Комунизмът си отиде за трети път
Отиде си за трети пореден и – нека се надяваме – последен път от политическата сцена на нова България. Отиде си, след като комунистите претърпяха най-съкрушителното си поражение в историята на прехода – оставайки според последни данни с 40 депутатски мандата и с около 200 000 гласа по-малко дори от резултата си при изборите през 1997 г. – след катастрофата Виденов. Отиде си въпреки всички напъни за служебна победа чрез извращаване на изборното законодателство, въпреки впрягането на цялата държавна машина за победата на тройната коалиция, въпреки купуването на гласове, изборния туризъм и мажоритарните бонуси, въпреки подставените политически субекти и хитро скроените мюрета, въпреки черния PR, лъжите, демагогията и наглостта.
Нещо повече – може да се каже, че комунистите сами паднаха в капаните, които крояха другиму. Тъй нареченият „мажоритарен елемент”, прокаран по идея на Първанов, бе замислен като чист бонус за управляващите – при който чрез взаимната подкрепа на мажоритарни кандидатури те се надяваха да получат поне двадесетина мандата в повече. Хватката им излезе солена – БСП не спечели нито един мажоритарен мандат, ДПС спечели пет в „своите” райони – останалите бяха спечелени от ГЕРБ – която с почти 40% срещу по-малко от 18 на БСП е абсолютният фаворит на тези избори.
По време на пресконференциите ГЕРБ даде да се разбере, че, въпреки че РЗС минава четирипроцентовата граница, те най-вероятно няма да бъдат поканени за участие.
При толкова очевидната победа на ГЕРБ Бойко Борисов заряза играта на криеница и обяви, че ще бъде следващият премиер на България. Дълго време резултатите за неговата партия се бяха над 40% и социологическите агенции прогнозираха, че е възможно ГЕРБ да получи и пълно мнозинство. Този шанс не се състоя – тъй като огромния брой гласували в секциите в Турция – над 80 000 човека, допълнително покачи електоралната цена за един депутатски мандат. Така че управленската формула очевидно ще е коалиционна, а отговорността за действията на правителството – носена от поне още един партньор.
В анализа на причините за оглушителния шамар, който левицата получи в резултат на най-наглото и корумпирано управление от цялата история на българския преход, би трябвало да имаме предвид и едно много важно обстоятелство. Истинският герой на тези избори не е ГЕРБ, нито пък която и да е от участвалите в тях партии. Истинският герой на тези избори е българският избирател. Той напусна пасивната си позиция на наблюдател и даде своя протестен вот, който с пълна сила се стовари върху Станишев и компания. Избирателната активност надхвърли 60% – и именно това обстоятелство обърка всички сметки. Благодарение на него мажоритарните мандати бяха спечелени от ГЕРБ, вместо да бъдат поделени между ДПС и БСП; пак благодарение на него две от трите патерици на левицата – НДСВ и „Лидер”, се отправиха към извънпарламентарното небитие; оцеля само – и то на ръба на изпадането – ДАНС-овата РЗС. И един дребен урок за разочарованите от дясното: същата щеше да бъде съдбата и на ДСБ, и на СДС, ако не беше създадена Синята коалиция.
Ако трябва да потърсим причината за тази промяна в електоралните нагласи, оставила необрани гъбите по българските джендеми, можем да ги обобщим в две думи: те прекалиха. Оказа се, че търпимостта към управленската наглост дори в България има предел – и че вярата в овчедушието на българите е лош съветник. Плюс още една дребна подробност, от която тепърва ще следват трусове и суматохи: всъщност ДПС провали БСП. Обръчите от фирми, летящите чинии и желанието на Доган да управлява управляващите торпилираха левицата и я оставиха в опозиция; впрочем в опозиция остана и самият Доган – въпреки че спечели най-високия електорален резултат в историята на ДПС и на практика се изравни с комунистите.
Хак им е – и нека им пожелаем да си останат така: неразчленими и равни в своето изгнание от властта. А що се отнася до Бойко Борисов, който в момента е на стартовата линия в позиция, идентична с тази на някогашния му работодател Симеон Сакскобургготски – би било добре той да си спомня достатъчно често за думите, които произнесе в нощта на изборите: „Ако подведем избирателите, ще отидем там, където е царят сега“.
Виж още текстове на сайта svobodata.com