За първи път: Журналист уволнен за слаб интернет трафик към статиите му. А у нас?
Дан Фрумкин, човекът който в продължение на пет и половина години следеше и коментираше работата на американския президент в онлайн изданието на в. „Вашингтон пост“, стана първият журналист от голям световен вестник, паднал жертва на рейтингите в Интернет. Специалната му колонка White House Watch бе свалена, след като анализите показали, че интернет трафикът към нея спаднал драстично след избирането на Барак Обама за президент.
Последната му колонка във вестника излезе на 26 юни 2009 г. и в нея Фрумкин, изненадващо или не, заяви, че вярва в “традиционните медии”, особено когато става въпрос за традиционните журналистически ценности. Което обаче не променя факта, че според директора за медийни комуникации на „Вашингтон пост“, Крис Корати, истинската причина за спирането на колонката на Фрумкин е именно спадът на трафика към нея, а не в някакви “традиционни ценности.”
Събитието е прецедент в американската, а и в световната журналистика, тъй като никога досега подобен аргумент не е бил изтъкван като причина за уволнението на известен журналист от голяма световна медия. Уволнен е точната дума, защото макар той да работеше от дома, следейки как медиите отразяват работата на Белия дом, успя да напише повече от 1000 статии за вестника по времето на управлението на Джордж Буш – младши. При това съвсем не в ласкателен стил. Мнозина дори вярват, че Фрумкин е, или беше, един от най-влиятелните блогъри в световен мащаб. Мнозина пък се съмняват, че трафикът към неговата коментарна рубрика е основната причина за раздялата му с вестника.
Независимо каква е истината обаче, журналистите все повече ще трябва да се съобразяват с достъпността на текстовете им, с тяхната прозрачност, с обективните начини да се измери интересът към тях, когато са публикувани в Интернет. Няма как да измериш интереса към един коментар в хартиеното издание на вестника, освен по получените писма или телефонни обаждания и това не е точен показател, защото малък процент от читателите си правят този труд. Но е възможно да видиш колко хора са го прочели в Интернет, можеш да видиш колко коментара е получил текстът, как са го оценили читателите.
Пример за подхода на такава “нетрадиционна медия” е Gawker Media, сайт, който съвместява 10 различни блога и има близо 20 милиона читатели месечно и където авторите на блоговете получават допълнителни бонуси в зависимост от трафика, който създават. Някои преподаватели по журналистика теоретизират, че грубите данни от трафика към дадена страница или публикация не могат да бъдат единствена база за оценка на стойността й. Вероятно е така, но фактът си остава непроменен – интернет епохата вече променя начина, по който се оценяват журналистите, по същия начин, по който пийпълметрията промени начина, по който се оценяват телевизионните журналисти.
Всъщност самият Дан Фрумкин вече се присъедини към екипа на друга нетрадиционна медия – The Huffington Post, основана от Ариана Хъфингтън и обединяваща известни и не дотам известни блогъри, която се радва на близо 9 милиона читатели месечно. С други думи казано, Фрумкин няма да разчита на “традиционните” медии, за да изкарва хляба си в бъдеще.
Дебатът за бъдещето на печатните медии и техните онлайн конкуренти тече от доста време. Както и дали традиционните медии постепенно ще изчезнат. Факт е, че официалната причина за освобождаването на Фрумкин бе слабата посещаемост на неговата колонка. Факт е, че той започва работа за изцяло онлайн-медия. Факт е, че емблематични за САЩ печатни издания като Chicago Tribune и Philadelphia Inquirer са на ръба на фалита и обсъждат проекти да преминат изцяло на онлайн режим. Други, като Seattle Post-Intelligencer (имаше около 180 000 абонати); Asian Week (издание с 30-годишна история в Сан Франциско); Christian Science Monitor („Крисчън Сайънс Монитър“ – 100-годишен вестник, който стана първият американски национален всекидневник, преминал изцяло онлайн); Kansas City Kansan, Tucson Citizen (най-старият аризонски вестник – премина онлайн след 138-годишна печатна история), вече спряха печатните си издания и присъстват само в Интернет. А в такива условия все повече журналисти ще трябва да приемат, че част от оценката за тяхната работа е трафикът, който отбелязват техните публикации.
Как е в България? Утре четете колко и как се четат новините и коментарите в онлайн изданията на вестниците и кои са най-четените автори.