САЩ – Русия: седем крачки напред

Американският президент Барак Обама и руският президент Дмитрий Медведев си стискат ръцете на срещата си в Москва. Снимка: Ройтерс

Руско-американската среща на високо равнище, по всичко личи, отвори нова глава в отношенията между двете страни. „Рестартирането“, обявено от Барак Обама, вече дава първите си резултати.

Това не е повод за еуфория. След приключването на Студената война лидерите на Русия и на САЩ неведнъж обявяваха стратегическо партньорство. Всеки път обаче тези декларации не бяха подкрепяни с конкретни дела. Излъганите очаквания приключваха с рязко захлаждане в руско-американските отношения. Да се надяваме, че историята няма да се повтори отново. Диалогът, чието начало беше положено от президентите Медведев и Обама преди три месеца в Лондон, явно е минал в практическото измерение.

Първо, преодоляна е крайно острата криза в отношенията между Москва и Вашингтон, с която приключи своето управление администрацията на Джордж Буш младши. Тогава изглеждаше, че сме на ръба на нова Студена война. Днес вече е ясно, че няма да се върнем в епохата на конфронтацията. Не става дума само за рязката промяна в тона на руско-американския диалог. На преден план излязоха общите интереси на двете страни, което проправя пътя към сериозни договорености по редица проблеми на международната сигурност и двустранните отношения.

Второ, подписано е споразумение за сътрудничество във връзка с Афганистан. Става дума на първо място за транзит на американски военни товари и военнослужещи през Русия до Афганистан, обявен от Обама за „централен фронт“ в борбата срещу тероризма. Талибаните и Ал Каида всъщност са врагове и на Русия, и на САЩ. Подобни споразумения вече бяха сключени с Германия, Франция и Испания. Неотдавна заработи отново Съветът Русия-НАТО, за който афганистанската тема също е от ключов характер.

Трето, подписано е споразумението за развитие на двустранното военно сътрудничество, подготвено на срещи между началника на руския Генерален щаб и председателя на Комитета на началник-щабовете на САЩ. Документът засяга оперативната съвместимост между въоръжените сили на двете страни.

Четвърто, Русия и САЩ ще проучат съвместно заплахата, каквато представляват балистичните ракети на трети държави. Както се знае, САЩ мотивираха излизането си от договора за ПРО и разполагането на стратегическа противоракетна отбрана с ракетната заплаха от страна на Северна Корея и на Иран. Тези страни обаче не притежават междуконтинентални ракети, имат само ракети със среден и малък обсег, забранени преди 20 години с договора за РСМО (между САЩ и Съветския съюз). Тъкмо това ни дава основание да започнем с американците диалог за заплахата и средствата за отразяването й. Русия е категорично против разполагането на ПРО в Европа. Администрацията на Обама, за разлика от предишната, не гори от ентусиазъм да разполага в Полша противоракети. Съвместният диалог вдъхва надежда за намиране на взаимноприемливо решение.

Пето, подписан е документ, озаглавен „Съвместно разбиране по въпроса за по-нататъшните съкращавания и ограничавания на стратегическите нападателни въоръжения“. Според него новият договор ще бъде сключен за срок от седем години. Предвиждат се тавани от 1500 до 1675 стратегически бойни глави и 500 до 1100 ракети и тежки бомбардировачи. В тези параметри са отразени сериозните различия в позициите на двете страни, които се разминават най-вече в допустимия брой носители на стратегически оръжия. Неясни остават правилата, според които ще бъдат „вземани под внимание“ едни или други оръжия, съответно и мерките за проверка и верификация. Все още има възможност американците да запазят и големия си „възвратен потенциал“ – близо 3000 ядрени бойни глави, които САЩ могат сравнително бързо отново да монтират на своите ракети. Всички тези въпроси предстои да бъдат уточнени от преговарящите, за да подготвят текста на новия договор, преди да изтече предишният – СТАРТ-1, който е в сила до декември т. г.

Шесто, договорено е взаимодействие по проблемите, свързани с неразпространението. За разлика от Буш, Обама не настоява за „смяна на режимите“ в Иран и в Северна Корея – подкрепя воденето на преговори за спиране на ракетно-ядрените им програми. Това осигури възможност да бъдат сближени позициите на Русия и на САЩ. На конференцията във връзка с Договора за неразпространение през май 2010 г. двете ядрени свръхсили обаче трябва да покажат, че продължават да съкращават ядрените си оръжия.

Седмо, приет е президентски план за действия, който възлага на съответните ведомства конкретни задачи по конкретни насоки от търговско-икономическото сътрудничество. Този план трябва да стане основа за икономически диалог между правителствата, за създаване на необходимата структура за координация в икономиката, енергетиката, медицината и здравеопазването, а също и за граждански диалог. След преговори беше решено да се създаде руско-американска президентска комисия за развитие на сътрудничеството. По този начин се институционализира взаимодействието между Москва и Вашингтон.

Както виждаме, независимо че различията остават (във връзка с разширяването на НАТО, ПРО, стратегическите нападателни въоръжения, Грузия и т. н.), срещата на върха е донесла практически резултати. Но само бъдещето ще покаже дали предстоят и по-нататъшни мерки, за да се формира нов модел на руско-американското сътрудничество, който ще определи облика му през 21-и век.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.