Какво показа първият пробен “полет” до Марс
Шестима прекараха 105 дни в симулиран полет, предстоят нови 520 дни
На 14 юли, в 14.00 часа московско време, шестима доброволци се завърнаха от първата пилотирана космическа мисия до Марс. Това е краят на първия експеримент за действителното осъществяване на полет до Марс, за началото на който e-vestnik писа на 1 април.
За почти четири месеца “марсонавтите” преживяха пълна симулация на полет до Червената планета – излизане от земна орбита, преход до Марс и състояние на орбитален полет около планетата. Те наблюдаваха през илюминаторите на кораба си Марс, макар че всъщност корабът е имитация на нещо като орбитална станция т.е. свързани металически контейнери, разположени на територията на руския Институт за биомедицински проблеми.
Начело на екипажа бе 34-годишният космонавт-изследовател Сергей Рязанский. Освен него в експеримента участваха 37-годишният космонавт-изпитател Олег Артемиев, 25-годишният спортен специалист Алексей Шпаков и урологът и онколог Алексей Баранов. От страна на Европейската космическа агенция към руския проект се присъединиха френският пилот Сирил Фурние и германският военен инженер Оливер Кникел.
В някои отношения проектът “Марс-500” създаваше на участниците условия по-трудни дори от онези, с които се сблъскват реалните обитатели на Международната космическа станция (МКС). Например липсата на гласова връзка между екипажа и Центъра за управление на полетите (ЦУП) – връзката се осъществяваше единствено чрез компютър. В последния етап на “полета” комуникацията имаше закъснение от 20 минути: 20 минути докато въпрос от кораба стигне до Земята и още толкова за да се върне отговора. В крайната точка от полета връзка между кораба и ЦУП изобщо нямаше.
Нещо повече, ЦУП, който е разположен в една преоборудвана зала, откъдето преди време се е осъществявало реалното управление на Междунарадната космическа станция, нямаше право да се намества в работата на “марсонавтите”, които пък се срещаха с проблеми като нарушена херметичност на кораба, отказ на прибори, неработещи тренажори, повишено налягане. Което е идеалната среда учените да проверят психологическите аспекти на бъдещ полет до Марс.
Всъщност, една от главните задачи на експеримента е била да се изучи протеомата (пълният комплекс от белтъци в организма) на здрав човек при необичайни условия, твърди академик Анатолий Григориев, вицепрезидент на Руската академия на науките. Крайната цел е да се установи възможен ли е пилотиран полет до Марс от физиологична и психологическа гледна точка и самият факт, че всеки от участниците е изпил по време на експеримента по 260 литра вода вече е ценен научен факт.
В продължение на няколко месеца учените ще анализират събраните резултати, след което в края на годината или началото на следващата ще стартира втората част от проекта “Марс-500” – нови шестима “марсонавти” ще повторят симулацията на полета, но този път с истинската му продължителност от 520 дни, включително 20 дни на повърхността на планетата. И тогава те ще се срещнат с най-големия враг на човека в една такава експедиция: изолацията и монотонността, самотата и натрупването на напрежение.
“Ден след ден, работата не спира дори за секунда. В минутите, когато можеш да си починеш, си спомняш, че не си вкъщи, че си далеч от обичните си хора, че всеки ден трябва да ставаш рано и да работиш, работиш, работиш. Трудно е да си психологически подготвен за непрекъсната, монотонна работа”, сподели Алексей Баранов, след като напусна станцията. Въпреки това между членовете на екипажа не възникнали сериозни конфликти, макар че в различни моменти напрежението видимо се покачвало, добавя той. “В такива условия човек е психотерапевт сам на себе си”, обобщава Борис Маруков, директор на експеримента и бивш член на екипажа на МКС.
Наскоро списание „Икономист“ публикува статия, в която се твърди, че пилотиран полет до Марс е, общо взето, глупост, защото машините могат да свършат работата на хората в една такава експедиция. В Москва не мислят така и имат подкрепата и на влиятелни американски специалисти. “Освен ако няма огромен пробив в областта на изкуствения интелект, наличието на човешко същество на борда, способно да взема научни решения в реално време по време на полета е нещо, което няма с какво да бъде заменено”, твърди Джим Лоугън , бивш шеф на медицинските операции в космическия център в Хюстън.
Руснакът Валери Поляков се завърна на Земята през 1995 г., след като прекара 438 дни в орбита на станцията “Мир” и заяви че този експеримент е показал, че “е възможно човек да запази психическото и физическото си здраве по време на мисия, сравнима по продължителност с полета до Марс”. Голямата разлика обаче е, че той имаше визуален контакт със Земята, както и редовна радио и телевизионна връзка.
И един по различен аспект. СССР първи изпрати машина на Луната – т. нар. “Луноход 1”, който се прилуни на 17 ноември 1970 г. и беше първият земен робот на друга планета. Но Apollo 11, с който на 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг стана първият човек стъпил на извънземно космическо тяло, всъщност бе мисията, която постави началото на завладяването (бъдещото) на Луната. Или както казват военните – докато на една територия не стъпи кракът на пехотата, тя все още не е завладяна.
В текста са използвани материали на „Российская газета“, Роскосмос, The New York Times, The Economist