Обама пред Москва – какво го очаква в Кремъл?

Руският президент Дмитрий Медведев пристига за среща с молдовския си колега Владимир Воронин в Кремъл. Снимка: Ройтерс

През юли президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама ще се срещнат за втори път. Този път, в Москва, те ще обсъдят проблематиката на противоракетната отбрана. Очаква се да преговарят за бъдещия договор за стратегическите нападателни оръжия. Имат ли допирни точки двете държави и техните стратези, пише в. „Москоу таймс”.

Въпреки че първата среща на президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев, състояла се на първи април в Лондон, роди надежди за сериозно подобрение на руско-американските отношения, от втората им среща в Москва следващата седмица не трябва да се очаква много. Главната причина е резкият спад на очакванията – несъответствие на американската и на руската концепция за нов световен ред, а така също способността на страните да задействат „твърдото” и „мекото” влияние за реализация на целите си.

На срещата на страните от БРИК и на Шанхайската организация за сътрудничество в средата на юни младото руско ръководство нагледно демонстрира, че в актива си има новаторски и активен външнополитически курс, основан на концептуалния подход в работата си. Кремъл успя да убеди някои от най-влиятелните страни в света да се „подпишат” под варианта му за „многополюсен” световен ред, основан на принципа на държавния суверенитет, регионализация на въпросите за безопасността и реформите на глобалните институции като ООН, МВФ и Световната банка, за да съответстват повече на реалното съотношение на силите в икономическата, военната и дипломатическата сфера на международната арена. Москва призовава държавите, които се чувстват безправни, да изразят недоволството от лидерската роля на САЩ и на ЕС в условията на тежка икономическа криза, която ни сполетя по вина на настоящия „световен президиум”.

Съединените щати обаче и до днес поддържат разработената след края на Студената война концепция за еднополюсен световен ред, като се опитват за запазят лидерските си позиции и не обръщат внимание на растящото недоволство от този модел дори сред най-близките им европейски съюзници. Съсредоточавайки се върху текущите въпроси, вместо да преразгледат основополагащите външнополитически парадигми, администрацията на Обама все по-често проявява непоследователност. За да се убедим в това е достатъчно да си спомним за политическата й линия спрямо Русия през последните месеци – на принципа „вчера ни харесвата, а днес – не”.

Единствените положителни идеи, определящи действията на САЩ по посока Русия, се появиха от съветниците на Обама – хора, които вече са над 80-те. При всичките добри намерения, при опита и разума на тези „реалисти” и „центристи”, те явно са в плен на мисленето от времето на Студената война и предполагат, че жизненоважните интереси на днешна Русия, както и преди, са свързани с мирното съвместно съществуване и подновяването на преговорите по стратегическите въоръжения. За последните 20 години, когато на власт във Вашингтон бяха неоконсерваторите – както при републиканците, така и при демократите, дискусиите по външнополитическите въпроси бяха задушавани, и в Америка не се появи ново поколение от опитни и авторитетни стратези в областта на външната политика, които да разбират по-добре задачите, които си поставят техните връстници в Кремъл.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.