Гърция и покерът на Балканите

Привърженици на Демократическата партия в Албания празнуват изборната победа в края на юни. Снимка: Ройтерс

Пешките на геостратегическата шахматна дъска на Балканите непрестанно се местят, тъй като големите играчи се опитват да си осигурят влияние в района. Доминиращ е стремежът на Запада и Русия да привлекат на своя страна Сърбия, смятана за ключова страна по отношение стабилността на Балканите. В същото време Турция действа активно с подкрепата и на САЩ, като все повече засилва търговските си и военни връзки със страни като Албания и Бившата югославска република Македония (БЮРМ), а албанският елемент в Косово и БЮРМ настойчиво търси нови възможности за сътрудничество.

Дипломати смятат, че при тази ситуация проблемът за Атина се свежда до липсата на комплексен план от инициативи за един регион с повишен интерес за нея, тъй като с изключение на обявената подкрепа за сръбското членство в ЕС Гърция отсъства от Балканите.Привличането на Белград от Европейския съюз се натъква на пречки, предизвикани от умората на 27-те във връзка с разширяването на тази организация.

Този процес на привличането на Сърбия обаче се насърчава от Брюксел и Вашингтон по конкретни причини. По принцип американците се тревожат от нарастващото проникване на Москва в сърцето на някогашна бивша Югославия, което се базира на традиционните връзки на двете страни и намира по-специално изражение в енергийния сектор.

През май Белград подписа споразумение за участието си в газопровода Южен поток, чието изграждане е отговорът на „руската мечка“ на европейския проект Набуко. Едновременно с това Газпром закупи 51 на сто от държавна петролна компания на Сърбия (НИС).Споразумението дава възможност на Сърбия да релизира своя план и да създаде складови съоръжения и рафинерии в сърцето на Балканите. За отбелязване е, че сърбите избраха Газпром, въпреки че руснаците дадоха по-малко пари, отколкото гръцката Хеленик петролиум, която бе основен конкурент на руския гигант в сделката с НИС.

Целта на сръбското ръководство, начело с Борис Тадич, бе да намери баланс между Москва и Брюксел, тъй като то много добре знае, че ще са нужни години за ратифицирането и прилагането на подписаното през септември 2008 г. с толкова мъки Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Европейците и американците (следва да се припомни, че НАТО има офис в Белград, тъй като Сърбия се присъедини към пакта Партньорство за мир) знаят, че привличането на Сърбия може да има позитивен ефект в две посоки.

Първата е по отношение на Босна и Херцеговина. Преценява се, че една европейска Сърбия ще възпре евентуален етнически изблик на босненските сърби под ръководството на Милорад Додик, който периодично размахва заплахата за съюз с „родината майка“, за да попречи на укрепването на централната власт в Босна, акт необходим за нея, за да може и тя да тръгне по пътя към ЕС.

И втората посока е по отношение на Косово, тъй като благоденстваща Сърбия може би ще започне да става по-благосклонна към едно бъдещо признаване на независимостта на Косово.Неотдавнашното присъединяване на Косово към Международния валутен фонд и Световната банка бе едно значимо събитие за признаването на държавата. Откриването на автомагистралата между Тирана и Прищина бе приветствано от албанския премиер Сали Бериша като факт, „сложил край на разделението на албанската нация“.

Конкретната магистрала обаче ще засили търговските връзки между Албания и Косово, а перспективата е към този процес да бъдат интегрирани и албанските райони от БЮРМ.Правителството в Тирана си е поставило за цел да повиши ролята на пристанище Дуръс, като го модернизира, и да го превърне в конкурентен порт на Солунското пристанище. Опитни дипломати препоръчват на Гърция  да не допусне това да се случи.

На откриването на автомагистралата между Тирана и Прищина присъства и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Причината за това бе, че строежът на пътя бе поет след взети задкулисни решения от американската компания Бехтел и турската Енка.През последните години Анкара засили присъствието си в Албания. Турски военноморски сили се сдобиха с права да акостират на пристанище Вльора. Военноморска база бе създадена в Панормо в района на град Саранда. Мощни радари бяха инсталирани и в района на Корча.

Анкара подкрепя позициите на албанците като голяма мюсюлманска страна пред организацията Ислямска конференция и на представителни форуми.Активно раздвижване се наблюдава и в средите на албанците в БЮРМ. Партията на Али Ахмети, която участва в кабинета на премиера Никола Груевски, даде ясно да се разбере, че ще преформулира позицията си, ако до декември не бъде намерено решение на спора за името с Гърция.

Членството на БЮРМ в НАТО е върховен приоритет за албанците в тази страна, които смятат, че Груевски не прилага основните клаузи, съдържащи се в Охридското споразумение, сложило край на гражданския конфликт през 2001 г.  Другата голяма албанска партия на Мендух Тачи предлага още по-радикални действия, като например, да бъде сключено ново междуетническо споразумение със славомакедонците.

Укрепването на оста Скопие-Анкара е един от основните външнополитически пилони на турската стратегия на Балканите. Двете страни подписаха стратегически съюз, а дълбоко символично бе неотдавнашното официално посещение на началника на Генералния щаб на турските въоръжени сили Илкер Башбуг в БЮРМ, по време на което той се срещна с държавното и политическо ръководство на страната. Турският генерал повтори подкрепата на Анкара за членството на Скопие в НАТО.Търговско-икономическото сътрудничество между двете страни расте напрестанно, а това се вижда и от избора на турската летищна компания ТАВ да поеме изграждането на нов терминал за контейнери.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.