Казахският аспект на уйгурския проблем
Трагичните събития в Синцзян-Уйгурския автономен район (СУАР) на Китай засегнаха съвсем директно най-близкия съсед на страната – Република Казахстан. При това не всяка постсъветска република има за премиер етнически уйгур. Както е известно, освен че е уйгур по народност, министър-председателят на Казахстан Карим Масимов е завършил навремето Пекинския институт за чужди езици и Уханския юридически университет. Нещо повече, по данни от преброяването в Синцзян през 2000 година милион и половина от общо 20-милионното население на размирния анклав (7,8 на сто) са етнически казахи. Те са третата по големина диаспора в региона. Да не забравяме и религиозния фактор – уйгурите, както и казахите, са последователи на исляма.
От друга страна, през последните години официален Китай се превърна в стратегически партньор номер едно за Казахстан. Да припомним само, че при посещение в Китай през април президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев успя да получи дългосрочен заем от 10 милиарда долара. Срещу което мощната Китайска национална петролна корпорация Си Ен Пи Си грабна един от „най-сочните“ активи в казахстанския петролен сектор – половината от фирма „Мангистаумунайгаз“ (ММГ).
Китай пък стана най-големият чуждестранен инвеститор в енергетиката, като задмина Русия и Индия в надпреварата за казахстанските активи. На 1 юли беше обявен за приключил и строежът на петролопровода от Казахстан до Китай. Пекин щедро отпуска средства за инвестиции, изграждане на инфраструктура и т. н. Казахстан не остава длъжен – както отбеляза със задоволство тези дни губернаторът на китайската провинция Хайнан Ло Баомин, Нурсултан Назарбаев му казал, че казахстанците смятат да строят в Хайнан петзвезден хотел.
Провинция Синцзян е от ключово значение за икономиката на Небесната империя. Големият регион притежава вторите по мащаби в Китай запаси от петрол и природен газ, има общи граници с Казахстан, Киргизстан, Пакистан и Русия. Тъкмо през СУАР минава петролопроводът от Казахстан, а също и газопроводът, който се очаква да свърже Китай с Туркменистан.
И докато руското външно министерство смята, че „събитията там са изцяло вътрешна работа на Китайската народна република“, а премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призова да бъде сложен край на етническата чистка спрямо уйгурите, Казахстан реагира повече от сдържано. Както отбеляза говорителят на казахстанското външно министерство Ержан Ашикбаев, “ през последните два дни над хиляда граждани на Казахстан са напуснали Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай“. Дипломатът обаче не можа да посочи колко точно са казахстанците, оставащи в СУАР. Шефът на пресслужбата в казахстанското външно ведомство Иляс Омаров каза, че казахстанските туристи били предупредени да не излизат от хотелите. Временно не се издавали и туристически визи на гражданите, желаещи да пътуват до Синцзян.
Лидерът на уйгурите в Казахстан Кахарман Кожамбердиев заяви в интервю за радио „Азатик“ (Радио Свободна Европа/Радио Свобода), че „активистите на Уйгурската асоциация в Казахстан са солидарни със Световния уйгурски конгрес. Те изпратиха послание с апел към международната общност да упражни влияние върху Пекин, който жестоко потушава въстанието на уйгурските студенти“.
„Всички работещи жени и студентите нямат право да посещават джамията. Специално поставени в джамията полицаи не ги пускат вътре. Естествено, семейното планиране също прокарва определена политика – от две години всяко семейство може да има само едно дете. Всички тези потисничества и гонения водят до подобни масови протести“, каза Кожамбердиев.
В казахскоезичния сектор от Интернет беше публикувано и „Отворено писмо на казахската младеж от град Урумчи (административния център на СУАР)“ до президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев „с надежда за помощ, за да бъдат решени насъщните проблеми на казахите, живеещи в Китай“. Припомняме, че в Урумчи от 5 юли продължават сблъсъци между мюсюлмани уйгури и хора от народността хан (доминираща в Китай); в района бяха изпратени и войски.
Младото поколение се оплаква пред казахстанския държавен глава, че „тук, в Китай, казахите са сериозно разтревожени за бъдещето на своята култура“, че китайците презирали казахите и дори пуснали на пазара водка с наименование, твърде оскърбително за казахите. Същевременно „самите китайци печатат учебници, в които представят земите от Жетису (район в казахстанската Алматинска област) и Източен Казахстан като китайски, с което претендират за обширни територии от независим Казахстан“.
Затова авторите отправят към Назарбаев молба да не оставя на произвола на съдбата казахите в Китай, най-вече младежта, и да им помогне да се настанят в историческата си родина. Официалните власти в Казахстан засега не реагират на „отвореното писмо“. Самата му поява обаче показва, че на китайска земя скрито зрее нов етнически конфликт, който трябва спешно да бъде решен с общи усилия на Казахстан и на Китай.
По БТА