Франция: Мизерията на един български ром продължава и след смъртта
На 29 май, на Площада на Победата, докато тълпата празнува титлата на футболистите от „Бордо”, един мъж на 44 години рухва, покосен от сърдечен удар. Този човек, Стоянчо Савов, продава дрехи и други намерени дребни предмети на площад „Сен Мишел”.
Той никога не е бил на стадиона и познава футболистите само отдалеч. Дори не знаем дали наистина се е интересувал от футбол. Той е български ром, който преминава транзитно през града, както мнозина от неговите сънародници, които бедността е прогонила от тяхната страна. Но празничната атмосфера не го оставя равнодушен, а еуфорията прекъсва един живот, отслабен от оскъдната храна и случайния подслон.
Търсят се 4 000 евро
Повече от месец по-късно, този човек е все още в Бордо, в едно чекмедже в моргата на болница „Пелегрен”. За неговото завръщане в родния му град Пазарджик, на 111 км от София, се изисква порядъчната сума от около 4 000 евро. Но на семейството на покойния не достигат близо 2 000 евро. Сдружението Procom иска помощ и от други организации, за да се събере липсващата сума за транспортиране на тялото по въздуха: „Така е по-евтино, отколкото с кола, защото там ще трябва да се плащат такси за преминаването на всяка граница“, казва Джером Лобао от Procom.
За хора, които очевидно нямат застраховка за погребение, смъртта добавя и мизерия към трагедията: „Ние трябва да предвидим и ковчег от цинк, за да се избегне всякакъв риск от замърсяване по време на пътуването“, казва Жером Лобао, който споменава различните правни и регулаторни препятствия (включително за пътуването от София до Пазарджик), за да обясни голямата сметка. Увеличават се и разходите за моргата: 15 евро на ден, които ще са около 525 евро до 9 юли“, казва ръководителят на Procom.
Като бездомните?
Така, колкото повече време минава, толкова по-беден става този бедняк, макар и мъртъв. Само Жером Лобао наистина се бори, за да го извади от неговото чекмедже в хладилника: „За разлика от румънските роми, които са в състояние да съберат своята общност в подобен случай, българските лесно губят интерес към ближния“, казва той.
Посолството в Париж не изглежда да съдейства особено, което се обяснява с ниското уважение към тази странстваща общност в страната. Голям е рискът починалият да се озове в гробището за бездомници, в неотбелязан гроб, така че дори и семейството му (жена и три деца) няма да знае къде е. „Ако се боря тези хора да могат да работят, то е, за да се избегнат този тип ситуации, споделя Жером Лобао. Често им казвам, че нямат интерес да напускат страната си, но те ми отговарят, че тук могат да ядат всеки ден.“
Случва се ромска жена да роди бебе в Бордо. Случва се също възрастни хора (един през ноември, двама през май) да се простят с живота. Такава е съдбата на тези парии на Европа