Ще стъпи ли ислямисткият интернационал в Ингушетия?
След покушението срещу президента на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров бяха лансирани различни версии за престъплението. Сред силите, заинтересовани да дестабилизират обстановката в републиката, най-често се споменават нелегалните ислямисти, контактуващи с джихадистки групировки от чужбина.
Събитията в Ингушетия безспорно не бива да бъдат обяснявани единствено с ислямистките интриги. При все това изпращането на атентатор самоубиец, който да насочи кола-бомба срещу президентския кортеж, е един от най-известните методи на ислямистките терористи, така че насочва следите към тях.
Интересът на чуждестранни ислямистки групировки към Северен Кавказ не е отслабнал. Това сочат периодично разпространяваните данни за присъствие на муджахидини от чужбина в региона. Миналата година в Ингушетия например беше ликвидиран йорданецът Халед Юсеф Мухамад ал Елитат, представител на Ал Каида.
Тези дни севернокавказки сайт информира, че отговорността за атентата срещу Юнус-Бек Евкуров е поета от групировката „Рияд ас Салихин“. Дали е така, ще установи Следственият комитет, но тъкмо „Рияд ас Салихин“ неведнъж е използвала жени за самоубийствени атентати.
Организацията е замесена в заложническите кризи в Театралния център на московската улица „Дубровка“ и в Беслан (Северна Осетия), също и в експлозиите по време на рокфестивала „Криле“. Лидерите на „Рияд ас Салихин“ често са заявявали, че споделят идеалите на Ал Каида; лидерите на световния джихад пък активно прилагат опита на севернокавказките въоръжени бунтовници и се учат от грешките им.
Такова е съчинението на саудитеца Ал Мукрин от ръководството на Ал Каида, поместено в Интернет под заглавието „Отвличане“. То съдържа указания за начините да се вземат заложници, съобразени с опита от събитията по време на спектакъла „Норд-Ост“. Авторът настоятелно препоръчва на муджахидините при подобни терористични акции в бъдеще да обръщат внимание на системата за вентилация, през която в залата може да бъде пуснат приспивателен газ.
Ал Каида е децентрализирана мрежа и включва идеологически единни, но действащи автономно радикални групировки и организации. С отлива на голям брой въоръжени бунтовници от Ирак нараства рискът носители на радикалните методи на Ал Каида да се появят и в други горещи точки.
Събитията в Северен Кавказ, Босна, Афганистан, Ирак и Кашмир нагледно демонстрираха възможностите на международния ислямизъм. Нека посочим, че ислямските радикали, създали своеобразен „интернационал“, действат в единно информационно пространство. Световната мрежа им служи за размяна на идеи. Ако липсваха свободни и равно достъпни за всеки информационни ресурси, джихадът като световно движение не би могъл да се развива с толкова бързи темпове.
Междудържавното сътрудничество в борбата срещу екстремизма и тероризма затруднява операциите, провеждани от участниците в нелегални радикални формирования. Подтиква ги да минават в сянка, за да водят пропаганда и да вербуват нови членове в сравнително безопасни условия. При това положение е невъзможно разпръснатите групи да бъдат управлявани като единен механизъм; може обаче да им се посочва някакъв вектор в дейността, определян от лидери на равнището на Бин Ладен, Айман аз Зауахири, Сейф ул Адил, Юсуф Аири и др. Техните призиви за джихад активно се разпространяват чрез световната мрежа, обсъждат се на различни ислямистки сайтове и се превръщат в ръководство за действия за муджахидините от цял свят.
Напоследък в Ингушетия зачестиха отвличанията на мирни жители, фактически е започнала хайка срещу служители от силовите структури и чиновници, все по-чести са обстрелите и експлозиите. Ответните действия на властите са съпроводени с арести, обиски, а при специални операции и със случайни жертви сред мирното население. Тук трябва да споменем и корупцията, високия дял на безработните сред младежта, а освен това – присъствието на разнообразните силови структури, местни и федерални, които често действат независимо една от друга.
Всичко това не спомага за увеличаване на доверието към властите. Създалите се условия облекчават дейността на радикалните структури. Ислямизмът набира сила тъкмо в такива региони, наричани в западната литература „бели петна“. Екстремистите виждат като своя задача да провокират хаос, максимално да намалят кредита от доверие, гласуван на централната власт от широките слоеве, и да демонстрират бойните си възможности.
Точно такава беше тактиката, която им донесе успех в Сомалия, до известно време – в Ирак и в Афганистан, където в атмосфера на анархия ислямистите доста ефикасно поемаха функциите на централна власт и въвеждаха ред. По този начин те постепенно си осигуряват подкрепата на все по-широки слоеве от населението.
Днешните идеолози на световния джихад активно приканват привържениците си да обръщат сериозно внимание именно на този негов компонент – да се демонстрира слабостта на официалните власти. Успоредно с това се организират терористични акции срещу мирното население и военнослужещите; същевременно „прецизно“ се ликвидират хора от силовите структури и техни роднини.
Не са рядкост случаите като този в Ирак, където Ал Каида провокира с атентати сблъсъци между отделни кланове, сили на сигурността и шиити, за да отклони силите на противника и да си поеме дъх. Ислямистката литература нарича тази тактика „асиметричен терор“. Терминът е въведен от идеолога на Ал Каида Луис Атияла.
Уеднаквяват се и методите за борба срещу терора. Щом стана дума за ситуацията в Ирак, ще посочим, че американското командване успя да постигне успех в борбата с ислямистите, единствено опирайки се на сунитските „Съвети за пробуждане“ („ас сахуа“), формирани от местни жители. Постепенно тези съвети се превърнаха в сериозна политическа сила и станаха независими въоръжени формирования, чиито участници според заеманото положение получаваха от 300 до 1200 долара месечно. Успехите в борбата срещу радикалните ислямистки структури в Чечения бяха постигнати до голяма степен, защото властите взеха предвид специфичните местни условия и обичаи, решиха да се опрат на старейшините и духовенството.
Борбата срещу екстремизма кара ислямските радикали да търсят убежище в съседни региони. И ако в случая с Ирак става дума за Йордания, Сирия и Ливан, в контекста на Русия говорим за Ингушетия, Кабардино-Балкария и Дагестан.
За да уреди ситуацията в Ингушетия президентът беше решил да не залага само на силовите методи. Той отреждаше важно място на диалога, като гарантираше амнистия на предалите се бунтовници и помагачите им, ако не бяха извършили тежки престъпления. Кампанията за борба с екстремизма започна да набира темпове и в стремеж да завладеят инициативата, паразитно използвайки сложната социално-икономическа обстановка в Ингушетия, въоръжените бойци решиха да постигнат целта си, като премахват ключови фигури – гаранти в процеса за мирно уреждане.
По БТА