Яне – големо гърло
Четох някъде, че основното, което хората по света ценяли в един политик, било той да бъде предсказуем. В смисъл – да са наясно какви ще ги върши, когато го изберат.
Бих добавил – и, като рече нещо, после да не се отмята. А може би – обратното – като рече нещо, ние да си го знаем, че само ни баламосва? Това също е предсказуемост, ако питате мен.
Оглеждайки новоизбраните ни представители – хората, за които гласувахме, за да има кого да псуваме през следващите няколко години, вече си имам любимец. Абсолютно предсказуем! Направо отворена книга!
Точно преди два месеца нашият човек излезе пред хората си в Бургас и им обясни, че след предстоящата изборна победа ще се коалира с ГЕРБ, но при седем условия. „Ще кажем: Бойко, готови сме да управляваме, ако приемеш условията ни.”
А ако въпросният Бойко вземе, че откаже? Нашият човек е готов с отговора – „Ще останем в опозиция и ще предизвикаме в кратък срок предсрочни избори”. Бррр… В тая криза – само предсрочни избори ни липсваха, за да бъде щастието пълно!
Какво толкова искаше тоя човек? Първото му условие беше да се направят списъци с топ 10 на най-корумпираните висши държавни чиновници, кметове и олигарси. Никой така и не седна да му съставя списъци, затова месец по-късно условията от седем станаха десет. Пак първото направо дрънчеше от оригиналност – новоизбраното Народно събрание веднага да бъде разпуснато и да се свика Велико народно такова, за да приеме нова конституция като антикризисна мярка.
Слава Богу, партията на нашия човек прескочи четирите процента, а в трепетното броене на спасителните стотни, които да го вкарат в омразния парламент, и това условие се позабрави, а ние тръпнехме в очакване партията да мине в опозиция и с помощта на новоизбраните си депутати да предизвика парламентарна криза, предсрочни избори, нова конституция, списъци, нарязане на корумпираните с моторни резачки, конфискации и всичко останало, обещано по време на кампанията.
Последвалият ход беше толкова предсказуем, че никой даже не си направи труда да се направи на изненадан. Седемте (или десетте) условия отпаднаха, дойде ред на принципността.
„Ние не предлагаме оферти и не поставяме условия, а говорим за принципи. Затова РЗС ще продължи да следва своите принципи и ще даде своите десет гласа за правителството на ГЕРБ.”
Размириса се на ред, законност и справедливост.
Обичам принципните, тези, които се учат добре, и тези, които си изпиват млякото сутрин. И Яне.
Ех, Яне – Яне, големо гърло…