Гърция и покерът на Балканите
Пешките на геостратегическата шахматна дъска на Балканите непрестанно се местят, тъй като големите играчи се опитват да си осигурят влияние в района. Доминиращ е стремежът на Запада и Русия да привлекат на своя страна Сърбия, смятана за ключова страна по отношение стабилността на Балканите. В същото време Турция действа активно с подкрепата и на САЩ, като все повече засилва търговските си и военни връзки със страни като Албания и Бившата югославска република Македония (БЮРМ), а албанският елемент в Косово и БЮРМ настойчиво търси нови възможности за сътрудничество.
Дипломати смятат, че при тази ситуация проблемът за Атина се свежда до липсата на комплексен план от инициативи за един регион с повишен интерес за нея, тъй като с изключение на обявената подкрепа за сръбското членство в ЕС Гърция отсъства от Балканите.Привличането на Белград от Европейския съюз се натъква на пречки, предизвикани от умората на 27-те във връзка с разширяването на тази организация.
Този процес на привличането на Сърбия обаче се насърчава от Брюксел и Вашингтон по конкретни причини. По принцип американците се тревожат от нарастващото проникване на Москва в сърцето на някогашна бивша Югославия, което се базира на традиционните връзки на двете страни и намира по-специално изражение в енергийния сектор.
През май Белград подписа споразумение за участието си в газопровода Южен поток, чието изграждане е отговорът на „руската мечка“ на европейския проект Набуко. Едновременно с това Газпром закупи 51 на сто от държавна петролна компания на Сърбия (НИС).Споразумението дава възможност на Сърбия да релизира своя план и да създаде складови съоръжения и рафинерии в сърцето на Балканите. За отбелязване е, че сърбите избраха Газпром, въпреки че руснаците дадоха по-малко пари, отколкото гръцката Хеленик петролиум, която бе основен конкурент на руския гигант в сделката с НИС.
Целта на сръбското ръководство, начело с Борис Тадич, бе да намери баланс между Москва и Брюксел, тъй като то много добре знае, че ще са нужни години за ратифицирането и прилагането на подписаното през септември 2008 г. с толкова мъки Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Европейците и американците (следва да се припомни, че НАТО има офис в Белград, тъй като Сърбия се присъедини към пакта Партньорство за мир) знаят, че привличането на Сърбия може да има позитивен ефект в две посоки.
Първата е по отношение на Босна и Херцеговина. Преценява се, че една европейска Сърбия ще възпре евентуален етнически изблик на босненските сърби под ръководството на Милорад Додик, който периодично размахва заплахата за съюз с „родината майка“, за да попречи на укрепването на централната власт в Босна, акт необходим за нея, за да може и тя да тръгне по пътя към ЕС.
И втората посока е по отношение на Косово, тъй като благоденстваща Сърбия може би ще започне да става по-благосклонна към едно бъдещо признаване на независимостта на Косово.Неотдавнашното присъединяване на Косово към Международния валутен фонд и Световната банка бе едно значимо събитие за признаването на държавата. Откриването на автомагистралата между Тирана и Прищина бе приветствано от албанския премиер Сали Бериша като факт, „сложил край на разделението на албанската нация“.
Конкретната магистрала обаче ще засили търговските връзки между Албания и Косово, а перспективата е към този процес да бъдат интегрирани и албанските райони от БЮРМ.Правителството в Тирана си е поставило за цел да повиши ролята на пристанище Дуръс, като го модернизира, и да го превърне в конкурентен порт на Солунското пристанище. Опитни дипломати препоръчват на Гърция да не допусне това да се случи.
На откриването на автомагистралата между Тирана и Прищина присъства и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Причината за това бе, че строежът на пътя бе поет след взети задкулисни решения от американската компания Бехтел и турската Енка.През последните години Анкара засили присъствието си в Албания. Турски военноморски сили се сдобиха с права да акостират на пристанище Вльора. Военноморска база бе създадена в Панормо в района на град Саранда. Мощни радари бяха инсталирани и в района на Корча.
Анкара подкрепя позициите на албанците като голяма мюсюлманска страна пред организацията Ислямска конференция и на представителни форуми.Активно раздвижване се наблюдава и в средите на албанците в БЮРМ. Партията на Али Ахмети, която участва в кабинета на премиера Никола Груевски, даде ясно да се разбере, че ще преформулира позицията си, ако до декември не бъде намерено решение на спора за името с Гърция.
Членството на БЮРМ в НАТО е върховен приоритет за албанците в тази страна, които смятат, че Груевски не прилага основните клаузи, съдържащи се в Охридското споразумение, сложило край на гражданския конфликт през 2001 г. Другата голяма албанска партия на Мендух Тачи предлага още по-радикални действия, като например, да бъде сключено ново междуетническо споразумение със славомакедонците.
Укрепването на оста Скопие-Анкара е един от основните външнополитически пилони на турската стратегия на Балканите. Двете страни подписаха стратегически съюз, а дълбоко символично бе неотдавнашното официално посещение на началника на Генералния щаб на турските въоръжени сили Илкер Башбуг в БЮРМ, по време на което той се срещна с държавното и политическо ръководство на страната. Турският генерал повтори подкрепата на Анкара за членството на Скопие в НАТО.Търговско-икономическото сътрудничество между двете страни расте напрестанно, а това се вижда и от избора на турската летищна компания ТАВ да поеме изграждането на нов терминал за контейнери.
По БТА