Голямата ябълка – Нова година и след това…

Премии, намаления и американски герои…

encho-gospodinov.gifПърви уикенд след Нова година. Ню Йорк постепенно се успокоява от близо двумесечната тирания на Коледни и новогодишни празници. Тирания може би не е най-любезната дума да се дефинира този тъй мил период от годината, но комерсиализацията на празниците, ордите от туристи в Манхатан, отчайващият трафик и десетки други съпътстващи празниците дандании дискретно насърчават нормалния човек да поглежда скришом към календара и да види кога най-сетне ще свърши всичко това.Събота е, денят е като пролетен, 20 градуса по Целзий, девойките излязоха по улиците по шорти и поемат дълбоко чист въздух през широко отворените си деколтета. Местните метеоролози се надпреварват да повтарят като папагали, че това е най-топлият зимен ден в Ню Йорк от 1878 г. насам, време когато ние сме се освобождавали от Турско робство, а осем години преди това (1870) Андрю Карнеги от сиромашко шотландско емигрантче се е превърнал в един от най-богатите хора на света и вече е започнал своята прочута благотворителност, която днес може да се сравни само с тази на Бил и Мелинда Гейтс и на Уорън Бъфет.

Няма нищо по-хубаво, по-красиво и по-уморително от предстоящите коледни празници в Ню Йорк. Първите елхи и гирлянди започват да се появяват по витрините и по пазарите още в края на октомври… Раничко, обаче това е времето, когато търговците и производителите разчитат на приятна печалба. И битката започва. Битка динамична, уморителна и с много творчество на участниците.
Купуват се елхи. Подаръци за близките, за колегите, за приятелите, за любовниците, за портиера, за пощальона, за боклукчиите (пардон, за хората, които прибират всяка сутрин сметта), за „нюзпейпърмена“, който ти носи “Ню Йорк Таймс” у дома или в офиса. Купува се всичко за всички. Дрехи, обувки, парфюми, автомобили, бижута, нови къщи… всеки подарява според това колко обича тези, на които подарява. И според джоба си. Ако се вярва на статистиката, през ноември – декември 2006 американците са изхарчили между 800 и 1600 долара на семейство за подаръци. Което довело до нови 75 милиарда долара „Коледни инвестиции“ в американската икономика.
С идването на новата година обаче битката не свършва, а продължава по нов начин. Първо, от ранните дни на януари започват бесни разпродажби. 50% намаление, 70% намаление. На почти всичко, което можете да замъкнете у дома си. Дрехи и обувки от първокласни дизайнери като Ралф Лоран, Долче и Габана или Дона Каран от 2-3 хиляди долара падат наполовина, че и повече.

Никой да не вярва на стария мит, че американците ходят облечени както дойде. В сериозните фирми, в банките, в редакциите дори, всеки те оценява първо по дрехите (и часовника), а после по оня, другия критерий, както казва нашенската поговорка. Облечен скъпо и с вкус, значи си богат и бизнесът ти върви. Почти ги няма вече гении като Алберт Айнщайн с пословичната му артистичност в обличането…
Друг хит в Ню Йорк е раздаването на премиите (годишните бонуси) на кохортите от банкери, финансови брокери и инвеститори от Уол Стрийт. Тази година са разпределени близо 25 милиарда долара, според Лу Добс, финансовия гуру на CNN. Отличниците (топ-менажерите) вземат по 50-60 милиона долара премии, по-дребните риби – от 50 000 до милион. Кой колкото е заслужил. (Най-много шум се вдигна около освобождаването на топ-менажера на веригата от магизини Home Depot Роберт Нарделли. Под неговото мъдро ръководство печалбата спаднала и бордът го уволни с плик от 210 милиона долара… Мнозина замечтаха да бъдат уволнени по същия начин.) Това типично нюйоркско явление автоматично продължава вакханалията с пазаруването, започнала през октомври. Купуват се обаче по-едри работи: нови къщи и апартаменти за 30-40 милиона долара, яхти, самолети или по-скромни предметчета като мазерати или ферари. Стигна се дотам, че в едно от най-богатите градчета в САЩ, Гринуич в Кънетикът, местните представители на “Ферари” мислеха спешно да открият нов магазин, тъй като дойдоха поръчки (спешни, разбира се), за допълнителни 22 автомобила. „Купувайте, братя“, както би перифразирал местният кмет думите на един наш бивш премиер. Нямам основания да мисля, че колите не се намериха навреме…
Едновременно с вкарването на тонове новопридобити покупки по домове, гаражи и офиси, на улицата се изхвърлят ненужните вече елхи (често барабар с играчките и гирлянди от лампички по тях). Веднага пристигат неизвестно откъде камионетки със специални отряди от чистачи с електрически триони, нарязват ги и изчезват. На тротоара (или на специални места в мазетата на блоковете) се изхвърлят още телевизори, компютри, принтери (повечето работещи, тъй като много студенти или по-бедни хора прибират каквото им хареса…), дрехи, домакински съдове и какво ли не. За разлика от други народи по други географски ширини, повечето американци обичат да си прочистват безмилостно къщите, таваните и гаражите, като веднага (също така безмилостно) ги пълнят отново със „стоки“.

2times-sq2.jpg
Такива работи може да види човек в Ню Йорк, а и на много други места в (Северна) Америка. Имат бол пари, купуват, както би казал пра-внукът на Алековия герой. Макар че пак според статистиката, десетки милиони хора в САЩ не са никак богати и едва свързват двата края. Но да не се разберем погрешно, мили читатели: да си беден в Ню Йорк не е като да си беден в Судан…
Човек цял живот да пише, пак не може да напише всичко за Ню Йорк. Аз ще се опитам да пиша по малко за всичко, та читателят сам да си сглоби мозайката от тези лични впечатления – лични, видяни и преживяни от мен. Не е задължително да се споделят от всички, които са били, или пък живеят в Ню Йорк. Градът, известен като „Голямата Ябълка“, по население е малко по-голям от цяла България, и толкова често мени части от тялото и духа си, че винаги има какво ново да се види.
Едно от нещата, които американците много обичат, е да създават митове и герои. Някои от митовете са красиви и пленителни, други наивни и съшити с бели конци. Но това едва ли е само патент на американците…

Колкото до героите, ето две случки от последните дни: Уесли Отри, 50-годишен строителен работник, се хвърли без да му мигне окото пред приближаващия метро-влак на “Бродуей” и 137-ма улица за да измъкне падналия на релсите 20-годишен студент по филмово изкуство. Само с части от секундата спасителят и спасеният са успели да изпреварят влака. Няколко часа по-късно г-н Отри вече беше обявен от медиите за национален „супер-герой“, кметът Блумбърг го награди със специален медал. Но скромният човек само каза:“ Какво е това супер-герой? Аз поне не съм такъв.“ И заключи:“Ако видиш нещо, просто направи нещо…“.

Малко по-късно двама души, Хулио Гонсалес (43-годишен), и Педро Неварез (40-годишен) уловиха и спасиха с голи ръце падащо от балкона на един блок малко дете. Случайно го видели, че всеки момент ще полети надолу, затичали се от другия край на улицата,и го уловили… Направо като на кино, както биха казали някои. И медиите отново гръмнаха. Още двама мъже бяха включени в списъка на добрите самаряни.
Статистиките пък отбелязаха (по повод предишния случай), че болни или психически неустойчиви пътници са причина за 3969 закъснения на влаковете от нюйоркското метро през 2006.
Малко преди Коледа на 73-годишна възраст се помина Джеймс Браун, голямата звезда на соул-музиката, пионер на няколко стила в този вид изкуство. Погребението му беше като на държавен глава, уважението и обичта към него – искрени и неподправени. От Харлем през Атланта до Луизиана хората пяха и плакаха за него. Не знам дали и той беше част от дългия списък на официални герои в САЩ, но както и Рей Чарлз, Джеймс Браун се радваше на обич, популярност – и повече от прилични доходи – и не умря беден и забравен…

С последните няколко реда искам да кажа, че няма нищо по-интересно, по-весело, по-досадно, по-шумно, по-красиво и по-непредвидимо от Ню Йорк по време на Коледа. Лондон и Париж сигурно имат по-нежна и „хуманизирана“ архитектура, Рим и Мадрид те прегръщат и обвиват с ласки, вино и история.
Няма обаче по-интересен град на света от Ню Йорк, особено ако човек има ключ за всички врати, които иска да отвори.

И прилична заплата. Ще ме попитате какво значи това? 150 000 – 200 000 долара годишно са достатъчни за достоен и приятен живот. С по-малко е трудно за 4-5-членно семейство.(Наемът на двустаен апартамент в Манхаттан се движи между 4000 – 5000 долара на месец!) С повече от 200 000 не е за оплакване, но по правило повече пари означават по-малко свободно време да ги харчиш…
Слагам точка на днешното писмо, защото вече е 6 следобяд, събота, и няма нищо по-привлекателно на света от звъна на леда в чашата привечер, както обичаше да казва Алистър Кук, най-знаменитият журналист на Би Би Си в седмичното си „Писмо от Америка“ до милионите си слушатели…

––––––––––––

* За любезните читатели (над 38 години) моето име може би все още се свързва с някогашния в. “Поглед”, където си изкарвах хляба с писане от кръстопътищата на историята. От близо 17 години работя в Международния Червен Кръст (базиран в Женева), от които близо осем като Постоянен представител в ООН в Ню Йорк. Интересна работа, предимно хуманитарна дипломация, Женевски конвенции, войни, бежанци, природни бедствия и т.н. Някой ден, ако ви е интересно, мога да ви разкажа какво правя и виждам в ООН.

Писмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.