива! Защото в 40-то Народно събрание има точно един представител под 30-годишн възраст; повече от половината са по-възрастни от моите родители и всеки ден ме убеждават, че с опита и мъдростта си не могат и не искат да направят живота ми в България по-сигурен и по-приятен.

– Какво ви казват хората, с които се срещате – докато събирахте подписи, а и след това, за ситуацията в България?

– Докато събирахме подписите се срещнах с хиляди хора. Бяха искрено развълнувани и радостни. Развълнувани, защото никога не се бяха ръкували с хората, за които са гласували; защото за почти всички политиците винаги са били недостъпни, някакви хора, които се показват само по телевизията (все по-често с наближаването на изборния ден) и които по никакъв начин не представляват хората, гласували им доверие. Бяха много приятно изненадани, че аз през цялото време бях там; нещо толкова нормално за мен и толкова странно за тях. И радостни, защото много от тези хора за пръв път от много време виждат смисъл да гласуват, защото се идентифицират с мен и защото виждат в мен началото на завръщането на децата си от чужбина…

– Кое беше най-трудно при регистрацията ви за кандидат-депутат?

– Мажоритарният елемент в изборния закон е фарс. Законът за избиране на народни представители е напълно дискриминационен и е направен така, че и регистрирането, и участието на независими кандидати да е почти невъзможно. Самият факт, че сме само четирима независими мажоритарни кандидати в цяла България, е достатъчно красноречив. Битката е крайно неравнопоставена и нечестна. Във Варна аз ще се боря срещу партии и водачи на партийни листи, които така или иначе са си осигурили място в парламента – ако не спечелят мажоритарния вот, влизат чрез кандидатските листи; ако пък спечелят като мажоритарни, понеже фигурират и в партийните листи, там си отстъпват мястото на следващия и така се подсигуряват двойно, а понякога и тройно, защото много от тях участват в листи в няколко района. Трудностите бяха много и от всякакво естество – законови, административни и не на последно място финансови. Един инициативен комитет от максимум седем души трябва да внесе 15 000 лв. и да събере 10 000 подписа от един избирателен район за по-малко от 20 дни. За сравнение, на една партия са й нужни 15 000 подписа от цялата страна, като законът не регулира начина на събирането им и след това излъчва колкото си пожелае кандидати – както мажоритарни, така и пропорционални.

– Разказахте в „Шоуто на Слави“ случай, в който ви е било обяснено, че изборите са ясни и няма смисъл от вашата кандидатура. Обезкуражават ли ви такива ситуации?

Валерия Петрова в „Шоуто на Слави“. Снимка: личен сайт

– Това просто илюстрира как партиите си правят сметките без кръчмаря. Правят си прогнозите и ”разпределят” на базата на купените гласове и подценяват нормалния гласоподавател. Надяват се, че и самите хора продължават да подценяват собствения си глас и властта, която имат и няма да излязат да гласуват. Защото колкото повече хора гласуват, толкова повече се намалява тежестта на купените и гласове.

– В Интернет тези дни беше пуснато изказване на Ахмед Доган, в което той обяснява, че „властта е в неговите ръце“. За да си позволиш такова изказване, трябва да си недосегаем. Възможно ли е да се промени това?

– Разбира се, че е възможно, това зависи от нас. Но за съжаление не става само от фотьойла вкъщи. Докато хората продължават да омаловажават собствената си власт, за жалост, наглостта и недосегаемостта на много от властимащите само ще расте. Зависимостта между активното гражданско общество и своеволията на управляващите е обратно пропорционална.

– Много хора обаче решиха да гласуват само, за да „махнат тия турци“. Защо това се превръща в мотивация да дадеш вота си?

– Много хора гласуват и само защото са им дали 50 лв. или защото са им платили водата за два месеца, или защото са зависими от шефа. Във всички тези случаи мотивацията е изкривена. Според мен единствената рационална и добра мотивация е да гласуваш свободно, съгласно разбиранията си и за човек, който те изразява и представлява.

– Все повече мои приятели ми казват, че не искат да живеят в България и правят планове да се махнат оттук, обяснявайки, че „тука нищо няма да се оправи“. Въпрос на възпитание ли е в българина, че на него някой трябва да му „оправя нещата“?

– Мисля, че е въпрос на манталитет, а и така е много по-лесно. Винаги е по-удобно да си внушиш, че нищо не зависи от теб и да се отърсиш от отговорност. Освен това е много по-лесно да сочиш, как не трябва да бъде, но когато те помолят да дадеш по-конструктивна критика с предложение как да бъде, нещата стават по-сложнии и на много хора не им се мисли, защото някой е успял да ги убеди, че това въобще не е тяхна работа.

– Как и изобщо възможно ли е да се промени този начин на възприятие, това очакване друг да свърши работата, друг да промени ситуацията?

– Възможно е. Необходимо е нещо много простичко: обикновеният човек трябва да осъзнае властта, с която разполага и да разбере, че обществото е истинско общество, само когато към всичко се подхожда с отговорност и толерантност. И че ”държавата”, от която често се оплакваме, не е нещо абстрактно и невидимо – това сме всички ние.

– Ако не успеете да влезете в парламента?

– За мен фактът, че преодоляхме всички премеждия в процеса на регистрация и че се явявам на изборите, сам по себе си е огромно постижение. Успяхме да съберем над 11 000 подписа, това е една голяма победа.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.