Кой е врагът на Русия в Централна Азия: ислямските екстремисти или НАТО?

Американски самолет Херкулес С-130 излита на фона на Глоубмастър C-17 на военната база „Манас” край киргизстанската столица Бишкек. Снимка: Ройтерс

Посещението на президента на САЩ Барак Обама в Москва и подписаните руско-американски документи за Афганистан показват, че Русия е проявила добра воля и е направила значителни отстъпки на Вашингтон във връзка със снабдяването на войските, повели война срещу терористите и талибаните край южните граници на ОНД. В този контекст изглежда напълно логично решението на Бишкек да остави летище „Манас“ на разположение на американците, за да го използва Пентагонът и занапред като транзитен пункт за прехвърляне на невоенни товари в Афганистан. Пътят за такъв транзит през Русия и редица централноазиатски страни е отворен и за други държави от НАТО, по-специално за Германия и Франция, които използват за целта летищата в Термез (Узбекистан) и Душанбе (Таджикистан), а също и железниците. Договорено е транзитно преминаване на натовски товари през Туркменистан и Казахстан. Летищата в Мари (Туркменистан) и Алмати (Казахстан) са готови да приемат самолети от САЩ, а също и от други членки на алианса.

След войната в Южна Осетия миналия август, когато Руската федерация даде отпор на грузинските агресори, отношенията между Русия и НАТО тъкмо започват да се затоплят. Впрочем САЩ и ръководството на пакта се чувстват съвсем удобно и активно развиват съвместна дейност с други централноазиатски страни, съюзници на Русия. Естествено НАТО упражнява неформално влияние върху държавите от Средна Азия, а икономическата и военната помощ за тях допълнително стимулират лоялността на азиатските режими в ОНД. Незабелязано за себе си Русия и съюзниците й стават свидетели на една мека, спокойна експанзия на НАТО в Централна Азия.

Нека обаче си зададем няколко въпроса. Доколко е опасна тази експанзия? Как може да се промени в близко бъдеще ситуацията в Централна Азия с оглед на факта, че износът на нестабилност от Афганистан засилва военнополитическото напрежение на практика във всички централноазиатски страни? Това като първо. Второ, транзитният трафик на наркотици от Афганистан през Централна Азия продължава и нито страните от НАТО, нито държавите от региона не могат да вземат ефикасни мерки срещу него. Нима НАТО не допринася косвено по този начин за нестабилността в постсъветското пространство, щом според официалните данни поне 10 милиона души в ОНД вече са засегнати от опиумната зараза?

Прави впечатление, че активната дейност на НАТО в Афганистан съвпадна с активни действия на въоръжени бунтовници в държави от Централна Азия и в Китай. Съвсем наскоро властите и полицията укротиха вълнения между мюсюлманите уйгури и будистите китайци в Урумчи (КНР). В края на юни в Киргизстан и Узбекистан имаше серия сблъсъци с въоръжени бунтовници, навлезли във Ферганската долина от Афганистан през Таджикистан. В самия Таджикистан, в Ращката долина, действа банда от около 100 души начело с Муло Абдуло (Абдуло Рахимов). Според експерти, той е сред най-непримиримите полеви командири от Обединената таджикска опозиция. По време на гражданската война през 1992-1997 година Абдуло контролираше територията на Дарбански район и отказа да признае договора за прекратяване на огъня от 1994 година. След подписването на Общото споразумение за мир в Таджикистан през 1997-ма той продължи своята терористична дейност. Към 2000 година отрядът му бе разбит и Абдуло избяга с останалите си бойци в Афганистан. Там се включи в сраженията на страната на талибаните, после се установи в пакистанската област Вазиристан.

Какво го е тласнало отново да се върне в Таджикистан? Ето един от възможните отговори: на Запад има сили, които ще спечелят от дестабилизиране на обстановката в Таджикистан и другите централноазиатски членки на ОНД. Независимо от желанието си виждаме как почти във всички неотдавнашни конфликти в държавите от Средна Азия и в Китай действията на ислямските екстремисти по един или друг начин са свързани с Афганистан.

На пръв поглед Северноатлантическият алианс води в региона борба срещу тях. Но всъщност НАТО се чувства неуютно в Афганистан и търпи загуби. Алиансът си поставя за цел да победи талибаните, но както личи, това е неизпълнима задача. Следователно, войските на НАТО може да останат в Афганистан за вечни времена или поне за дълги, дълги години. Участието им в борбата срещу талибаните може постепенно да прерасне в нещо друго – фактически да натрапят на страните от Централна Азия нови политически режими, лоялни към Запада и САЩ.

Вече са осигурени и необходимите за целта военни плацдарми – междинни бази за прехвърляне на товари на НАТО (невоенни засега). Независимо че на форума на ОНД през юни т. г. в Москва Узбекистан не подкрепи създаването на Колективни сили за оперативно реагиране под егидата на ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност), страната съвсем охотно се съгласи да отстъпи на американците военностратегическото летище „Навои“ в близост до находища на злато и уран. Неотдавна медиите съобщиха, че при посещение в таджикистанската столица помощник-държавният секретар на САЩ за Южна и Централна Азия Робърт Блейк е договорил с президента Емомали Рахмон използването на военното летище „Айни“, модернизирано от Русия, за транзит на невоенни товари на Пентагона до Афганистан. По-късно информацията беше опровергана, но както се казва, крушката си има опашка.

Не са тайна висящите проблеми между Москва и Душанбе. Те засягат не само икономическата сфера, изграждането на редица ВЕЦ-ове в страната, но и военнотехническата област. Таджикистан настоява Москва да плаща по-голям наем за руската 201-а военна база, разположена на негова територия, а също и допълнителни суми за приемането на военнотранспортни самолети от руската авиация, пристигащи на столичното летище.

Рахмон няма подобни проблеми с американците. По думите на Робърт Блейк, САЩ не смятат да намаляват помощта за Таджикистан. „Сътрудничеството между нас цели главно ефективна борба срещу тероризма и незаконния наркотрафик, а също и гарантиране на сигурността по границите“, смята той и заявява, че САЩ и Таджикистан са постигнали пълно взаимно разбирателство по въпроса. Наистина, Русия прави в Таджикистан съвсем същото, и то в далеч по-големи мащаби, но при все това Душанбе има претенции към федерацията.

Всичко това показва, че Москва няма ясна, изпитана политика спрямо Централна Азия, че не са формирани окончателно принципите в отношенията й със САЩ и страните от НАТО, действащи в региона. Тези страни обаче добре знаят какво правят. Усилията на САЩ и на Северноатлантическия алианс целят Русия да бъде изтласкана от Централна Азия, включително от Афганистан. При дадени обстоятелства за тях ще е изгодно Централна Азия задълго да остане нестабилна – допълнителен аргумент, за да останат дълго време в региона. В един регион, богат на природни ресурси, регион с твърде важно геополитическо положение.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.