Обама в Москва – театър на мимиките и жестовете
Първото посещение на новия президент на САЩ Барак Хюсеин Обама в Москва е изпълнено със символични мероприятия. Защото сегашните Русия и Съединени щати няма какво да си кажат по същество – те са държави от различни лиги в световната политика.
Почти трите дни, които най-популярният световен политически лидер Барак Обама ще прекара в Москва – на практика са непрекъснат театър на мимиката и жестовете, игра на политически символи.
Програмата предвижда среща с президента на Русия и среща с опозицията – и парламентарната и извънпарламентарната, но заедно, за да се разреди, условно казано, Немцов (Съюз на десните сили – б.р.) със Зюганов (Комунистическа партия -б.р.). Но всички президенти на САЩ традиционно се срещат с правителството и опозицията по време на такива посещения. Джордж У. Буш, обаче, не го направи в Русия, с което изключително зарадва своя „приятел Владимир“.
Посещение на гроба на Незнайния воин като символичен акт на признаване на решаващата роля на Съветския съюз (когото в САЩ и тогава наричаха Русия) за победата над нацистка Германия, и в същото време жест, който руските власти могат да тълкуват като личен принос на другаря Обама в борбата срещу „фалшификациите на историята във вреда на Русия „.
Дежурната среща с деловите среди на двете страни, макар че на американските фирми сега не им е до Русия, а на Русия, заради огромните дългове към западните кредитори – не й е до Америка.
Особено символичен подтекст има срещата на Барак Обама с руския министър-председател Владимир Путин, когото в предварителните интервюта президентът на САЩ нарече „силен лидер“, но го обвини, че е политик „стъпил с единия крак на старите методи за правене на бизнес, а с втория – на новите“. За сравнение, президентът Дмитрий Медведев беше наречен от американския му колега „прогресивен“. Т.е. той почти направо даде да се разбере кой от двамата руски лидери му е по-мил.
Разбира се, Обама се среща с Путин като със символ на властта в Русия, като по този начин ясно показва, че неговата администрация смята руския министър-председател за крайно влиятелна фигура, а не приема Медведев за единствен партньор за преговори. Може, разбира се, да се изчисли, че с Медведев Обама ще прекара лице в лице седем или осем часа, а с Путин само един и половина, но протоколът въобще не задължава американския президент да се срещне с руския министър-председател.
Ако Обама не се беше срещнал с Путин, за жадния за сигнали руски политически елит това щеше да бъде много важен знак – така администрацията на САЩ открито би показала, че залага на Медведев като пълноправен лидер на Русия, което би помогнало на държавния глава да укрепи значително позицията си в очите на вътрешната бюрокрация. Но закуската на Обама с Путин автоматично става признаване от Вашингтон на нашата тандемокрация. Администрацията на Обама разбира, че Русия се управлява от двама лидери.
Ако говорим за съдържанието на посещението, то се отнася само до Договора за намаляване на нападателните оръжия. Това е единственият въпрос, който наистина урежда отношенията между двете страни, а освен това е свързан и с конкретни крайни срокове: на 5 декември 2009 година СТАРТ-1 изтича. И за да ограничат неконтролирана нова надпревара при ядрените въоръжения двете големи ядрени сили (това е практически единствената област, в която Русия и Съединените щати са равни) непременно трябва да подпишат нов договор. Но въпреки оптимистичните отчети на руското външно министерство, е рано да се каже, че Обама и Медведев сега, по време на това посещение, са готови да изпълнят своята историческа мисия в тази област и да одобрят сключването на СТАРТ-2.
В останалата си част руско-американските отношения, дори и ако се пренебрегне антиамериканската истерия, съзнателно култивирана в Русия през последното десетилетие – са неравнопоставени отношения на не особено заинтересовани взаимно държави. Макар че в навечерието на посещението Барак Обама обеща политически коректно да гради отношенията с Русия на равноправна основа в условията на глобално влияние върху световните процеси, Америка не я възприема като равна.
За САЩ е далеч по-важно изграждането на отношения с Китай като страна с много по-голям икономически и политически потенциал да претендира за ролята на световната свръхсила. Русия надминава Китай по външнополитически амбиции, но нейното реално влияние върху световния дневен ред силно се преувеличава от руските власти.
Разбира се, всичко това не намалява значимостта на първото посещение на Барак Обама в Москва. В крайна сметка, за лидера на водещата световна сила е необходимо да установи контакт с лидерите на страна с толкова много ядрени оръжия и с такива амбиции като Русия. И дори думите на Дмитрий Медведев за влошаване на руско-американските отношения в епохата, когато президентите Владимир Путин и Джордж Буш бяха в отлични лични отношения, не изключват необходимостта от добри лични отношения между сегашните президенти на двете страни. В крайна сметка, на фона на днешните отношения между Русия и Америка, личният контакт между лидерите е едва ли не главният смекчаващ фактор.
Но в Русия трябва да си дадат сметка: тя няма обективни възможности да бъде равен партньор на Съединените щати в установяването на световен ред, независимо от факта, че Щатите също не са и едва ли ще бъдат в състояние да го установяват. И засега ние можем да разговаряме като равни чисто символично.