Обама назначи 34-годишен „Мистър Информация“. Ще прави революция онлайн
Всички архиви на светло - в САЩ стартира най-амбициозният информационен проект
Повечето правителства, през повечето време, през цялата история на човечеството, искрено се стремят да крият информация от своите граждани. Вивек Кундра не само смята, че това не е редно, нещо повече: “Демократизирането на данните позволява сравнителен анализ на услугите, предлагани от правителството и инвестициите, които то прави, което пък води до по-добро управление.”, твърди той пред сп. Wired. С тези думи той няма да остане в историята, но със сигурност ще остане в нея като първия Главен информационен директор в историята на американските правителства, назначен на този пост от президента Барак Обама.
Кундра е на 34 години и има амбицията да прави нещо повече от това да работи по проект за електронно правителство. И има амбицията да остане в историята не с думи, които и други преди него са изричали, а с осъществяването на проект, който в съвсем буквалния смисъл на думата няма световен исторически аналог. А именно, цялата информация на американските правителствени служби да бъде достъпна онлайн. Нещо като митичната прозрачност без граници – ако ви интересуват данните колко е бил средният успех на завършилите университета Принстън през 1994 г. и да ги сравните с данните за средния успех на завършилите основно образование в затвора излежаващи над 10-годишни присъди в щата Ню Джърси (там се намира и Принстън), след което отново да ги сравните с несекретните данни на Министерството на отбраната за нивото на престъпност сред военнослужещите в щата за същия период – няма проблем. Просто избирате съответните категории и те са достъпни на едно място, а не скрити на безброй различни правителствени сайтове (ако не могат да бъдат засекретени), при това информацията е във вид, който може да се разчете и обработва на всеки компютър, при това е безплатна.
Сайтът Data.gov поставя началото на една революция. Идеята му е да се превърне във всичко онова, което останали подобни проекти не са, интересно е например едно съвсем бегло сравнение със сайта на българския Национален статистически институт, където намирате някакви данни, които за да трансформирате в графика е необходимо да копи-пействате всяко число поотделно, т.е. данните не са секретни, но практически са недостъпни за един обикновен потребител, освен ако няма всичкото свободно време на света.
Идеята на Кундра обаче е да направи тонове правителствена информация публична, а гражданите и частния сектор да решат какво да правят с нея. “Вашингтон няма монопол върху знанието”, казва той пред в. „Вашингтон Пост“. А в друго свое интервю дава пример как, след като сателитните снимки на американското Министерство на отбраната са разсекретени и GPS технологията е разрешена за използване за граждански цели през 1983 г., настъпва времето на частния сектор и днес дори мобилните телефони показват къде се намирате в момента и как да стигнете до определено място.
В момента библиотеката на американския Конгрес разполага с 300 терабайта данни или 16 трилиона машинописни страници (през 2006 г. тя съхранява 130 милиона носители от всякакъв вид и 29 милиона книги, докато от създаването си през 1998 г. до 2005 г. Google е успял да индексира “едва” 150 терабайта от информацията в Мрежата) и тези 300 терабайта са незначителни, сравнени с данните, с които разполагат американските правителствени служби. Но това води до логичния въпрос как технически и технологично се осъществява идеята за “качването” на такъв обем данни. Струва пари, вероятно. Да, струва.
Но Кундра има някакъв особен поглед към нещата. Става въпрос за преминаване към отворени стандарти, cloud computing, т. е. замяната на платените офис-приложения с безплатни и други еретични идеи в страната, в която компанията Microsoft е един много, много сериозен данъкоплатец. Демократизирането на информацията си има цена и понякога тази цена е да платиш по-малко пари.
Вероятно има значение и идеята му, че гражданите са “партньори при създаването, а не субекти”. Когато през октомври 2008 г. обяви конкурса “Софтуерни приложения за демокрация” – по това време е Главен технологичен директор в екипа на кмета на Вашингтон – самият той признава, че е очаквал не повече от 10 отговора от програмисти, имащи желание да създадат приложения за Интернет и мобилни телефони, базирани на данните, “демократизирани” от кметството на столицата. Резултатът е, че кметството получава 47 софтуерни приложения в рамките на месец, похарчва 50 000 долара за целия конкурс и наградите за победителите, а според самия Кунда общината е спестила 2 600 000 долара, в сравнение с това, което би й струвало да получи тези продукти, ако бе наела външни програмисти и фирми.
“Бях свикнал да виждам как хората умират от глад в Африка. Беше потресаващо да видя, че хората могат да си позволят да хранят кучетата си.” Това е първият му шокиращ спомен от САЩ, след като видял по някаква телевизия реклама за кучешка храна (преди да пристигне 11-годишен с родителите си в Щатите, Кундра живее в Танзания, а е роден в Индия) – вероятно това е част от обяснението защо именно чрез него и именно в областта на Вашингтон, окръг Колумбия, се дава началото на проект, който е някаква на пръв поглед утопична смесица между Александрийската библиотека и Вавилонската кула.
Библиотеката имала за цел да събере цялото знание на Земята и то да е достъпно за всички, а при кулата идеята била тя да бъде издигната в прослава на човеците. Библиотеката изгоряла, за да се прослави лудия Херострат, а кулата останала недовършена, защото се намесил Бог, размесвайки езиците на хората, които дотогава говорели на един и същ език и те вече не се разбирали помежду си.
Може би Кундра и неговият (не)утопичен проект ще имат повече късмет.
Използвани са и текстове на Wired, Washington Post, New York Times, The Times