Горкият Уго Чавес – няма си вече Буш

Президентът на Венецуела Уго Чавес на срещата за централноамериканска интеграция в Манагуа. Снимка: Ройтерс

Спомнете си за Уго Чавес, венецуелския лидер, по-голям от живота, който достигна върха в ролята си на защитник на Латинска Америка срещу злата империя, предвождана от дявол, миришещ на сяра, известен с името Джордж Буш. Това бяха славни дни за Чавес. Сега той се е превърнал в убиец на змейове без змей, актьор на сцена без най-важния си реквизит. Едно беше да сплотяваш латиноамериканските маси срещу широко мразения Буш, друго е да си имаш работа с Барак Обама, който според думите на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва е „първият (американски) президент като нас“.

„Дяволът, самият дявол е при нас“, обяви Чавес сред смях и ръкопляскания в скандалната си антибушовска реч пред Общото събрание на ООН през 2006 година. „И дяволът дойде тук вчера. Вчера дяволът беше тук. Точно тук. И днес все още мирише на сяра.“

Реакцията на Чавес за странния преврат, който свали от власт хондураския президент Мануел Селая, беше доказателство, че венецуелецът разбира, че правилата на играта, която играе от години, са се променили. В седмичното си телевизионно шоу той сподели, че не смята, че Обама е в дъното на заговора. Да твърди друго би било трудно дори за президент, склонен да поддържа сюрреалистични теории на конспирацията. Часове след преврата срещу Селая, съюзник на Чавес, Обама заклейми акта, както направиха и Организацията на aмериканските държави, и Европейският съюз, които незабавно изтеглиха посланиците си от Тегусигалпа, столицата на Хондурас.

Сравнете реакцията на Вашингтон с начина, по който приветства краткия преврат срещу Чавес, и ще видите, че венецуелецът дължи благодарности на администрацията на Буш. На 12 април 2002 година Белият дом посрещна с едва прикрита радост новината за преврата, който беше свалил избрания президент Чавес от власт. Според говорителя на Белия дом Ари Флайшър, Чавес сам създал предпоставките, довели до този резултат. Тоест вината била изцяло негова. Флайшър обяви, че Вашингтон няма търпение да работи с венецуелските демократически сили (евфемизъм за заговорниците), за да „възстанови съществените елементи на демокрацията“. После излезе, че не е било нужно. Чавес се върна на власт през следващите 48 часа и оттогава започна да се обрисува като жертва и мишена на заговорите на ФБР.

В бъдеще ще му бъде по-трудно да играе ролята на жертва, освен ако екипът на Обама не допусне големи грешки на латиноамериканската сцена. Засега такива няма. Коментирайки преврата в Хондурас по време на визитата си в Москва, Обама спомена, че различията в политиките не са основание да се изоставят демократичните принципи. По време на неуспешния преврат срещу Чавес екипът на Буш изглеждаше изпълнен с желание да направи именно това.

АМЕРИКАНСКАТА ВРАЖДЕБНОСТ ПОДСИЛИ ЧАВЕС

Конфронтационните ходове на САЩ значително подкрепиха политическия капитал на Чавес не само през осемте години на Джордж Буш. През 1998-а, когато течеше кампанията на Чавес за изборите за президент, администрацията на Клинтън му отказа виза за посещение в Щатите. По същото време социологически проучвания посочваха между три и пет процента подкрепа за него. Числата се изстреляха нагоре, когато Чавес включи в кампанията си отказа за визата. Държейки високо кредитна карта „Виза“, той подвикваше на одобрителната тълпа, че „това е единствената виза, от която има нужда“, не визата, която САЩ му е отказала. Така той спечели изборите. И се превърна в модел за латиноамериканските държавни и правителствени ръководители, които искат да се „закотвят“ на власт, като променят конституциите на страните си.

След като през 2007 година загуби референдума за ограниченията на мандата със съвсем малка разлика, той опита отново тази година и спечели. Сега може да се кандидатира за президент колкото пъти си иска. Опозицията вижда в това действие стъпка към доживотно президентство.

През януари левият съюзник на Чавес – Ево Моралес от Боливия – спечели референдум, който му позволява да кандидатства за втори петгодишен мандат. Миналия септември друг съюзник на Чавес, държавният глава на Еквадор Рафаел Кореа, спечели референдум за нова конституция, която доста разширява правомощията му и му позволява да остане на власт за два допълнителни четиригодишни мандата. Левият президент на Никарагуа Даниел Ортега също започна да оказва натиск за промени, които да му позволят да остане начело, след като сегашният му мандат изтече през 2011-а. (Усилията да останат вечни във властта са характерни не само за левите съюзници на Чавес – в Колумбия президентът Алваро Урибе умува как да се кандидатира за трети път, след като промени конституцията, за да получи втори мандат.)

В Хондурас Селая се опита, но не успя да последва сценария на Чавес. Военните нахлуха в резиденцията му и по пижама го набутаха на военен самолет, готов да отлети за Коста Рика. Това се случи след дни на напрежение заради опита му да прецени обществената подкрепа в полза на референдум срещу ограниченията на мандата.

И по изключение този път няма американски президент, когото Чавес да обвини. Горкият Уго!

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.