Късно е либе за кутка
Ако в последното и окончателно официално съобщение за разпределението на мандатите в новия парламент има някаква новина, това е фактът, че ДПС практически настигна БСП. С общо 39 депутата, спрямо 40 на БСП, Ахмед Доган калкулира и последната си полза от коалиционното изнудване по формулата 8:5:3. Тя му даваше възможност да шантажира и да наложи например т.н. „мажоритарен” елемент, който закопа червените с цели 26 допълнителни мандата за победителя ГЕРБ и с 5 добавени места за самото ДПС.
Близки до премиера червени дейци като Антон Кутев си признават най-после, че приказките на Доган са навредили на БСП, при това съзнателно. На практика с това Кутев ревизира твърдата подкрепа на Станишев за Доган, изразена до последно преди изборите. Само че, „късно е либе за кутка”!
Пред Нова телевизия Кутев изрази на 8 юли радостта си, че Доган най-после не е във властта, защото сега вече това било възможно. Каква ирония – това е потвърждение на всичко, което мнозина от нас писахме и говорихме години наред, но БСП получи прозрение след като стана плячка на отгледания от нея граблив Сокол!
Кутев даде воля и на друго закъсняло като публично признание разочарование. Заяви, че не е честно Първанов сега да прави забележка на Станишев, че не бил удрял по масата, когато трябва. Ами прав е, не е честно. Но е типично и не е нищо ново като поведение, което може да изненада само желаещите да се изненадат.
Какво остана от прословутата математика на тройната коалиция? Сметката сега показва, че 8 без 5 се оказа равно на нула за НДСВ и на паритет между БСП и ДПС в глуха опозиция.
Обръщам внимание на този факт поради някои коментари, че при новата ситуация вече не толкова стои въпросът за формиране на мнозинство, а за това кой ще е в опозиция. Какво ли обясняват сега червените функционери по места на въпроса „Другари, дотам ли я докарахме Доган така да ни употреби и да ни преметне, че не само да ни вкара в опозиция, но и да ни изравни представителството в НС”!
Да, дотам я докараха. А докъде докараха България е въпрос на задължителна ревизия, която гласувалите за алтернативите на тройната коалиция очакват сега със затаен дъх. Ако новата власт си позволи да си спести това усилие, „пропускът” ще прозвучи като потвърждение на най-лошите подозрения в обществото, според които „и тия са като ония”. И че „гарван гарвану око не вади”.
Подобна гарванизация води до галванизация на разпада на доверието в самата демокрация, защото хората с пълно право ще си кажат, че да се гласува е безсмислено, щом въпросът е просто едни да сменят други.