Цитат в десетката: Сините претърпяха катастрофа
…
Новината от тези избори е, че традиционната десница умря, нищо че се кани да управлява с ГЕРБ. И да го направи – ще й е за последно, а може да свърши и безславно. “Синята коалиция”, която бе рекламирана с толкова широк апломб и която се радваше на изключителен медиен и финансов комфорт, взе катастрофалните 15 места в българския парламент, по-малко от местата, които получи ДСБ самостоятелно през 2005 г. Днес за сините са гласували 280 000, а преди четири години гласоподавателите бяха 515 000, като тенденцията от осем последователни избора е низходяща. Не само че няма синя вълна, ами има сериозен отлив. Костов загуби от социалистите мажоритарен вот в центъра на София, а кандидатите на Синята коалиция бяха буквално пометени от ГЕРБ в цялата страна. В процентово съотношение сините се представиха по-зле и от последните избори за Европарламент, при напълно приключили съдебни саги и всякакви външни обстоятелства, с които се оправдаваха преди.
Това е катастрофа, колкото и да го наричат успех
Вотът в неделя бе наказателен от класически популистки тип, а не десноцентристка вълна, както се опитват да ни я описват политици и политолози, които до вчера говореха съвсем други неща.
Наказаните обаче не са само от тройната коалиция. Наказани бяха и сините, като вече участвали във властта. Който е следил внимателно кампанията, е видял колко отчетливо Борисов се разграничаваше от тях въпреки грозния, от моя гледна точка, начин, по който те му се слагаха, а в изборната нощ се опитаха да изкарат неговия успех за свой. В края на краищата те влязоха в директен сблъсък с Бойко Борисов в мажоритарната битка и я изгубиха тотално. Строго погледнато, най-автентичната коалиция в този парламент би трябвало да бъде между ГЕРБ, “Атака” и РЗС, представящи се за антисистемни политически сили. Още по-строго погледнато, подобна коалиция би изглеждала като тежка гротеска и тук Борисов има проблем. Лидерът на ГЕРБ получи това, което искаше, но не съвсем. Резултатите изглеждат прекрасни и изненадващо високи, но, от друга страна, те поставят Борисов в доста тежка ситуация. Ако преднината пред БСП не бе толкова голяма, той съвсем спокойно можеше да тръгне на предсрочни избори и да ги спечели с убедително пълно мнозинство. Сегашната преднина обаче не му дава подобни основания, а електоратът за съжаление не се интересува от дребни бакалски сметки – “не стигнали пет депутата, ами да си ги намери отнякъде, нали е победител”… Работата е там, че няма откъде, без да поеме сериозни рискове. Борисов ще опре до Костов и евентуално до Яне Янев. Тази коалиция не би била по-принципна от досегашната. Само преди две години ДСБ и целият им електорат бяха убедени, че Борисов е мутра и проект на комунистическата номенклатура. В негово лице те виждаха олицетворението на мафията, която се е настанила в държавната машина, а днес ни обещават, че ще борят мафията, предвождани от този, когото нарекоха мафия.
Виж тук целия текст във в. „Труд“