Как, за кого и защо ще гласуваме през 2013 г.?

Кой избра НДСВ с мнозинство през 2001 г.? Кой и как гласува за 40-то Народно събрание? Не бяхме ли ние – българите, които вкараха и Царя, и никому неизвестните дотогова негови царедворци в парламента, Министерския съвет, че дори и във Висшия съдебен съвет и Конституционния съд.

Не са ли повечето от нас същите, които на тези избори дадохме своя вот за ГЕРБ и царския бодигард, назначен по-късно за главен секретар на МВР, избран след това за кмет на София и понастоящем – за бъдещ премиер. Не трябва ли да се замислим дали грешката не е в избирателната система – била тя пропорционална или мажоритарна, която се сменя на всеки 4 години. А резултатите пращат тоя или оня да ни управлява.

ГЕРБ се заканва, че един от първите закони, които ще предложи в 41-то НС ще е избирателният. Ха да видим какво ще е туй чудо. Дето се вика – по законите им ще ги познаете.

Първа мярка в бъдещия избирателен закон трябва да стане уточняването на избирателните списъци. Дано най-сетне разберем 6,5 милиона ли са избирателите или 5,5 милиона. Колкото кабинета се смениха за последните 20 години, а никой не можа да извади точното число. Тая служба ГРАО плаче за закриване – някакви чиновници там още броят населението по някакви програми в среда DOS, въведени през 1998 г., ако не и през 1993 г.

Второ – как ще се реши въпросът с българите, които имат двойно гражданство. Дали трябва да дойдат и да гласуват, или да се редят на опашки пред избирателните секции в посолства и консулства. Какво ще правим с близо 90-те хиляди гласа за Доган от Турция, разкриването или неразкриването на секции там? А с желаещите да гласуват в Германия, Испания, Великобритания и САЩ?

Ще се запази ли т.нар. мажоритарен елемент от 31 мандата, който на практика изравни броя на депутатите на втората и третата сила в парламента – БСП и ДПС? В същото време мажоритарният кандидат от София, Пловдив или Варна да влиза в парламента с 2 до 3 или 5 пъти десетки хиляди гласа в повече от кандидата във Видин и Монтана.

Ако изобщо се запази квота за мажоритарни депутати, не е ли редно те да участват на балотаж, щом не са избрани на първия тур с над 50% от броя на избирателите в съответния район? (Това, че на втори тур ще се обединят десните, страхотно плашеше социалистите и турците, затова сега червените нямат и един мажоритарен депутат.)

Ами бележките за гласуване на друго място? Ами автобусите, които отиват от Кърджали в Смолян, или от София за Плевен? И не най-накрая – а наказанията за дилърите на гласове и техните партии?

Изглежда справедливо за следващото 42-о Народно събрание да се гласува 120 на 120. Тоест – наполовина мажоритарни и наполовина пропорционални кандидати. Тогава един мандат във Видин ще са равнява на 3-4 или 8 съответно във Варна, Пловдив и София. Но дали е така – това могат само математиците да кажат. И то при условие, че разполагат с точни списъци на избирателите.

Всички знаете крилатата фраза: “Ако изборите можеха нещо да променят, щяха да ги забранят”. Нека да потърсим нейната перифраза. Като например: “Ако има промени в изборните закони, може би ще да повярвате, че и един глас е от значение”.

Дано повярваме, че при един разумен и точен избирателен закон няма да посрещаме и изпращаме своя месия на всеки 4 или 8 години. А ще знаем как, за кого и най-вече – защо си губим времето да гласуваме.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.