Ислямизира ли се Турция – басейн само за жени срещу девствената ривиера
Село Патара, известно с 18-километровия си плаж, е успяло да остане недокоснато благодарение на статута си на „специално защитена зона“, който забранява всякакво ново строителство. Но докато малките ресторанти плащат глоби за ремонт на кухните си или за инсталиране на нова тоалетна, „ислямски“ хотел получи разрешение да построи втори басейн, който да приема само гости от женски пол. Така добре запазеният туристически обект в Анадола, където строителството е забранено, рискува да загуби привилегирования си статут заради разрешението, дадено на хотела да построи още един басейн, специално за жени.
Плажът Патара се намира на „Турската ривиера“, за която се твърди, че една от най-красивите брегови линии на страната. 18-километровата й пясъчна ивица, заобиколена от дюни, е изключително важна, тъй като е място за гнездене на голямата морска костенурка. Всяко лято от 1988 година студенти от Европа и от цяла Турция пристигат, за да наблюдават гнезденето и излюпването на този застрашен вид.
Но какво ще се случи с уникалния район около Патара, след като в разрез със строителния план един хотел успя да получи разрешение за строеж? През последните 20 години селото беше „в безвремие“, защото не беше позволен строежът на нищо значително. Тук идват туристи, които обичат тишината, простите неща, природата и историята.
Зад плажа се намира едно от най-важните археологически богатства на Турция, което все още е обект на изследване от университета „Акдениз“ под ръководството на проф. Фахри Ъшък. ”Това е изключително важно място, казва той. Работим всяко лято, за да разкрием някои невероятно добре запазени сгради и артефакти. Това е работа за цял живот.”
Историята на Патара е богата, дълга и пълна с известни имена: през 333г. пр.н.е. селището е било завзето от Александър Велики и е родното място на Свети Никола, Дядо Коледа. Според Библията, апостол Павел е поел пътя си оттук.
През 1989 година Ъшък започва кампанията „Спасете Патара“; културното наследство на района е признато и на 2 март 1990 година правителството го направи специална защитена зона. Опитите да му бъде даден статут на район на световно наследство през 2002 година се провалиха. Последвалата забрана за строеж действаше много добре и почти без изключения през изминалите две десетилетия.
Преди началото на миналия сезон Айтен Йълдъръм, управител на Ресторанта на пътниците в Патара, трябвало да смени порутената тоалетна на заведението си. „Клиентите ми смятат, че чистата и работеща тоалетна е много важна, но бях глобена 2 хиляди турски лири за това, че построих нова”, каза тя. Това е повече от цената на самата тоалетна. Но защо не е поискала разрешение? Йълдъръм се изсмива и казва: „Защото нямаше да го получим. Същото се случи, когато трябваше да сменим 20-годишната кухня, но тогава глобата беше 5 хиляди лири.”
По ирония на съдбата, намиращият се наблизо хотел ол-инклузив, купен от ислямистката туристическа компания „Илай“, получи разрешение да построи втори басейн и да го огради. Той е предназначен специално за силно религиозни жени, които вече могат да плуват без да се страхуват, че ще бъдат наблюдавани от любопитни очи.
В спора участват най-малко три страни. Първо, трябва да се имат предвид местните, които досега търпят икономически загуби от забраната за строеж. Те със сигурност са страдали, виждайки как през годините се разрастват туристическите пакети в съседните градове и курорти. Въпреки това, според Ъшък, кметът Ариф Отлу и жителите разбират и подкрепят важната работа, която извършват археолозите. „Те не са лошите в тази ситуация,” каза той. „Те просто искат да си изкарват прехраната.” Тази година 27 от селските младежи заминават да следват в университет и Ъшък се надява, че ще имат друго, по-просветено отношение, когато се върнат.Но сега, след като хотел Илай има позволение от Анкара за строеж, колко време ще е необходимо докато и останалите поискат парче от тортата на туризма?
По-ядосани са хората със светски разбирания, които смятат, че хотелът е получил положителен отговор поради факта, че е свързан с ислямистите. Памир Йълмаз, собственик на бар, се оплаква, като много други, от „пълзящата ислямизация“ в района и в Турция като цяло. Една жена, местен гид, гневно подчертава: „Това е хотел ол-инклузив, но също така е и ексклузивен. Ние (жените) дори не можем да влезем вътре, ако не носим забрадка. Не наемат никой от местните, освен може би някой електротехник.“
Археолозите и защитниците на природната среда са обезпокоени за бъдещето на плажа и на историческия район. Сега гнездата на морските костенурки са застрашени. Увеличаването на туристическия поток към района повлия негативно на сезона за гнездене то им, който за нещастие на морските създания, съвпада с пика на туристическия сезон.
Като допълнение, миналата година горските пожари в района унищожиха голяма част от крайбрежната гора. Тези, които са запознати с югозападните брегове на Турция, може и да са чували конспиративните теории за горските пожари, а именно, че са били запалени нарочно, за да бъде прочистен районът. Когато горска площ загуби статута си на защита от правителството, в случая, защото е изгоряла напълно, тя може да стане обект на развитие.
Няма лесно решение на нито един от тези проблеми. Хотел „Илай“ очевидно има пренебрежимо или дори негативно участие в местната икономика. Както фактът, че е „ол-инклузив“, така и това, че гостите му са непорочни мюсюлмани, означава, че те няма да посещават местните барове.
По БТА