Все пак, произлязъл ли е човекът от маймуната или не?

Предполагаемият външен вид на Ganlea megacanina, които са на 47 милиона година. Снимка: Природонаучен музей „Карнеги”

„Човекът е произлязъл от маймуната”. Почти всички са чували тази фраза, която често се използва като кратка формулировка на теорията на Дарвин за еволюцията. Всъщност теорията на Дарвин освен всичко постулира, че човекът и маймуната са имали общи предци. Търсенето на този загадъчен предшественик е делото на живота на много палеонтолози. През последните няколко месеца се появиха няколко труда, чиито автори почти го хванаха за опашката. Кой е той и доколко категорични са изводите на експертите, пише сайтът лента.ру.

Стълбицата и дърветата

На практика във всяка по-голяма или по-малка зоологическа градина в света има клетка с маймуни. Някои от тях например са като играчки – съвсем малки, други по размерите си са съпоставими с човека или дори го превъзхождат. Може ли да се определи кои маймуни са по-близо до Homo sapiens на еволюционната стълбица, и кои – по-далеч?

За да се отговори на този въпрос съществуват няколко метода и най-напредничавият е ДНК-анализът. С течение на времето, предавайки се от поколение на поколение, ДНК трупа промени – мутации. Мутациите може да възникнат по много причини – например при грешки на ферментите, които копират структурите на ДНК. Скоростта на поява на мутациите може да е различна, но в дългосрочна перспектива важи едно правило. С колкото повече мутации се отличава един вид от друг, толкова повече време е минало от момента, когато те са започнали да еволюират независимо.

Оценката на времето на разделяне на видовете въз основа на анализа на промените, станали в ДНК, се нарича „метод на молекулярния часовник”. Молекулярният часовник позволи маймуните да бъдат ситуирани по-близо до човека. Най-малко време е минало между разделянето на шимпанзето и човека. Разклонението се намира на разстояние примерно 4-6 млн. милиона година от настоящето.

За по-подробно очертаване на родословното дърво на хората и маймуните (те влизат заедно в разреда на приматите) не е достатъчно изучаването на съвременните ни съседи на планетата. През милионите години, които са минали от появата на най-примитивните маймуни, са се сформирали и са изчезнали можество разновидности от тези животни. В момента на Земята е запазена само малка част от това разнообразие. Възстановяването на еволюционния път на приматите е невъзможно без да се изследват останките от изчезналите представители на този раздел.

За многото години търсене бяха намерени достатъчно находки. Определяйки възрастта и сравнявайки анатомията на откритите кости, учените възстановиха приблизителната еволюционна стълбица на раздела. Въпреки че схемата на родствените отношения на приматите е доста условна. По-скоро тя напомня на дърво с множество разклонения. Именно разклоненията са основният повод за споровете между палеонтолозите.

Несигурни доводи

Ето и причините, поради които учените не могат да възстановят вида на изкопаемите животни по степента на родстовото им. На първо място, често те просто не разполагат с останки от промеждутъчните звена, които биха могли да осветлят въпроса от коя страна на разклонението се намира един или друг организъм. На второ място, наличните останки често представляват един зъб или част от костта на палеца. По толкова оскъдни фрагменти е трудно да се възстанови обликът на цялото животно, а още по-трудно е да се уточнят анатомичните му особености. На трето място, точността на датиране на намерените кости рядко надвишава няколо десетки (и дори стотици) хиляди години.

За място в разклоненията често претендират няколко вида едновременно. За да изберат в полза на един от тях, учените разработват нови способи за сравнения на останките, които отчитат най-разнообразни техни характеристики. Освен това винаги остава надежда да се намери липсващото звено.

Точно такива заглавия – за намирането на липсващото звено в еволюцията на човека – се появиха в научно-популярните издания в цял свят през май 2009 година. Както стана ясно по-късно, това твърдение било резултат от мащабна рекламна кампания, организирана от описващите останките учени. Значението на прекрасно запазения скелет на примитивния примат Darwinius masillae е малко преувеличено, но никой от палеонтолозите не отрича научната му стойност.

Ида (така учените нарекоха намерения скелет) е доказателство за второстепенната хипотеза за произхода на човекоподобните примати. До намирането на Ида повечето учени правеха тази връзка въз основа на сухоносите маймуни (по-съвършена група), която се е отделила от разклонението на по-примитивните мокроноси маймуни. Особеностите на скелета на Darwinius masillae показват, че този вид принадлежи на адапидите – един от разновидностите на мокроносите маймуни. Някои други белези на Ида обаче свидетелстват за родството й със сухоносите. От тази информация може да се направи изводът, че сухоносите маймуни са произлезли от адапидите.

Без съмнение този извод е важен, но той се отнася до доста частен аспект от еволюцията на приматите. Най-голям отзвук имат откритията, които променят основополагащите теории – например теорията за африканския произход на човекоподобните примати. На 1 юли в сп. Proceedings of the Royal Society се появи труд, чиито авторит твърдят, че историческата родина на тази група е била Азия. Изследователите са направили еволюционния извод на основата на анализа на останките на по-рано неизвестния вид маймуни Ganlea megacanina, намерени в Мианмар.

По необичайно дългите зъби на Ganlea megacanina били намерени характерни цепки и удебеления, които доказват, че животното е използвало зъбите си, за да разтваря твърдите обвивки на тропическите плодове, в чиято вътрешност се намират хранителни семена. В момента такъв начин на хранене е характерен само да висшите примати.

Авторите се съмняват, че анатомичните приспособления, необходими за използването за храна на плодовете с твърда обвивка, е можело да се развият независимо при различните групи маймуни. Изследователите предполагат, че Ganlea megacanina са предци на висшите примати, в това число и на хората. Потомците на тези маймуни са мигрирали от Азия в Африка, а техните пра-пра-пра…пра-внуци са се превърнали в маймуните на Стария свят, към който принадлежи и човекът (ако трябва да се спазва пълната научна класификация).

И в тези разклонения на дървото на еволюцията има много неясноти, а те се намират съвсем близо до разклонението на човека. Както беше подчертано по-горе, счита се, че най-близкият ни съсед на дървото на еволюцията е шимпанзето. Един нов труд, появил се в края на юни в сп. Journal of Biogeography, поставя тази хипотеза под съмнение. Въз основа на сравненията на 28 морфологични признаци авторите са стигнали до извода, че шимпанзето трябва да остъпи мястото си на орангутана.

Предположението за близостта на човека с орангутана противоречи на данните от молекулярния часовник. Според учените молекулярният часовник не доказва нищо, тъй като връзката между генетиката и еволюцията не е съвсем ясна. Учените обясняват факта, че останките на древните хора и на шимпанзето се намират предимно в Африка, а съвременните орангутани обитават югоизточна Азия, с миграцията на общия предшественик на орангутана и на човека.

Еволюционните отношения в раздела примати продължават да са неясни, въпреки интензивните изследвания. Не е изключено белите петна в дървото на еволюцията да останат докато не престанат да растат разклоненията му. Намирането и съхранението на „необходимите” изкопаеми е въпрос на случайност, а без тях ще бъде невъзможно достоверно да се възстановят еволюционните отношения. Освен ако учените не изобретят машина на времето.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.