Кирил Здравков от „Екопак“: Такса смет трябва да зависи от количеството на боклука

Кирил Здравков, изпълнителен директор на „Екопак“. Снимки: авторката

Кирил Здравков е изпълнителен директор на “Екопак” от юни 2007 г. Кариерата му е свързана с успешното въвеждане и развитие на нови проекти в областта на продажбите и маркетинга на бързо оборотни стоки и банкиране на дребно на нашия на международния пазар. Бил е регионален бранд мениджър за Централна и Източна Европа в „Юниливър”. По-късно оглавява отдел „Продажби” в Пощенска банка. Работил е и в други международни компании. Има магистърска степен по „Международни икономически отношения” от УНСС. Владее три езика.

– Г-н Здравков, каква част от населението реално разделя отпадъците в общините, които вие обслужвате?

– „Екопак“ осигурява разделно събиране в 98 селища и обхваща 2 694 800 души. Те могат да изхвърлят боклука си разделно. В София имаме договори и сме поставили съдове в общините Оборище, Красно село, Триадица и Средец. Към 31 декември 2008 г. „Екопак“ има 19 914 цветни контейнера, които е разположила в 6 487 точки на територията на общините, които обслужваме. От тях 3 494 броя са поставени в търговски, административни, туристически и други обекти. Имаме 8 сепариращи инсталации, в които отпадъците се сортират допълнително, като се отделя само чистият и годен за вторична преработка материал. Те се намират в София (Божурище и Гара Искър), Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Плевен, Пазарджик и Пловдив. Компанията работи на още 14 площадки за ръчно сортиране, които ще бъдат механизирани през следващите 5 години. Това ни позволява да преработваме отпадъците от опаковки в максимална близост до местата на генерирането им и да контролираме целия път на отпадъците – от опаковките до тяхното оползотворяване.

– Каква част от формирания от опаковки отпадък се събира разделно?

– Законодателството изискваше от организациите през 2008 г. да рециклират и оползотворят 42 на сто от опаковките, пуснати от компаниите заедно със стоките на пазара. Или по-конкретно – 14.5 процента от пластмасите, стъкло – 40 процента, хартия – 60 процента и метали – 50 процента. От миналата година има изискване и за дървесината – 15 на сто от дървесните опаковки да се оползотворят вторично. За миналата година общото количество опаковки, пуснати на пазара от компаниите, които са членове на „Екопак“ е 174 313 тона. А ние събрахме и рециклирахме 75 363 тона отпадъци от опаковки, с което постигнахме 43.23 на сто изпълнение на общата цел.

– По каква схема събирате отпадъка?

– „Екопак“ използва модела с три контейнера за разделно събиране на отпадъци от опаковки, който е може би най-масово прилаганият в Европа.

– Защо?

– Причината е чисто прагматична, защото колкото повече се разделя отпадъкът на основните видове суровини в самото начало, тоест при образуването му, толкова повече се поевтинява процесът на третиране след това. Ако отпадъкът е смесен, каквато е битовата смет, от него е много трудно да се извади повече от 20 процента годна за рециклиране част. А нашата цел е да събираме разделно много по-голяма част от това, което изисква МОСВ (Министерството на околната среда и водите). От друга страна, самите първични суровини не се смесват помежду си, защото това ощетява следващата стъпка. Отпадъците от всеки вид контейнери се събира при отделна обиколка. След като се вдигне отпадъкът, да кажем от жълтите кофи, той се откарва на сортираща площадка. Тя може да е ръчна – половината са такива – тоест на нея допълнителното разделяне се прави изцяло ръчно. Другите площадки са механизирани, но пак се използва ръчен труд. Така работи самата схема. Никак не е сложна. Единственото нещо, което се изисква, е да има подходящ контрагент, който да е в състояние да поеме обслужването, извозването на отпадъците, защото ние не можем да предоставим камиони на абсолютно всички. Имаме ограничен брой машини, които отдаваме под наем на подизпълнителите. Но като цяло те трябва да са компании, които са работили сметосъбиране, познават дейността, могат да се справят с този проблем.

– Може ли подизпълнител да бъде компанията, която събира смесения боклук?

– Може да бъде и концесионерът по чистота в дадената община. Ние се стараем да изберем фирма, която ще изпълнява договора. Тоест няма да смесва отпадъка. Ще го вдига необходимия брой пъти, така че да не се получава замърсяване. Ще ни предостави адекватна информация за количествата. Защото на нас ни е много трудно и практически невъзможно 24 часа в денонощието да проследяваме какво се случва около съдовете за разделно събиране. Дори да имахме проследяващи устройства това пак нямаше да е възможно, защото трябваше да имаме персонал от 500 човека, което е невъзможно от финансова гледна точка. Всяка компания се простира според възможностите, които има. Някои от другите организации предпочитат да имат по-малко контейнери.

– По-евтино ли им излиза? Друга организация използваше два вида контейнери – жълти за хартия и пластмаса и зелени – за стъклени отпадъци. Сега остави само зелените?

– Този модел спестява разходите за обслужване на съдовете, но пък увеличава необходимите средства за сортиране. На практика се оказва, че разходът за сортиране е по-голям от разхода за вдигане и транспортиране на отпадъка от контейнерите. Като се тегли чертата излиза, че нашата система дава по-добра себестойност, защото се плаща по-малко за допълнително разделяне на отпадъците след това.

– Могат ли хората да бъдат сигурни, че когато слагат боклука според вида му в различни кофи, той няма да бъде смесен в един и същ камион и няма да бъде откаран на сметището?

– За съжаление не мога да дам 100 процентова гаранция по простата причина, че това означава да имам 100% доверие на подизпълнителите. Но твърдя, че в работата на „Екопак“ забелязваме една тенденция на намаляване на подобен тип нарушения – да се вдигат различните видове контейнери заедно.

– По-съзнателни ли са станали подизпълнителите? Граждани имат други наблюдения.

– Причината според нас е много проста – хората все по-често започват да използват тези контейнери и те се пълнят. Така фирмата-подизпълнител пълни камиона с един кръг, изпразвайки само един вид контейнери. Губи се икономическата му изгода да изсипе всички кофи едновременно, както правеше преди, когато те бяха полупразни и разходът за повече обиколки с по-малко отпадъци беше по-голям. Тоест колкото повече отпадък има изхвърлен разделно от гражданите или от фирмите и търговските обекти в съответната община, толкова по-голям е дисциплиниращият ефект за подизпълнителя. Защото той няма икономическа изгода да прави нарушенията. Освен ако е решил изцяло да не спазва договорните отношения. Но в такъв случай първо налагаме санкция. Следващата стъпка е прекратяване на взаимоотношенията с този подизпълнител и сключваме договор с друг, който ще изпълнява изцяло нашите правила.

– Как контролирате правилно ли се събира и транспортира разделеният отпадък?

– На нас ни е трудно да бъдем навсякъде и да констатираме нарушенията, ако има такива. Ние предложихме вариант, при който самите жители на общините могат да контролират дали подизпълнителите извозват правилно събрания разделно боклук, като открихме зелен телефон, на който могат да ни подават сигнали при нередности. Има достатъчно хора с будна гражданска позиция, които ни се обаждат и ни казват точно къде и какво нарушение има. Някои от тях ни изпращат снимков материал, видеоклип, записан на мобилния телефон. Ние използваме тази информация. Ние не сме там физически и няма как да сме. За сметка на това хората виждат и ни казват: тук има такова нарушение, камионът, който дойде еди кога си, натовари отпадъка от жълтите и зелените кофи заедно, вземете мерки. И ние ги вземаме.

Мисля, че това е един от най-ефективните начини за осъществяване на независим контрол върху системите за разделно събиране. Другият начин, в случай че имаме по-добри работни взаимоотношения с общините, е да правим съвместни инспекции и да предприемаме пакет от мерки, които да гарантират, че хората ще използват съдовете по предназначение.

Но за съжаление не мога да кажа, че във всички общини имаме такива добри работни взаимоотношения. В повечето случаи това се дължи на липса на строг ангажимент на общините по отношение на разделното събиране.

– Как може да се предизвика по-силен ангажимент на общините към разделното събиране?

– В момента се случва. Защото излезе проблемът с регионалните депа. На 16 юли старите сметища трябва да бъдат затворени и засегнатите общини трябва да започнат да извозват битовите отпадъци в регионалните депа. Мисля че каквото и да се каже по темата, крайният извод е прост – трябва да се намали отпадъкът, който ще трябва да се депонира на сметището. Начините това да стане са на разположение. Просто трябва максимално да се използва ефектът, който те дават. Разделното събиране е един от тях. Ако погледнем социологическите проучвания, данните показват, че около 30 на сто от битовата смет е отпадъкът от опаковки. Ако ние успеем да извлечем две трети от него, тоест 20 на сто – това са много добри показатели. Повечето страни в Западна Европа не могат да ги постигнат.

Но поради простата причина, че в момента няма яснота за количествата битов отпадък, ние няма как да преценим какво количество представляват отпадъкът от опаковки. Планираме дейността си на базата на собствени проучвания, но по отношение на битовия отпадък сме в неведение. Може да рециклираме 10 на сто от битовата смет, но може да се окаже, че са пет. Докато не знаем количествата битова смет, дотогава не можем да преценим дали нашата работа дава някакъв реален ефект за общината. Там сме, но това което правим не се усеща от никого, независимо, че контейнерите се използват.

– Как финансирате дейността си? Трябва ли общините да отчисляват част от такса смет за разделно събиране на отпадъците?

Снимки: авторката

– За щастие, ние не зависим от общински бюджет. Нашите приходи основно се формират от продуктовата такса, която плащат вносители и производители на опаковани стоки. Това задължение е формирано от закона за управление на отпадъците. Според него те дължат определени лицензионни вноски към организация за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците като нашата или продуктова такса на ПУДОС (Предприятието за управление на дейностите по околна среда) към МОСВ, която плаща за всеки килограм предаден материал от опаковки, които те са пуснали на пазара. Тоест финансирането на организациите, не само на нашата, основно идва от там. Но общините могат да помогнат със създаване и налагане на ясни норми или система от стимули и санкции за хората, така че те да имат интерес да изхвърлят разделно отпадъците си, а не да се разчита само на добрата им воля. Това, което ние предлагаме отдавна, е да се промени принципът, по който се формира таксата смет. Докато хората не видят реална полза от разделното събиране, те няма да започнат да го прилагат масово. В София има наредба, според която разделното събиране на боклука е задължително, но наясно сме, че тотален контрол от общината и налагане на глоби е трудно да бъде въведен. Затова формирането на такса смет би могло да бъде много ефективен механизъм в подкрепа на разделното събиране.

– Вие започнахте да раздавате безвъзмездно специални съдове за разделно събиране на боклука на отделните домакинства. Какъв ефект очаквате?

– Кампанията, която развиваме, е тематично насочена към домакинствата. Опитваме се да мотивираме голяма част от хората да събират разделно боклука. Правим редовни проучвания за нагласите на хората. Какви са причините, какво пречи?

– И какво пречи?

– Според последното ни проучване много хора казват, че имат проблеми в къщи – нямат пространство, затрудняват се да сложат няколко вида торбички за различните отпадъци. Посланието беше ясно и ние решихме да направим кошче за разделно събиране, което да може да се използва в български условия. На пръв поглед идеята изглеждаше лесно осъществима. Но търсенето на подизпълнител, който да може да го направи, се оказа не толкова лесно. Два месеца работихме само върху прототипа, докато не изработим кошче, удобно и изгодно за ползване във всяка кухня. След това наши колеги тестваха няколко от вариантите и казаха: тук нещо не става, трябва да го променим. От една страна трябва да е достатъчно малко, от друга -достатъчно голямо, за да побира повече материал. Трябва да има няколко за закрепване, да можеш да го сложиш там, където имаш място. Тази година ще произведем и разпространим малко над 62 000 кошчета. Около 7 на сто от домакинствата, които обслужваме, ще получат напълно безплатно кошче за разделно събиране. Очакваме това начинание да доведе до не много голямо, но добро повишаване на чистотата и количествата на материала в контейнерите. Според нас ефектът ще бъде около 10 процента.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.