Биляна Боримечкова спасява български деца от далечен Нантъкет

Биляна Боримечкова с тригодишния Иван, страдащ от синдрома на Даун, в държавния дом за деца с увреждания „Рудник”. Снимка: Асоциация „Карина“

На гръцки думата „карина” означава „чист”, на шведски означава „скъп, обичан”, а на италиански – „сладко дете”. „Карина” е името, което българската имигрантка Биляна Боримечкова избира през 2008 година за своята нестопанска организация, чиято цел е да се грижи за българските деца в неравностойно положение, които живеят нещастни без родителски грижи и ласки в държавни домове.

“Мисля, че името  на асоциацията ясно изразява това, което искаме да постигнем. Децата се нуждаят от любов”, казва Боримечкова, която през юни 1991 г. решава да живее на остров Нантъкет за около 1 година. Боримечкова, съпругът й и дъщеря им стават жители на Балтимор през 1997 г., но семейството продължава да членува в баптистката църква “Summer Street” на острова и да посещава Нантъкет възможно най-често.

Наскоро Боримечкова отново е била в Нантъкет, за да се погрижи за предстоящата благотворителна “Кампания за изоставените деца в България”, която започва на 17 юли в училище “Кофин”. Асоциация “Карина” е основана през октомври 2008 година в България, а през февруари тази година е регистрирана като нестопанска организация и в Америка.

Боримечкова обяснява, че по време на комунистическия режим българските лекари са съветвали родителите на деца с  увреждания да оставят на държавата да се погрижи за децата им, защото тя ще го направи по-добре от самите тях. Под маската на великодушие, същинската цел на държавата е била да скрие тези деца, казва Боримечкова, така че всички да смятат, че българите са напълно здрави.

“Родителите не получават  подкрепа, нито информация за това, че техните деца могат да развият  способности, необходими за едно нормално съществуване“, казва тя, докато седи до пастор Ричард Леланд, който е съпричастен към работата на “Карина” в помощта за събиране на средства за изоставените деца и младежи. Дори през лятото на 1992 година пастор Леланд лично идва до България, за да вземе двегодишната дъщеря на Боримечкова Руми и да я заведе при майка й на острова. “Държавата просто криеше децата с увреждания. Домовете се строяха в малки планински села, където никой не можеше да види и да посети тези деца”, казва още Боримечкова.

Въпреки че знае за съществуването на подобни домове, докато още живее  в България, Боримечкова не подозира колко лоши са условията в тези институции, докато не започва лично да ги проучва и не разбира, че съществуват 100 такива домове, в които живеят приблизително 8 000 деца на възраст между 2 и 18 години. Повечето такива институции разполагат само с двама души персонал, като нощно време има само 1 служител на смяна. “Някои от по-големите деца малтретират по-малките”, казва  тя. Има много насилие в тези институции, обаче никой не може да помогне, понеже има само двама  души персонал на разположение.”

Желанието на Боримечкова да помогне на тези сираци се заражда, когато гледа документалния филм “Изоставените деца на България”, заснет от журналистката на ВВС Кейт Блюет. Филмът разкрива и на българското посолство в Лондон критичната ситуация, в която живеят децата в неравностойно положение в българските институции.

Филмът, който ще бъде показан в съкратен вариант  на благотворителното събитие на 17 юли, показва кадри от самотния живот на 75 младежи в дом “Рудник” в село Могилино.  Много малко  от децата могат да говорят, което много често се дължи на това, че никой не разговаря с тях, някои са физически увредени, слепи или глухи и повечето са толкова зажаднели за ласка и подкрепа, че постоянно се клатят в опит да се утешат сами.

През 2008 година Боримечкова  се свързва с Блюет и двете  обединяват усилията си в помощ на децата в неравностойно положение. Блюет вече е създала няколко  фонда в Англия, за да събере средства за проекта, а Боримечкова се опитва да направи същото и в САЩ. Двете вече имат напредък по този въпрос. Асоциацията е намерила голяма къща в Русе с 13 стаи, която  се намира недалече от мястото, където беше заснет филмът на Блюет.

Боримечкова  е получила 100 000 долара от български правителствени фондове, за да обнови къщата, където през ноември ще бъдат преместени 8 от най-увредените тийнейджъри в „Рудник”. Това събитие ще бъде първата стъпка от мащабния проект на асоциацията да деинституционализира всички изоставени деца в страната и да им даде възможност да живеят в домове, където ще получават необходимите им медицински и психологични грижи. Дано този пръв нов дом да послужи за пример, който да бъде последван в цяла България.

Боримечкова отбелязва, че асоциацията е помолила българското  правителство да осигури свободни къщи, които „Карина” да обнови. Тя казва още, че асоциацията има и планове да разработи програма за сътрудничество на родители на деца с увреждания, която да предотврати по-нататъшното институционализиране на децата. Тази програма ще предоставя услуги и обучение за тези семейства, така че родителите да могат сами да се грижат за децата си.

Дванадесет деца вече са преместени от „Рудник” в частен дом на UNICEF, наречен „Надежда”. Асоциация „Карина” заедно с UNICEF помага за предоставянето на рехабилитационни услуги на тези 12 младежи. Асоциацията ще осигури всички необходими терапии и медицински грижи за осемте деца които ще бъдат преместени тази есен, както и за всички останали, които предстои да бъдат деинституционализирани.

„Нямаше нито една социална система, която да се грижи за тези деца, докато журналистката не засне филма и не разкри ситуацията пред цяла Европа. Държавата отрече всичко, като заяви: „Това не е вярно”, казва Боримечкова.

В крайна сметка България влезе в Европейския съюз през 2007 година и след като филмът беше излъчен и посолството го видя същата тази година, ЕС се намеси и България повече не можеше да крие своята тайна. „Процесът е дълъг, казва Боримечкова. Хората не знаят как да се справят със ситуацията. Целта е българската държава да поеме в свои ръце програмата и да се погрижи за останалите институционализирани деца и тогава, да се надяваме, програмата ще приключи. Крайната цел е да се спре този процес на изоставяне на децата с увреждания. Това е само началото. Ще отнеме много време, но си заслужава.”

В петък на 17  юли програмата започва с филма на Кейт Блюет и нейни коментари. Чете се поезия на Франк Кънингам и се изнася 15-минутен концерт от Робърт Бърман, пианист, и Армен Газарян, виолист, които свирят музика на Шуман и Арам Хачатурян. Даренията към асоциация  „Карина” отиват директно в банкова сметка в Балтимор и ще бъдат използвани за завършване на първия дом за деца с увреждания на асоциацията в България.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.