Обама – на страната на диктаторите?

Американският президент Барак Обама и руският премиер Владимир Путин в Москва на 7 юли. Снимка: Ройтерс

Всеки път, когато трябва да решаваме на чия страна сме – дали с демократичните сили или с диктатурите – той неизменно застава на страната на световните „върховни лидери”, чиято склонност към управление с желязна ръка, жестоки репресии и пожизнена власт би трябвало да предизвиква у президента на САЩ неприятни чувства. Но Обама не само мисли, че нещата са както трябва. Той дори смята, че трябва да поддържа подобна политика.

От 2002 година до изтичането на втория президентски мандат на Джордж Буш левите постоянно твърдяха, че той „създава хаос”: хаос в Ирак, хаос в Афганистан, хаос в мюсюлманския свят, хаос в отношенията със съюзниците. Това обвинение е напълно несправедливо, тъй като Буш използваше цялата сила на Америка, за да отстрани или неутрализира най-страшните диктаторски режими в света, създавайки условия за разпространението на свободата, справедливостта и стабилността. Това обвинение е парадоксално, имайки предвид хаоса, който се възцарява в света след встъпването в длъжност на Обама, създаващ с действията си впечатление за слабост на САЩ.

Когато настоящият президент не се извинява от името на САЩ за допуснатите в миналото несправедливости, за грешките и прегрешенията, той без умора търси поредния диктатор-маниак, когото да прегърне братски под лозунга „Америка трябва да е по-скромна”.

Тази седмица Обама беше в Москва, за да преговаря за съкращаване на ядрения ни арсенал без каквито и да е гаранции, че другата страна ще постъпи по същия начин. Руският „върховен лидер” – министър-председателят Владимир Путин – въпреки че беше много зает с организацията на зловещите маневри в Кавказ, за да поддържа репутацията на своя президент-играчка Дмитрий Медведев – специално отдели време, за да се срещне с Обама. Путин като че ли не можа да повярва на късмета си: колко приятно е да си имаш работа с президента на САЩ, който – още като студент – написал доста смешна възторжена курсова работа за освобождаването на планетата от ядреното оръжие, и досега вярва тази нерелна, наивна и опасна идея.

Путин дори не трябваше да поглежда в душата на Обама. Той веднага разбра кой стои пред него – радикал-от 60-те години с прекрасна душа, който мечтае за пълно ядрено разоръжаване. Разбира се, има един проблем: доколкото руснаците никога не са и мислили да спазват всички договорености за ядреното оръжие, които сме подписали с тях, разоръжаването ще бъде едностранно. Америка, трябва да се сбогуваш с ядреното си оръжие. Надявам се, че докато го имаше, се чувстваше в безопасност…

В същото време друг „върховен лидер” – иранският аятолах Али Хаменей – продължава да измъчва, да се отнася жестоко и да убива съотечествениците си, които излизат на улицата и настояват за свобода. След дълго разтакаване и усукване Обама най-накрая „даде” дистанцирано и доста скучно изявление за това, как бил „ужасен и възмутен” от масовото клане на иранския народ. Миналия уикенд Обама и вицепрезидентът Джоузеф Байдън потвърдиха любовта си към идеята за „ангажимент” с тези терористи.

В Северна Корея „любимият” (и по съвместителство върховен) лидер Ким Чен Ир издаде заповед да се изстрелят седем балистични ракети, като пренебрегна демонстративно три резолюции на ООН, директно забраняващи на Пхенян подобни действия. В резултат Япония и Южна Корея тънат в догадки дали ще ги сполети лудостта на Северна Корея. Белият дом обаче отговори с още повече изявления за решимостта си да решава конфликтите на принципа на многостранността.

В Хондурас президентът Мануел Селая реши да последва Уго Чавес (с помощта на самия Чавес) като организира незаконен референдум, за да удължи пребиваването си във властта. Конституционният съд и Конгресът на страната обявиха, че тази стъпка противоречи на Основния закон, а на военните беше заповядано да свалят президента от длъжност. Задълженията на държавен глава, в пълно съответствие с юридическата процедура, започна да изпълнява говрителят на парламента (макар и представител на същата партия като Селая). Той призна, че бившият президент е присвоил властта и обеща да проведе предсрочни избори, за да възстанови демократичния ред в Хондурас.

Обама обаче, заедно с „другарите” Фидел Кастро и Уго Чавес, настоява Селая да бъде възстановен на власт, като по този начин подкрепя плановете му да се превърне във „върховен лидер” по модела на Чавес във вреда на хондураската демокрация.

В Нигер президентът Мамаду Танджа също реши да вземе пример от Чавес и от Селая: миналата седмица той реши да си обезпечи пожизнена власт. Танджа разпусна народното събрание и конституционния съд, като въведе „извънредно управление” за неопределен срок. Белият дом изрази дежурната „загриженост” и преспокойно затвори очи за тази антидемократична стъпка.

В същото време индийци, китайци и руснаци открито работят срещу влиянието на американския долар, прокарвайки идеята за алтернативни резервни валути. В отговор нашите президент и министър на финансите просто мълчат.

Някой ден, когато САЩ ще имат решително ръководство с ясни морални принципи, животът на човека в нашия свят до голяма степен ще съответства на определението на Хобс: „Жесток, груб, кратък”. Когато САЩ престанат да играят ролята на твърд и мъдър лидер, на планетата ще се възцари пълен хаос, който ще причини неизброими беди.

Днес световните злодеи се вихрят защото знаят, че според Обама Америка трябва да се разкайва и да се откаже от „намеса в чуждите работи” там, където е необходимо (разбира се, по отношение делата на Израел и на другите демократични страни-съюзници на САЩ това правило не важи). Според Обама тези „върховни лидери” (или претенденти за ролята на „върховни лидери”) имат законни претенции и затова той е решен да ги подкрепи, дори резултатът да е ограничаване на демокрацията, нарушаване на правата на човека и свободата на личността.

Америка наистина е необходима сила в света, но ако президентът ни забрави за свободата и започне активно да подкрепя антидемократичните сили, хаосът може само да се увеличи. Може би сега позицията, която противоречи на вече произнесените присъди на историята, му се струва подходяща и удобна, но това комфортно усещане няма да продължи дълго.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.