Източна Европа пише писмо на Обама: Не ни изоставяй заради Русия
Силното безпокойство на източноевропейските съюзници на Америка, породено от подобрените отношения на САЩ с Русия, се изля в отворено писмо, в което 22 бележити личности, сред които бившите президенти на Полша и Чехия Лех Валенса и Вацлав Хавел, призоваха администрацията на Барак Обама да не ги забравя. В писмото лидерите настояват Обама и главните му съветници да си спомнят за техните интереси, докато преговарят с Русия и преразглеждат плановете за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Чехия и Полша. Ако Вашингтон се откаже от плановете си за ПРО, или предостави твърде голяма роля в тях на Русия, това „ще подкопае доверието към Съединените щати в целия регион“, пише в писмото.
Текстът беше публикуван в полския вестник „Газета виборча“ и беше подписан от бивши президенти като Валенса и Хавел, както и от други бивши държавни глави, висши дипломати и интелектуалци от много държави като Унгария, България и Естония. „Нашият регион е част от света, за която американците доголяма степен спряха да се безпокоят“, пише в писмото. Въпреки това „не всичко е наред в нашия регион и в трансатлантическите отношения“, подчертават авторите.
В писмото се споменават редица проблеми, включително опасностите, на които икономическата криза излага младите демокрации в региона, но очевидно основният източник на безпокойство за подписалите го е Русия. „Гражданите на Централна и Източна Европа се опасяват, че интересите ни от запазването на трансатлантическите връзки могат по някакъв начин да бъдат изтъргувани срещу добри отношения с Русия“, заяви Александър Вондра, бивш външен министър на Чехия, в телефонно интервю от Вашингтон.
Изразявайки безпокойство от прогресивното отслабване на НАТО, лидерите заявиха, че призивът на Обама на неотдавнашната среща на върха на алианса за „надеждни планове за отбрана на всички страни членки на алианса е добре дошъл, но не е достатъчен, за да успокои страховете относно готовността на алианса да предостави адекватна защита“.
Тъй като геостратегическите интереси от Афганистан до Иран и Северна Корея изискват логистичната и дипломатическа подкрепа на Русия, държавите, известни под събирателното название „Новата Европа“, са неспокойни. Нахлуването на руските войски в Грузия миналия август само подсили тези страхове, колкото заради американската реакция, толкова и поради самите действия на Русия. „Войната в Грузия показа, че съществуват ограничения в това, което Съединените щати са склонни и могат да направят, за да реагират на един военен конфликт в региона“, коментира Анджела Стент, която беше главен експерт по Русия в Съвета за национално разузнаване до 2006 година, а след това стана директор на Центъра за проучване на Евразия, Русия и Източна Европа към университета в Джорджтаун. Тя добавя, че намеренията на администрацията на Обама по отношение на съюзниците й не са напълно ясни. „Досега сме чували за политика към Русия, но не и спрямо нейните съседки“, отбелязва Стент.
Икономическата криза замаскира напрежението за известно време, но проблемите никога не са изчезвали от тези страни, в които на Русия се гледа като на „ревизионистка сила, която преследва цели от 19-и век със средства и тактики от 21-ия век“, както пише в писмото. Затова и затоплянето на отношенията между Вашингтон и Москва предизвиква гняв у тях. Посещението на Обама в Москва миналата седмица с нищо не успокои нервните съюзници на САЩ в Източна Европа.
„Всички разбираме, че трябва да се сключи споразумение с Русия, но не вярваме, че то би могло да бъде постигнато с цената на интересите на страните от региона, Грузия и Украйна, в областта на сигурността“, коментира Еугениуш Смолар, директор на Центъра за международни отношения във Варшава.
Сред много анализатори и политици в региона цари усещането, че новото правителство на САЩ не разбира истинската същност на Русия – и че приятелските думи от руските управляващи при посещението на Обама в Москва са само думи, докато събития като убийството на руската защитничка на човешките права Наталия Естемирова в сряда илюстрира реалното състояние на гражданскотообщество в Русия.
Бившите лидери предупредиха също така за заплахи в собствените си страни и в Европа като цяло, подкрепени от икономическата криза, която предостави „възможности за развитие на силите на национализма, екстремизма, популизма и антисемитизма“, се казва още в писмото. „Тези страни бяха управлявани от лидери идеалисти. В някои от тях това все още е така, но не във всички“, отбелязва Кадри Лиик, директор на Международния център за изследвания в областта на отбраната в естонската столица Талин, който също се е подписал под писмото.
По БТА