Две мнения от САЩ: Академия на науките – реформата невъзможна?
Ръководството на БАН е в капана на „демокрацията“ на Общите събрания
Лазарин Лазаров*
Лелките от Етнографския институт се надигат на бунт, защото Съботинов иска да им разваля рахата
Популистката изборност „отдолу-нагоре“, затвореността и автономността на управлението, залегнали в Закона за БАН и Закона за висшето образование, нямат аналози в научни институции другаде по света. Те нямат нищо общо с академичната автономия и с демокрацията. Така научните институции започват да служат не на обществото, а на интересите на хората в тях, продуктивността и дисциплината залиняват. По този проблем неведнаж е писано в bulgarianscienceproblems.
При краха на тоталитаризма ръководството на БАН абдикира от много свои отговорности като децентрализира в голяма степен институтите. Висшите ръководители бяха доста притеснени и с лека ръка приеха популистки, недомислен и несъобразен с положението в другите страни закон за БАН. Този закон и уставът на негова основа сега са пречка за осъществяването на всякакви реформи. Статуквото, определено от интересите на широката маса научен персонал, се оказва здраво бронирано.Под натиска на общественото мнение и някои критики сегашното ръководство на БАН изглежда има желание да направи известна оценка на ефективността на многобройните институти, да позатегне дисциплината и някои изисквания, да се помъчи да се освободи от някои паразитни структури. Възниква, обаче, огромен проблем – неизбежната съпротива и на най-малките промени се оказва подсигурена със законови и уставни положения, оказва се че законово подплатеният „демократичен” начин на управление легитимира това, което първичните колективи чрез техните „общи събрания“ искат, а не това, което централното ръководство по една или друга причина е счело за необходимо.
В този смисъл трябва да се разглеждат отразените в медиите недоволства на голяма част от старшите сътруднички на Етнографския институт на БАН. Не знам какво представляват главните герои в разигралите се събития, но знам че основният аргумент на протестиращите – „не се зачита мнението на колектива, изразено с гласуване в институтското „общо събрание” – би бил смешен аргумент навсякъде по света. По простата причина че там такива „общи събрания” няма. Но у нас не е така. Протестиращите очевидно си вярват че техните професионални права са нарушени, че са жертва на недемократичен подход и очакват морална подкрепа от обществеността. И частично я получават поради тоталното неразбиране на демокрацията у нас.
Научните изисквания и служебната дисциплина в повечето хуманитарни институти на БАН са спаднали до невъобразимо ниско ниво. С големите платени отпуски, на техните сътрудници едва ли се събира повече от 15-20 часова работна седмица.
В повечето институти се разработват общовалидни теми, но в затворени национални рамки – без да излизат на международната сцена чрез публикуване в импактни списания. Peer review – процесът е формализиран и некачествен. Почти всички институти са идеологически обременени от времето на комунизма, особено проявяващо се при тези за философски изследвания, история, балканистика, литература. Научното ниво в Института по български език е спаднало под всякакъв минимум, работата е бюрократизирана, проявяват се наследени от миналото стремежи за командно администриране в езикознанието…
Ще видим как поканените от Съботинов (виж тук интервю с председателя на БАН) международни експерти ще оценят тези институти. По всичко изглежда че ръководството на БАН иска да използва авторитета на международна експертиза, за да направи някои преструктурирания. Ще му бъде много трудно. Ето, вижте какво става в етнографския институт. Ще излезе, че не това което препоръчват международните експерти, а това, което иска колективът е демократично и законно.
Всъщност, реформаторските намерения на новия председател на БАН са все още забулени в мъгла. Ако се окажат сериозни, те ще срещнат съпротивата и на Общото събрание на цялата БАН. Истината е, че БАН трудно би могла да се реформира сама. Нужна е намеса отвън. Дали новото правителство ще осъзнае че Законът за БАН и ЗВО се нуждаят от сериозни промени?
*Лазарин Лазаров е български учен химик, работил и преподавал дълги години в Европа и САЩ. Създава популярния форум Проблеми на българската наука.
В капана не е ръководството на БАН, а науката на България
Проф. Иван Канев*
1. В капана не е ръководството на БАН, а БАН и науката на България. Те са натикани в капан, който е изработен по идеи от ръководството на БАН чрез 80 на брой дялкания на устава на БАН. Чрез тези дялкания ръководството на БАН се сдоби и прилага от 17 години един от най-уродливите и най-зловредните в света на науката изборни фарсове. В капана на този изборен фарс попаднаха десетки от институтите на БАН. Последният от тях се вихри сега в Етнографския институт. Преди това друг скандал около избора на проф. Фотев бе описан във вестник “Култура”. Три такива изборни скандала се вихриха и тровиха академичната атмосфера и в Института по експериментална патология и паразитология в БАН, в който работих до 2000 година.
2. Бунтът в Етнографията не е заради рахатлъка, а заради тарикатлъка. Тарикатлъкът идва от онези началници в БАН, които използват изборния фарс, за да подменят вота и да слагат за директор на института не виден учен, а мижитурка и послушко, който ще служи на тях. Този тарикатлък е съпроводен и с нарушение на закона за администрацията, защото ръководството на БАН не отговаря на официалните писма на служителите на института. По закон, ръководството може да не се съгласи с менението на института, но не може да отмине с мълчание внесените оттам официални писма. Това арогантно нарушение се правеше в БАН от предишното ръководство. Сега то се прави и от новото ръководство, което на думи е за промени, но на дело е за запазване на статуквото и на изборния фарс.
3. Протестиращите служители от Института по етнография не са лелки. Те са доблестни учени и професионалисти, които поставят проблемите на института и науката в България пред личните си проблеми. Такива имаше и в другите институти на БАН, но те бяха преследвани, уволнени и отстранени от науката, за да не пречат на олигархията, която се е окопала във властта. Последният уволнен е ст.н.с. Сергей Иванов от Института по физиология на растенията. През есента, когато кризата удари, ще има вероятно и други подобни уволнения в БАН. Сред тях могат да попаднат и някои от протестиращите от Института по етнография служители. Те знаят този факт и въпреки това протестират открито и доблестно. Такива учени не са “лелки”, а двигател на реформата, която неминуемо ще настъпи в БАН. Дано това да стане час по скоро, защото новото правителство може да посегне и да закрие БАН, ако няма промени.
*Проф. Иван Канев е доктор на биологическите науки, преподавател в Университета в Омаха (щат Небраска, САЩ).
Виж още мнения по темата във форума Проблеми на българската наука