Д-р Петьо Симеонов: Поради намаляването на зелените площи в София гръмотевичните бури стават все повече
Ставаме мишена за мълнии с джиесем или въдица в дъжда. Отиват си по 10-15 души на година
Ст.н.с. д-р по физика Петьо Симеонов е зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Един от най-големите български специалисти по градушките и изкуственото въздействие върху времето. През 40-годишната си кариера работи в области като: облаци и валежи, климат на средната атмосфера, пространствено времеви оценки на синоптични прогнози, климат на рискови явления като градушки, гръмотевични и ветрови бури, екстремни валежи. На него и на още трима български учени от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН Световната метеорологична организация присъжда през 2005 г. наградата, учредена от Обединените арабски емирства, за принос в изкуственото предизвикване или увеличаване на дъждовните валежи и в борбата с градушките. В момента Симеонов участва заедно с още трима световно известни учени в международна комисия, която наблюдава и оценява Аржентинския противоградов експеримент в един от най-градобитните райони в света – провинция Мендоса. Д-р Петьо Симеонов участва в работната група на PAVI (Европа) към Световната метеорологична организация по въпросите на климата.
– Д-р Симеонов, през юни и началото на юли се изсипаха много проливни дъждове, придружени от мълнии и градушки. Дни наред ту е слънчево и горещо, ту вали и гърми. Регистрирате ли климатични отклонения, аномалии във връзка с глобалното затопляне или други причини?
– Затоплянето, което се наблюдава, не е толкова значително за България. Все пак предполагаме, че то може да влияе по-скоро върху честотата на случаите с проливни валежи и тяхната интензивност. Например, изследванията по данни от 1961 г. до миналата година показват не толкова увеличаване на средното за станция количество валежи, колкото повишаване на честотата на случаите, в които валежите са проливни. Критерият е за едно денонощие да са паднали над 30, над 60 литра на кв. м. Сравнили сме средния брой случаи на проливни валежи за 30-годишен период (1961-1990) със средния брой случаи за периода от 1991 до 2007 г. и установихме, че честотата им е увеличена с 42 процента през новия период. Свидетели сме на чести наводнения – локални, регионални, в две-три области или по реките – Марица и нейните притоци, Искър, Янтра, Камчия и др. Паралелно с това разглеждаме поройните дъждове, съчетани с гръмотевични бури. За отделни станции, като например в София, има сигнали, че се повишава честотата на дните с гръмотевични бури и продължителността им.
– Каква е причината?
– Градският климат се влошава заради неразумното застрояване и уплътняване на комплексите. Това показва и световният опит. Увеличават се екстремните и опасни метеорологични процеси. Продължителните засушавания, екстремните топлинни вълни и интензивните поройни валежи се дължат и на намаляването на горските и други зелени площи. В София за последните 15-20 години зелените площи са намалели с над 10 на сто. Намалели са парковете, градинките, кварталните междублокови пространства. Тенденцията продължава. Градът, който е плътно застроен с бетонови сгради и с все по-големи асфалтирани площи, шосета и др., става топлинен остров, според нашата метеорологична терминология.
Той излъчва повече топлина от земята и при едно неустойчиво състояние на атмосферата (като в последните дни) се усилват топлинните горещи възходящи потоци, които захранват с влага и аерозоли облаците и стимулират вертикалното им развитие до превръщането им в купесто дъждовни, с чести валежи и градушки. В такива мощни облаци градовите зърна нарастват до значителни размери. Аерозолните частици, които попадат в атмосферата поради градското замърсяване, стимулират образуването на едрокапковата фракция в облаците.
Затова не трябва да се учудваме, че поройните валежи в градовете с влошен градски климат се увеличават. Макар че ние нямаме достатъчно гъсти мрежи от станции, за да измерваме с достатъчна точност полето на летния валеж. Той е „петнист“ през лятото – в един квартал вали, в друг капва малко, а в трети е сухо. Така тук, в Централната метеорологична станция на територията на института (в ж.к. „Младост” ) измерихме вчера примерно 5 литра на кв. м., а в друг квартал на София, където имаме дъждомерна станция, са измерени 40 литра на кв.м.
– Увеличават ли се летните бури с гръмотевици?
– Забелязваме, че има увеличаване на честотата на гръмотевичните бури през по-хладните месеци като април и септември. Това вероятно е под влияние на регионалното затопляне. През последните години се наблюдават температурни рекорди в максималните температури даже през април и през септември, сравнено с нормалните средни стойности за 30-годишния период (1961-1990 г.).
– А при градушките?
– За градоносните случаи по нашите изследвания максимумът е през юни, по-малки максимуми има през май и юли. Една година повече градушки падат през юли, в друга през май, но с малки разлики.
– Какви са очакванията ви за този юли?
– За юли прогнозата е да бъде относително „мокър”, или с температури и валежи, близки до нормалните. В началото на юли се очакваха такива обстановки с гръмотевични бури и градоносни валежи. По-голяма е вероятността за сухо и горещо време през последната десетдневка. Има една климатична вероятност за валежни обстановки и захлаждане в последните дни на юли и началото на август.
Миналата година през май имахме 27 дни с гръмотевични бури и 13 дни с градушки, регистрирани от нашите станции. А пък този май – 26 дни са с гръмотевични бури, а с градушки по-малко. А през юни, тази година, е имало 23 дена с гръмотевични бури, 15 дни с градушки, като част от тях са били доста масови. Миналата година юни също не е бил добър. Мълнии удрят България средно за станция по 25 часа годишно. По 5 светкавици на кв. км се наблюдават у нас. Най-много бури с мълнии има във Враца – по 108 часа годишно. Следват Чирпан, Севлиево и Смолян. В България има средногодишно на станция по 29 дни с гръмотевици.
Градушките са сравнително често явление в България. На територията на Сърбия и Македония също падат градушки, когато идват влажните въздушни маси. Те са характерни и за Северна Гърция. Румъния пък е характерна с обилните валежи. Там има гръмотевични бури, но по-малко градушки, в планинските, южните и източни райони предимно.
– Куриозни случаи с мълнии и градушки?
– Куриозни случаи има, защото хората в страната все още не познават правилата за предпазване от мълния, макар че „Гражданска защита” ги разпространява, а ние, метеоролозите, също говорим за тях чрез медиите. Например, небето се е забулило от облаци, някъде далеч дори се чуват гръмотевици, а въдичарите държат металните пръти и чакат докрай рибата да клъвне, докато завали дъждът. А намокри ли се, риболовецът става още по-добър проводник с въдицата. Той трябва още при първата гръмотевица и първите капки да „захвърли” въдицата или да я прибере в изолиран калъф и да намери някъде укритие, но не под дърво. Това е първото правило. Под никакви дървета.
– Къде може да се скрие човек при гръмотевична буря?
– При гола местност се търсят вдлъбнати форми и човек трябва да се свие на кълбо, така че да няма стърчащи части от тялото. Модата „хеви метъл” с метални копчета и конусчета, стърчащи навсякъде, с колани с клипси, е опасна при гръмотевична буря. Мобилните телефони също. Ето ви куриозен случай – гърми, вали, целият си мокър и продължаваш да говориш. Миналата или по-миналата година мълния удари през GSM човек. От непредпазливост, непознаване на правилата за предпазване от мълния, според грубата статистика по 10-15 души на година си отиват. Не знаем колко са ранените, като при скорошния случай. Това са шокови случаи с травми. Теоретично е изчислено, че температурата във водещата част на мълнията е 28 000 градуса, 5 пъти повече от температурата на повърхността на Слънцето.
Мотики и други метални инструменти, заедно с човека, който ги е понесъл на рамо, намокрени от дъжда, стават също добър проводник за мълнията. Майката на наш колега, началник на един от полигоните за борба с градушките, така загина в полето. До последно копала на нивата, намокрил я дъждът, тръгнала си с мотика на рамото и мълнията я поразила.
– Възможно ли е да те удари мълния в града? Опитни туристи са ми казвали, че е опасно в полето и планината да се криеш под чадър от дъжда. А в града?
– Чадърът не е толкова опасен, но трябва дръжката му да е от изолационен материал. По-високите предмети и сгради в градската среда с добра мълниезащита трябва да привлекат мълнията.
– А в стаята, при отворен прозорец, може ли да ни порази мълния?
– Може. Например, когато дъждът набива и се затваря прозорецът по време на гръмотевична буря.
– Кабелните телевизии?
– Кабелите също привличат мълниите. Но как да се пази техниката при гръмотевична буря, по-добре могат да разяснят техниците и инженерите. Мълниите са основно два вида според вида на разряда: облак – облак и облак- земя. Мълниите „облак – земя” са с най-различни форми – линейна, зигзагообразна, и те са най-опасни. Според някои изследвания най-често разряди в земя стават в местности, където отдолу има залежи на желязна руда. Само че не винаги само в такива зони падат мълнии.
– Как въздействате на градоносния облак?
– С ракетен метод се впръсква подходящ реагент – това са ледени кристалчета от сребърен йодид с размери и свойства на ледообразуващите естествени водни кристали. Хипотезата е, че като се вкарват конкуренти на естествените кристали, те стават зародиши на градови зрънца и заедно вече с увеличена концентрация привличат същия обем преохладена вода. Така се получават повече на брой, но по-малки по размер ледени зрънца. При падане към земята, те попадат в топлия слой под облака и се стопяват до едри капки и дребни градови зърна. Конкурират се изкуствените ледообразуващи ядра с естествените от облака.
За съжаление при поредното съкращаване на щата на БАН, през 1996 г. нашият полигон бе прехвърлен към Министерството на земеделието и другите полигони, тъй като бе окачествен като производствена дейност. Но там се правеха и много експерименти. Той беше посещаван от много известни учени. Организирахме конференции. За пръв път тук събрахме източни експерти със западни специалисти през 1982 година. Обменихме опит, открито се дискутираха проблемите, защото и досега никъде по света не е постигната 100 процента ефективност на въздействията. За научните ни постижения в областта на изкуствените въздействия малкия ни колектив от 4 сътрудници беше награден чрез Световната метеорологична организация.
У нас въздействията върху градоносните облаци сега се провеждат от Изпълнителната агенция “Борба с градушките” към Министерството на земеделието. През миналите години учените от НИМХ правеха независими анализи, метеорологични оценки за степента на градоопасност на всеки сезон, курсове за опресняване на знанията и др., но агенцията вече не се обръща към нашия институт за научни изследвания и проекти.
За разлика от отношението към учените у нас, в чужбина търсят нашия опит и познания. За пример мога да дам моето участие в една постоянна международна комисия по наблюдение и оценка на Аржентинския противоградов експеримент, който е поставен на съвременно ниво в провинция Мендоса – един от най-градобитните райони в света. Там в състава на комисията влизат професори и експерти от Франция, Испания, САЩ.
В Аржентина противоградовата защита се провежда по самолетния метод, практикуван в САЩ, Канада, Гърция, Австрия, Германия. При него се вкарват същите реагенти – сребърен йодид, но се засяват чрез т. нар. „палки”, които са монтирани под крилата на самолет. Ракетният метод, който използваме и у нас, е по принцип с по-голяма точност. По-бързо се внася реагентът, но има повече риск и зависи от качеството на изделията. По-мощните облаци са трудни за обработка. Турбулентността, вятърът могат да отклонят ракетата. Понякога ледените кристали в облака се образуват много бързо, наедряват за 5 до 10 минути и ако не е готова ракетната площадка или не достигнат ракетите, градушката може да се образува и да се извали.
– Колко големи могат да бъдат ледените зърна?
– Градушката е случайно явление и не винаги се мери, ако не попада в обсега на станция. Но имаше преди години съобщение, че е паднал при градушка леден къс половин килограм – някой го беше измерил в Перник.
– Такъв град може да убие човек.
– Имало е наранявания. Не ми е известен случай на убит човек от град. Човек се скрива някъде като започне градушката, освен ако не е на полето… Но градушката нанася щети на селското стопанство, а ако е по-едра, може да съсипе техника, леки автомобили.
– Казахте, че сте влизали в облак. Не е ли опасно? Нали първото предположение за катастрофата на френския Еърбъс 330 беше, че е ударен от мълния?
– За този случай още не е ясна причината. Самолетите имат много добра защита, която непрекъснато се усъвършенства, включително срещу мълнии. И няма случаи на самолетни катастрофи, включително когато са попадали в такава наелектризирана зона. По-скоро градовите зърна, когато изхвърчат под влияние на вятъра настрани от облака, извън облака, създават по-сложна ситуация за самолета, могат да го ударят.
В купест облак съм влизал веднъж със самолета-лаборатория Ил-18, оборудван с апаратура. Когато летяхме със самолета, попаднахме в един малко по-мощен облак и машината както се издигаше нагоре, пропадна изведнъж с 300 метра надолу. Затова се лети с много добре укрепена апаратура, с двойни колани. Такива самолети-лаборатории се водят от много опитни летци, които ги насочват към подходящите облаци.
Знаем, че има само един уникален самолет в САЩ, не зная дали още е здрав – Т-28, от Втората световна война, с усилена броня, който може да лети в градови облаци. Той е направил доста полети с експедиционни измервания. Иначе самолетите, с които се засяват градови облаци са малки – от типа на „Чесна”, „Лиър джет” и др.
– Колко точни са климатичните прогнози, които давате? Преди години се разказваше един виц: “Бабичка случайно попаднала на някакъв форум на метеоролозите. Докладчикът отчитал дейността и казал, че имат голяма познаваемост – 42 на сто. Бабичката вдигнала ръка и рекла: „Защо, баби, не казвате обратното? Така ще имате познаваемост 58 на сто”?
– Изследванията върху методите за средносрочни прогнози показват, че до 10-12 дена грешката не е голяма. Според оценките на синоптиците от НИМХ за периода от 1998 до миналата година, краткосрочната прогноза се сбъдва 92 на сто, средносрочната седмична е 85 процента. При месечната прогноза повече сме познавали температурите – 78 ва сто, а за валежите – 65 на сто. В сайта на института колегата Илиян Господинов експериментално публикува адаптирани за региона ни сезонни прогнози от вероятностен тип за три месеца напред, излъчвани от няколко световни центрове, които непрекъснато се актуализират. Понякога, когато има двузначност, се дава, че валежите и температурите ще бъдат или в нормата, или че могат да бъдат под или над нормата с някаква вероятност, тоест те са доста ориентировъчни…